Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 23.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.03.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3864 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. П., В. Х. П. и Д. А. П. срещу въззивно решение № 972 от 10.07.2018 г. по гр.д. № 1141 /2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Пловдивския районен съд, с което е допусната делба на недвижими имоти : 213 /367 ид.ч. от дворно място с площ 367 кв.м. и сутерен от северна секция на жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект – жилище с площ 71.24 кв.м., заедно с цялото таванско помещение на северната секция и съответните идеални части от общите части на сградата.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни З. Х. П., Т. Д. А. и Г. Д. А. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, обосновават, че жалбата е от типа „бланкетна“ – че в нея изобщо не е поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос и че е неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за който с разпоредбата на чл.280,ал.3 ГПК в редакцията, приета с ДВ, бр. 86 от 2017 г., не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е изложил мотиви по доводите във въззивната жалба за фактическите си и правни изводи.
След и въпреки мотивираните указания за отстраняване на нередовности в касационното жалба, към която не е приложено изложение за допускане на касационно обжалване (и документ за платена държавна такса), жалбоподателите представят изложение със следното съдържание, към което не са приложени никакви актове:
ВКС да има предвид решение № 4 /16.06.2009 г. на Конституционния съд на Р. България, с което е обявен за противоконституционен чл.280,ал.1 ГПК в частта относно думата „съществен“.
На две места в изложението си жалбоподателите твърдят, че сочат касационни основания по чл.281,т.3 ГПК (които въпреки дадените им от администриращия касационната жалба съд не различават от основанията по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, каквито не сочат).
Заявяват, че считат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен (въпреки позоваването преди това на решението на КС) материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Но нито извеждат въпрос, нито се позовават на конкретен акт на ВКС.
Твърдят, че обжалваният акт и изложените в него мотиви противоречат на задължителните указания, дадени в постановленията и тълкувателните решения на ОСГК на ВС на ВКС (написано е дословно така) – Р 2 /11 от 28.09.2011 г. по тр. (вероятно се има предвид тълкувателно) д. № 2 /2010 г.
Това тълкувателно дело, в което е разрешен въпросът по приложението на чл.292 ГПК, няма отношение към мотивите на въззивния съд за наличие на съсобственост между страните по делото за съдебна делба. А приложението на правилото на чл.292 ГПК няма значение за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение (няма значение в случая). Т.е. позоваването на това тълкувателно дело и то без да е изведен правен въпрос, не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по нито една от хипотезите, предвидени в чл.280,ал.1 ГПК.
Следва твърдение за наличие на касационни основания, квалифицирани по чл.281,т.3 ГПК (доводи за неправилност) на въззивното решение. Но както е прието с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС твърденията (доводите) за неправилност на обжалваното въззивно решение, предвидени в разпоредбата на чл.281,т.3 ГПК, са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, които са предвидени в разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК. Доводите за неправилност на въззивното решение, предвидени в чл.281,т.3 ГПК, не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.
Следва твърдение, че въззивният съд не се е съобразил със съдебната практика и не са спазени указанията на ОСГК при ВКС, дадени в т.д. № 3 /2016 г., т.д. № 4 /2014 г. и т.д. № 3 /2014 г..
Както беше посочено, позоваването на съдебни решения без да е изведен правен въпрос, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд, не обосновава наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
В обобщение настоящият състав приема, че в изложението за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се съдържат основания за допускане на касационно обжалване, каквито са предвидени в чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС : не са изведени правни въпроси, за които да се твърди, че са обусловили изводите на въззивния съд по конкретното дело и за които да се твърди, че са разрешени от него при една от предпоставките, посочени в точки 1-ва, 2-ра или 3-та на ал.1 на чл.280 ГПК – в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВС и ВКС или с практиката на ВКС (с решения на ВКС), или с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или за които да е обосновано, съобразно предвиденото в т.4 на посоченото ТР № 1 /2010 г., че са от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не представят доказателства за разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение № 972 от 10.07.2018 г. по гр.д. № 1141 /2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.