О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 247
гр. София, 22.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№450 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Тотем 1” ЕООД срещу решение №70 от 17.09.2018 г. по т.д. №158/2018 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №356 от 30.04.2018 г. по т.д.№159/2016 г. на ОС Бургас, с което е обявена неплатежоспособността на „Тотем 1” ЕООД с начална дата 22.07.2015 г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на „Тотем 1” ЕООД, като е допуснато обезпечение чрез налагане на всеобщи запор и възбрана върху имуществото му, постановено е прекратяване дейността на предприятието и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, „Тотем 1” ЕООД е обявено в несъстоятелност, като производството по несъстоятелност е спряно.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.608 от ТЗ, съществено нарушение на процесуалния закон – чл.235, ал.2 от ГПК и необоснованост – съдържа правни изводи, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Посочва се, че въззивният съд не е анализирал компонентите на актива и пасива, по отношение на които са направени възражения и спрямо които не е имало достатъчна информация по делото, като не е взел предвид наличието на вече реализиран актив на значителна стойност и не е назначил нова СИЕ, въпреки констатираната непълнота на приетата СИЕ от първата инстанция.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Достатъчно ли е простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, за преценка на състоянието му на неплатежоспособност. 2. При констатирана непълнота във финансово-счетоводната експертиза, може ли съдът да обоснове своето решение, базирайки го единствено и само на експертизата. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №32 от 17.06.2013 г. по т.д.№685/2012 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №131 от 02.05.2018 г. по т.д.№2297/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Навеждат се доводи, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по касация И. Н. М. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Ответникът по касация „Банка ДСК” ЕАД не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, анализирайки приложените по делото съдебни актове и приетите документи относно правопораждащите факти, е приел, че длъжникът „Тотем 1” ЕООД има изискуеми задължения, произтичащи от търговски сделки: към И. Н. М. в размер на 87 000 лв., и в размер на 11 427 000 лв. /дължимостта на част, от което вземане – в размер на 1 055 700 лв., е установена с влязло в сила арбитражно решение/; към „Банка ДСК” ЕАД, НАП и трето по делото физическо лице в общ размер на 941 983.28 лв.; към „Инвестбанк” АД в общ размер на размер на 3 000 527 евро, като дължи и обезщетение за забава върху посочените суми, както и разноски по арбитражното дело и образувани изпълнителни дела в общ размер от 257 383.65 лв. Изследвайки финансово икономическото състояние на длъжника, въззивният съд е констатирал, че „Тотем 1” ООД не е представил необходимите баланси, оборотни ведомости, аналитична ведомост на счетоводни сметки и хронологични регистри, като след положени от първоинстанционния съд усилия за издирване на счетоводна документация, относима за установяване на действителното финансово и икономическо състояние на „Тотем 1“ ООД, по делото е назначена повторна ССЕ. Анализирайки заключението на повторната експертиза, както и останалите събрани по делото доказателства, е изразил становище, че размерът на задълженията, осчетоводени от длъжника към 31.08.2016 г., са 1 063 хил. лв., но задълженията към И. Н. М., „Банка ДСК” ЕАД и „Инвестбанк” АД не са намерили надлежно счетоводно отразяване /общият размер, на които, само съгласно издадените изпълнителни листове, е 3 397 173 евро и 1 850 439.63 лв. и то без акцесорните задължения за законна лихва върху размера на дължимите главници и установените със съдебните актове деловодни разноски/. Изложил е съображения, че от анализа на изготвения счетоводен баланс към 31.08.2016 г. се установява, че краткосрочните активи на длъжника са в размер на 5 хил. лв. – материални запаси и 125 хил. лв. – вземания от клиенти и доставчици. Счел е, че при тези данни, дори и без да се вземе предвид липсата на осчетоводяване на установените по делото изискуеми задължения на длъжника към посочените лица /съобразяването, на които задължения, би довело до значително влошаване на коефициентите за ликвидност/, коефициентът на обща ликвидност е под 1.00 – за 2014 г. е 0.12, за 2015 г. е 0.08, а за 2016 г. – 0.43, като под 1.00 са и останалите коефициенти: на бърза ликвидност – за 2014 г. е 0.12, за 2015 г. е 0.07, а за 2016г. – 0.41; на незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност – за 2014 г. е 0.01, за 2015 г. е 0.04 и за 2016 г. е 0.01. Посочил е, че рентабилността на паричния поток намалява от 0.38 през 2014 г. до 0.06 за 2016 г., на неговата ликвидност – от 0.67 за 2014 г. на 0.01. за 2016 г., като коефициентите на рентабилност са 0.12 за 2014, 0.14 за 2015 и 0.22 за 2016 г., което показва, че в посочените години намалява размера на привлечения капитал съответно – 0.89 за 2014 г., 0.88 за 2015 г. и 0.79 за 2016 г. По отношение възраженията на длъжника, обосновани с осъществената публична продан на имущество – представляващо ДМА, по отношение на което за купувач е била обявена „Инвестбанк“ АД за сумата от 10 000 000 лв., т.е. – представляващо според длъжника ликвиден актив, въззивният съд е посочил, че с възбраната на имуществото в рамките на изпълнителното производство, предназначено за удовлетворяване на вземанията на обезпечения кредитор, длъжникът фактически /и правно по аргумент от чл.451 и чл.452 от ГПК/ е лишен от разпоредителна власт върху това имущество, поради което то не би могло да служи за удовлетворяване на вземания, за които към съответния момент кредиторите не са се присъединили и/или съответно – не са се снабдили с изпълнително основание за своите иначе изискуеми вземания с настъпил падеж. Приел е, че по делото няма данни за размера на всички вземания, подлежащи на удовлетворяване в рамките на спряното съгласно чл.638, ал.1 от ТЗ изпълнително производство и дали изнесеното на публична продан имущество, е достатъчно за удовлетворяването им. Отбелязал е, че противно на поддържаното от пълномощника на длъжника, по делото няма данни за извършено разпределение, както и какъв е точният размер на публичните задължения, какъв е размерът на акцесорните вземания за забава и на подлежащите на удовлетворяване вземания за разноски в индивидуалното изпълнително производство, още повече че само с оглед размера на вземането на И. Н. М., направеният извод за финансово-икономическото състояние на длъжника не би се променил /освен всичко, имуществото, което е предназначено за удовлетворяване вземанията на кредиторите в изпълнителното производство, трябва да бъде от такова естество, че насочването на принудителното изпълнение върху него да не доведе до преустановяване на стопанската дейност на длъжника/. С оглед изложеното е достигнал до извод, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на длъжника в хипотезата на чл.632 от ТЗ, поради което и споделяйки изводите на първоинстанционния съд за началната дата на неплатежоспособността, е потвърдил първоинстанционното решение.
Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
При постановяването му, въззивният съд се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС /вкл. и с обективираната в цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решения/, според която преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник при въведено основание неплатежоспособност, се осъществява посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които следва да се установи наличието или липсата на обективна и трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайните си /текущи/ активи. Простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност, като от значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и/или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал.1, т.2 от ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл.631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисляване на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника.
Именно в съответствие с цитираната практика е и направеният от въззивният съд извод, че към краткотрайните активи на длъжника не следва да се отнесат, получените от осъществената публична продан на имущество /ДМА/ на длъжника, парични средства в размер на 10 000 000 лв. – предвид липсата на доказателства за извършено от съдебния изпълнител разпределение, както и на данни какъв е размерът на всички вземания, подлежащи на удовлетворяване в рамките на спряното съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнително производство, респективно дали изнесеното на публична продан имущество е достатъчно за удовлетворяването им. В този смисъл, по първия от формулираните въпроси касационно обжалване не може да се допусне, още повече че в случая въззивният съд по същество е изразил становище, че с оглед установения по делото размер на краткосрочни/текущи задължения, направеният извод за финансово-икономическото състояние на длъжника не би се променил, дори и сумата от 10 000 000 лв. да се включи в краткотрайните активи.
Настоящият състав намира, че с оглед изложените в решението мотиви, вторият от въпросите не е обусловил решаващата воля на съда. С този въпрос касаторът предпоставя изразено от въззивния съд становище за наличие на непълно заключение /установеното по делото процесуално поведение на длъжника, изразяващо се в непредставяне на счетоводни документи, въпреки процесуалните усилия на съда, не е равнозначно на възприета от съда непълнота на заключението/ и изграждане на решаващите му изводи само въз основа на това заключение /както бе посочено изводът за действителното финансово-икономическо състояние на длъжника е направен след анализиране и вземане предвид на всички събрани по делото доказателства, както по отношение претенцията на длъжника за наличие на неосчетоводени краткосрочни активи в размер на 10 000 000 лв., така и чрез установяване наличие на неосчетоводени от длъжника задължения/. В този смисъл спрямо втория от въпросите не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационно обжалване по този въпрос също не може да бъде допуснато.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №70 от 17.09.2018 г. по т.д. №158/2018 г. на АС Бургас.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.