2
определение по гр.д.№ 4209 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4209 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. З. срещу решение от 31.07.2018 г. по в.гр.д.№ 181 от 2018 г. на Окръжен съд- Монтана, с което е отменено решение от 11.04.2018 г. по гр.д.№ 198 от 2017 г. на Районен съд- Берковица и вместо него е постановено ново решение за признаване за установено по отношение на Н. И. З., че А. Ц. А. е собственик на следния имот: поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], област М., одобрена със заповед № РД-18-564 от 25.10.2017 г., м.“С. д.“, с площ от 3 990 кв.м., идентичен с имот № ….. по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], област М. и за осъждане на Н. И. З. да предаде на А. Ц. А. неоснователно ползваната от него част от горепосочения имот, а именно: 160 кв.м., обозначени с плътен светлосин цвят, между т.№ 40-41-42-43-44-45-46-47-48-49-50-51-52-53-40 на комбинираната скица на в.л.Л. П. И., находяща се на лист 104 от делото на районния съд и представляваща неразделна част от решението на окръжния съд.
В жалбата се твърди, че решението на Окръжен съд- Монтана е нищожно, недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор от 10.10.2018 г. ответницата по жалбата А. Ц. А. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения от А. Ц. А. срещу Н. И. З. иск с правно основание чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата А. Ц. А. е собственик на процесния имот на основание възстановяването на този имот по реда на ЗВСВГЗГФ с решение на ПК- Б. на наследниците на С. К. и договор за доброволна делба на земеделски имоти-гори от 29.09.2005 г. Приел е, че ответникът Н. И. З., който е собственик на основание договор за покупко-продажба от 18.09.2007 г. на 1/2 ид.ч. от съседния имот /УПИ …..-….. от кв. ….. по регулационния план на [населено място] от 1964 г./ неоснователно е завзел и ползва част от собствения на ищцата имот с площ от 160 кв.м. Въззивният съд не се е произнесъл по възражението на ответника за придобиване на спорната част от имота по давност, тъй като е счел същото за преклудирано- несвоевременно направено едва пред въззивния съд.
Касационното обжалване на това решение не може да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК, тъй като касаторът не е посочил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по който, според него, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и задължителната практика на ВС, на актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010. г. но тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба и в изложението към нея касаторът излага твърдения за наличие на основания по чл.281 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не посочва правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които са от значение за конкретното дело и са обусловили изводите на съда в обжалваното решение. Поради непосочването на такива въпроси и предвид приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване на решението не следва да се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Касационното обжалване не следва да се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и тъй като няма противоречие с посоченото от касатора Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с приетото в т.4 от това тълкувателно решение, въззивният съд е приел, че направеното едва пред него възражение за придобиване на спорната част от имота по давност е преклудирано.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Окръжен съд- Монтана не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.07.2018 г. по в.гр.д.№ 181 от 2018 г. на Окръжен съд- Монтана.
ОСЪЖДА Н. И. З. от [населено място], обл.М., [улица] да заплати на А. Ц. А. от [населено място], обл.М., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представлява разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.