1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр.София, 19.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 907/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4608/ 09.07.2018 г. по гр.д.№ 15492/ 2017 г., с което е потвърдено отчасти и е отменено отчасти решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 58347/ 2015 г. и като краен резултат 31 СУЧЕМ „И. В.”, [населено място] е осъдено да заплати на жалбоподателката 3 500 лв обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30.10.2013 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лв, а изцяло са отхвърлени претенциите за обезщетяване на имуществени вреди в размер 3 000 лв – разлика между получавано обезщетение и трудовото възнаграждение и в размер 5 839,55 лв – разходи за лекарства. Решението е постановено при участие на трети лица – помагачи на 31 СУЧЕМ „И. В.”, [населено място]: „Застрахователно дружество „Евроинс” АД, [населено място] и „Ситникол” ООД, [населено място].
31 СУЧЕМ „И. В.”, [населено място] и третите лица – негови помагачи не са обжалвали валидното въззивно решение, поради което то е влязло в сила в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер 3 500 лв.
Н. П. Н. не е обжалвала въззивното решение в частта, в която са отхвърлени претенциите й за обезщетяване на имуществени вреди и в тази част то също е влязло в сила.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за нарушението, което въззивният съд извършва, ако приеме за недоказани обстоятелства, за чието установяване са необходими специални знания; ако основе решението си на заключение на вещо лице, без да обсъди ангажираните от страните и неценени от експерта писмени доказателства; ако безкритично възприеме заключение на вещо лице, макар то да не изяснява релевантните за спора обстоятелства. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна 31 СУЧЕМ „И. В.”, [населено място] и третото лице – помагач „Застрахователно дружество „Евроинс” АД оспорват жалбата като поддържат, че поставените от жалбоподателката правни въпроси са неотносим за взетите от въззивния съд процесуални решения. Считат, че обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС, а не й противоречи.
Третото лице – помагач „Ситникол” ООД не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи отчасти предявения иск, въззивният съд приел за установено, че към 30.10.2013 г. между страните по делото съществувало трудово правоотношение, по което 31 СУЧЕМ „И. В.”, [населено място] имало качеството на работодател, а Н. П. Н. – работник на длъжност „старши учител в прогимназиален етап”. На въпросната дата по заповед на директора на училището ищцата взела участие в еднодневна ученическа екскурзия, по време на която паднала и претърпяла травматично увреждане на левия крак. Събитието е признато за трудова злополука с влязло в сила разпореждане на компетентен орган. Съдът посочил, че за тези обстоятелства страните не спорят, спорът е за естеството на уврежданията получени от ищцата при злополуката и доколко констатираните при нея заболявания са в причинна връзка от нея. Въззивният съд посочил, че за изясняване на тези обстоятелства, освен приетото от първоинстанционния съд заключение, е допуснал събиране на експертиза и пред себе си, като възприема и двете заключения за добросъвестно и компетентно изготвени, даващи пълни, ясни и обосновани отговори на поставените задачи. От тях приел за установено, че при злополуката ищцата е получила навяхване на лява глезенна става, но не е получила счупване на малки костици на пръстите на ляв крак и скъсване на мускулни ставни връзки. Съдът посочил, че данни в подкрепа на твърденията на ищцата, че е получила такива увреждания, се съдържат в издаден от Медицински център „М.” ЕООД болничен лист № 3254838/ 15.11.2013 г., но този документ не е достатъчен за пълно и главно доказване. Съдът се позовал на заключението на вещото лице Б., според което такава диагноза може да бъде дадена категорично само след осъществени артроскопия или ядреномагнитен резонанс, каквито в случая не са били извършени. Съдът обсъдил и медицинските документи за стационарно лечение на ищцата в периода 15. – 18.07.2014 г. от хронична посттравматична артропатия на ляво коляно, но приел, че това заболяване не е в причинно-следствена връзка с трудовата злополука, тъй като данни за наличието му са се появили 7 месеца след нея, а и според заключението на вещото лице заболяването има дегенеративен характер и не може да е в причинна връзка със злополуката. Затова съдът изключил от обхвата на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди тези, свързани със заболяването на лявото коляно на ищцата и приел, че ответникът дължи обезщетение само за болките и страданията от навяхването на лявата й глезенна става, станало на 30.10.2013 г. Като съобразил продължителността на оздравителния процес (около месец, с по-интензивни болки и страдания в първите 10 дни), липсата на неудобства, по-големи от обичайните, възстановяването на ищцата и икономическата конюнктура в страната, съдът намерил сумата 3 500 лв за адекватно обезщетение на търпените от нея вреди, като за разликата отхвърлил иска.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, и трите поставени от жалбоподателката въпроса не обуславят обжалваното решение, защото не кореспондират на процесуалните решения на въззивния съд. Той не е приел за недоказани обстоятелства, за чието установяване е било необходимо използване на специални знания, а е основал решението си на заключения на две вещи лица. Една от експертизите въззивният съд е допуснал именно по довод във въззивната жалба на ищцата и същият е съобразил заключението й изцяло. Той е обсъдил и писмените доказателства, които ищцата претендира да установяват твърдяните от нея правнорелевантни факти и е посочил защо не приема тези факти за установени. Заключенията на вещите лица не са възприети безкритично, а след обсъждането им поотделно, съпоставянето им и обсъждането им с оглед писмените доказателства по делото. Поради това въпросите от какво естество би било нарушението на въззивния съд, който приеме за недоказани обстоятелства, за чието установяване са необходими специални знания или ако безкритично възприеме заключение на вещо лице, без да обсъди противоречащи му писмени доказателства, са неотносими към процесуалноправните разрешения във въззивното решение.
По необуславящи обжалваното решение правни въпроси касационен контрол върху него не може да бъде допуснат, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4608/ 09.07.2018 г. по гр.д.№ 15492/ 2017 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на 31 СУЧЕМ „И. В.”, [населено място], [улица], БУЛСТАТ[ЕИК], 871,20 лв (осемстотин седемдесет и един лева, двадесет стотинки) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: