1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 19.04. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3525/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. Ш. Й. , Н. Ш. М., Ф. Ш. Е. и Н. Д. Р. са обжалвали въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд № 69 от 16.04.2018г. по въззивно гражданско дело № 40/2018г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците не са подали отговор на касационната жалба.
С обжалваното решение Кърджалийският окръжен съд е потвърдил решението на Кърджалийския районен съд № 28 от 14.12.2017г. по гр.д.№ 46/2017г., с което е отхвърлен иска, предявен от Е. Ш. Й. , Н. Ш. М., Ф. Ш. Е. и Н. Д. Р. против Е. Р.
И. и С. Р. И. с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на ищците правото на собственост върху неуреулиран поземлен имот с площ от 885 кв.м., намиращ се в урбанизираната територия на [населено място], [община] при граници на целия имот – изток и запад – път на [община], север неурегулиран поземлен имот на Е. Ш. Й. и юг – неурегулиран поземлен имот на Г. Б. Р. и за осъждане на ответниците да им предадат владението на имота.
Въззивният съд е приел след обсъждане на гласните доказателства и изготвените от вещото лице експертизи, онагледени със скици, че ищците не са провели пълно главно доказване в процеса, че спорните 885 кв.м. са били собственост на техния наследодател, придобити по давностно владение. Изводът се основава на противоречието в показанията на свидетелите които са били единни само по основния въпрос, че дворните места на праводателите на ищците и ответниците са били гранични и разделени без ограда. Според съда дори и свидетелите на ищците дават противоречиви показания за местоположението на спорната граница – че тя минава на север от вековния дъб, който е бил в имота на А. / св. Е./, че вековният дъб е бил на границата между двата имота /св.С.М./ , а свидетелят Ю., който е съпруг на ищцата Е. Й. е установил, че границата не били дърветата, а къщата на А.. На следващо място съдът е приел, че никой от свидетелите не е изложил конкретни данни, че Ш. Б. е владял именно процесните 885 кв.м. и след неговата смърт – ищците. Налице са данни, че лице на име Й. е ползвало къщата и дворното място на Ш. Б., но не е доказано, че той е ползвал и процесните 885 кв.м. Въз основа на тези факти съдът е приел, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен, защото ищците не са доказали точното местоположение на границата между двата имота, не е установено също така продължило повече от десет години владение на имота от наследодателя на ищците и от тях след смъртта му, освен това имотът, за който са се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка според изготвената от вещото лице комбинирана скица не включва процесната площ от 885 кв.м. По довода във въззивната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка с отказа на първоинстанционния съд да допусне намаление на иска, въззивният съд е приел, че то е било неясно и неконкретизирано относно частта от имота, която се претендира, както и че не е съчетано с оттегляне или отказ от иска.
В изложението за допускане на касационното обжалване, както и в касационната жалба се поставят само процесуалноправни въпроси , свързани с извода навъззивния съд , че изменението на иска е било недопустимо. Тези въпроси не са обусляващи за делото, защото не са формирали решаващите изводи на съда. Както се посочи, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали , че са собственици на процесния имот на посоченото в исковата молба основание – придобивна давност като тези мотиви се отнасят за целия имот, включваща и частта от 235 кв.м., за която е поддържан иска след подадената молба за намалението му. Ето защо дори и при допуснато изменение на иска, изводите на въззивния съд за неговата основателност не биха били други. Въпросите, поставени в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК биха имали значение за допустимостта на иска за разликата над 235 кв.м. само ако изменението на иска е било съчетано с оттегляне или отказ от иска за останалата площ, каквото изявление ищците-касатори не са направили.
С оглед на изложеното не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК – формулиране на правен въпрос от значение за делото, изведено от решаващите изводи на съда, нито е налице съмнение за недопустимост на обжалваното решение за площта от 650 кв.м., поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд № 69 от 16.04.2018г. по въззивно гражданско дело № 40/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: