Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 19.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.03.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3583 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. М. и С. Д. Д. срещу въззивно решение № 118 от 07.06.2018 г. по гр.д. № 70 /2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Районен съд – Велики Преслав, с което са отхвърлени: 1) предявеният от жалбоподателите срещу В. И. В., Жени В. М., И. В. М., З. С. Й. и С. М. Й. положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че жалбоподателите са собственици на поземлен имот – УПИ …-…., в квартал ….., по плана на [населено място], [община], област Шумен, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, и 2) предявеният от жалбоподателите срещу В. И. М. и В. Д. М. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на същия имот.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни В. И. В., Ж. В. М., И. В. М., З. С. Й., С. М. Й., В. И. М. и В. Д. М. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за които след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК след ДВ, бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че искът по чл.124,ал.1 ГПК е допустим, поради следното: Ищците имат правен интерес от предявяване и водене на иска, тъй като твърдят, че са съсобственици на процесния имот по наследство, реституция и покупко-продажба, а през 1985 г. ответникът В. И. В., по време на брака му с Х. Р. В. (починала и наследена от преживелия съпруг и ответниците Ж. В. М. и И. В. М.), и ответникът З. С. Й., по време на брака му с ответницата С. М. Й., са се снабдили с констативен нотариален акт за придобиване на имота по давност.
По основателността на жалбата и съществото на спора по този иск въззивният съд е приел следното: Общият наследодател на ищците Н. М. Д. през 1951 г. е сключил договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на дворно място с площ 1500 кв.м., представляващо парцел ….., в кв. ….., по плана на [населено място], заедно с построените в него плевня и сайвант. През 1963 г. имотите в [населено място] под кота 190, попадащи в чашката на язовир Тича (с предишно наименование яз. В.), са отчуждени за изграждане на язовира на основание решение на Министерски съвет № 366 /12.09.1963 г. От приетото във въззивното производство заключение на съдебно-техническа експертиза (нататък и СТЕ) и протокол от 30.10.1963 г. на комисията по § 85 ППЗПИНМ се установява, че предмет на отчуждаването е южната част от дворното място, описано в нотариалния акт от 1951 г., представляващо парцел …..-…., в кв. ….., по плана на [населено място]. Със Заповед № 105 /16.06.1998 г. собствеността върху отчуждения имот е възстановена в полза на наследодателя на ищците Н. М. Д.. Спорният УПИ II-320, в кв. 48, представлява северната част на бившия парцел III, в кв. 59, и не е идентичен с отчуждения имот, той винаги е бил в регулация и не е подлежал на възстановяване като земеделска земя.
Съдът е обсъдил свидетелските показания и приетото заключение на СТЕ от 28.09.2017 г. относно извършените в имота подобрения и е приел, че ответниците В. И. В. и З. С. Й. заедно с техните съпруги са придобили процесния имота на основание давностно владение, осъществявало в продължение на повече от 10 години от 1974 г. до снабдяването им с констативен нотариален акт през 1985 г. Така съдът е формирал крайния извод, че предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК е неоснователен.
По иска с правно основание чл.108 ЗС, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ответниците В. И. М. и В. Д. М. владеят имота от 07.07.2000 г., когато са купили процесния УПИ, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки от продавачите В. И. В., Х. Р. В., З. С. Й. и С. М. Й.. Доколкото е прието за установено, че продавачите са притежавали правото на собственост върху имота към датата на сключване на договора за покупко-продажба, съдът е приел, че сделката е породила вещно-транслативен ефект и правото е преминало в патримониума на купувачите. Съдът е приел крайния извод, че искът по чл.108 ЗС е неоснователен, тъй като ищците не са доказали първата предпоставка за уважаването му – че са собственици на имота.
В изложението на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване не се съдържат основания за допускане на касационно обжалване, каквито са предвидени в чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС : не са изведени правни въпроси, за които да се твърди, че са обусловили изводите на въззивния съд по конкретното дело и за които да се твърди, че са разрешени от него при една от предпоставките, посочени в точки 1-ва, 2-ра или 3-та на ал.1 на чл.280 ГПК – в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВС и ВКС или с практиката на ВКС (с решения на ВКС), или с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или за които да е обосновано, съобразно предвиденото в т.4 на посоченото ТР № 1 /2010 г., че са от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
Вместо това са наведени доводи за необоснованост на въззивното решение и допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с изслушване на вещото лице по приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза и недопускането на тройна съдебно-техническа експертиза. Тези доводи представляват твърдения за неправилност на обжалваното решение, предвидени в разпоредбата на чл.281,т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1 ГПК, и не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.
Жалбоподателите твърдят наличие и на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280,ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателите не са изложили аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или : При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК.
От изложеното следва, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Искането на насрещната страна В. И. В. и искането на насрещната страна З. С. Й. за присъждане на разноски за процесуално представителство са основателни за сумите 600 (шестстотин) лева за всеки един от двамата, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представените договори за правна защита и съдействие. Останалите ответници не са направили искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 118 от 07.06.2018 г. по гр.д. № 70 /2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о.
Осъжда И. Д. М. и С. Д. Д. да заплатят на В. И. В. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда И. Д. М. и С. Д. Д. да заплатят на З. С. Й. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.