О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр. София, 25.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2793 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Елтехникс” ООД срещу решение №1693 от 03.07.2018 г. по в.т.д.№1723/2018 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №29 от 14.06.2016 г. по т.д.№891/2015 г. на ОС Перник в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Елтехникс” ООД срещу Община Трън иск по чл.59 от ЗЗД за разликата над сумата от 25 899.91 лв. до сумата от 29 364.70 лв., с която ответникът се е обогатил вследствие изпълнение на допълнителни СМР, непредвидени в договор за обществена поръчка №44 от 30.07.2013 г.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Посочва се, че възможността да се иска по реда на чл.250 от ГПК допълване на решението, не лишава страната от възможност да обжалва същото на общо основание, като липсата на произнасяне от страна на ВКС по иска за лихви в случая е без значение, тъй като поради акцесорността на претенцията, то този иск се включва в дадените от ВКС отменителни указания по главния иск. Излагат се съображения за неправилност на извода на съда, че част от процесните СМР – електрическа, ВиК и отоплителни инсталации, са включени в процесния договор. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част, уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД, както и на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 5181.84 лв., обезщетение за забава за периода 28.05.2014 г. – 17.12.2015 г., както и присъждане на законната лихва върху цялата уважена главница от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Включването на оплакване срещу непълнота на решението във въззивната жалба следва ли да се квалифицира като искане по чл.250 от ГПК. 2. Ако горният отговор е отрицателен, допустима ли е въззивна жалба с оплакване срещу непълнота на решението и може ли решението да се допълни от второинстанционния съд по реда на въззивното обжалване при акцесорния иск за законна лихва след предявяване на иска. 3. Преклудира ли се искането за допълване на решението по иск за законна лихва след завеждане на основния иск. 4. Може ли съдът да замести волята на страните в едни договор по съображения за техническа или друга житейска логика. Поддържа се че първият от въпросите е решен в противоречие с определение №40 от 2011 г. по гр.д.№24/2011 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, че вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че първите три въпроса противоречат на разрешението, дадено в решение №32 от 2014 г. по т.д.№1897/2013 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, т.9 от ТР№1 от 04.01.2001 г. по т.д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение №221 от 08.06.1999 г. на ВКС, 5 чл. състав. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно, в която връзка е поставен и четвъртия от въпросите.
Ответникът по касация Община Трън заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Елтехникс” ООД срещу Община Трън искове: по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 31 719.32 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца вследствие изпълнение на допълнителни СМР, непредвидени в договор за обществена поръчка №44 от 30.07.2013 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 5 181.84 лв., обезщетение за забава за периода от 28.05.2014 г. до 17.12.2015 г. С решение №29 от 14.06.2016 г. по т.д.№891/2015 г. на ОС Перник, искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е уважен за сумата от 9 204.50 лв., а в останалата му част, както и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД, са били отхвърлени, като първоинстанционният съд не се произнесъл по искането за присъждане на законната лихва от датата на исковата молба. Сезиран с въззивна жалба, с решение №1987 от 25.10.2016 г. по т.д.№4142/2016 г. на САС, второинстанционният съд е присъдил по иска по чл.59 от ЗЗД сума в размер на още 3 381.35 лв., без да се произнесе по искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба, като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата част. С решение №238 от 26.03.2018 г. по т.д.№367/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №1987 от 25.10.2016 г. по т.д.№4142/2016 г. на САС е отменено в частта, с която е потвърдено решение №29 от 14.06.2016 г. по т.д.№891/2015 г. на ОС Перник за отхвърляне на предявения от „Елтехникс” ООД срещу Община Трън иск по чл.59 от ЗЗД за сумата от 16 778.85 лв., с която ответникът се е обогатил вследствие изпълнение на допълнителни СМР, непредвидени в договор за обществена поръчка №44 от 30.07.2013 г. и делото в тази част е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. Видно е, че въззивното решение е било обжалвано и в частта по иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 5181.84 лв., обезщетение за забава за периода 28.05.2014 г. – 17.12.2015 г., но с изрично произнасяне в определение №530 от 28.08.2017 г. по т.д.№367/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, въззивното решение в тази част не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че исковата претенция предмет на въззивното производство, съобразно отменителното решение на ВКС, е в размер на 16 778.85 лв., като тя е изчислена като от определената от вещото лице сума от 29 447.39 лв., без включена печалба, е извадена сумата от 12 585.85 лв., присъдена с влязло в сила в тази част решение №1987 от 25.10.2016 г. по т.д. №4142/2016 г. на САС. Посочил е, че твърдението на въззиваемия/ответник, че част от претендираните работи са включени в първоначалния договор, доколкото задължението за изграждане и монтиране на електрическа, отоплителна и водопроводна инсталация, не може да бъде разделено от задължението за тяхното пускане в експлоатация, е основателно. Изложил е съображения, че цялостното изграждане на посочените инсталации е предмет на сключения между страните договор за обществена поръчка, като изпитанията, пробите и пусковите работи по същите са включени в обема на работата по тяхното изграждане. В този смисъл е достигнал до извод, че за тези работи не се дължи отделно възнаграждение и сумата от 3 465.60 лв. следва да се приспадне от сумата 16 778.85 лв., респективно предявеният иск за главница е основателен и доказан до размера на 25 899.91 лв. и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на още 13 313.25 лв. По иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху главницата, съобразно изменението на иска в размер на 5 181.84 лв., за периода от 28.05.2014 г. до 17.12.2015 г., е счел, че няма произнасяне в решението на ВКС и е недопустимо без изрична отмяна в тази част на решението на САС, настоящият въззивен състав да се произнесе по този иск. Приел е, че считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане се дължи обезщетение за забава, но тъй като за това искане липсва произнасяне от първоинстанционния съд, то е недопустимо за първи път въззивния съд да присъди обезщетение, което би било предмет на производство по чл.250 от ГПК.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Както бе посочено и първоинстанционният, и въззивният съд /при първото разглеждане на делото/ са се произнесли по предявения от „Елтехникс” ООД срещу Община Трън иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 5181.84 лв., обезщетение за забава за периода 28.05.2014 г. – 17.12.2015 г., като в тази му част, поради недопускането до касационно обжалване, въззивното решение по т.д.№4142/2016 г. на САС е влязло в сила. В този смисъл, първите три въпроса, свързани с приложението на чл.250 от ГПК по отношение произнасянето по иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД не могат да се приемат за обуславящи. Същите въпроси не са обусловили и изводите на въззивния съд за липсата на произнасяне на съдилищата по искането по чл.214, ал.2 от ГПК и за липсата на направено искане по чл.250 от ГПК за допълване на решението. С въпроси първи и втори касаторът предпоставя наличие на наведени във въззивната му жалба доводи, които могат да се квалифицират като искане за допълване на непълното първоинстанционно решение, каквито обаче в случая не се установяват. По отношение на третия въпрос, свеждащ се до това до кога може да се направи искането по чл.214, ал.2 от ГПК е налице формирана съдебна практика на ВКС – решение №474 от 14.01.2014 г. по гр.д.№1499/2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, споделяна от настоящия състав и съобразена от въззивния съд, според която: Съгласно чл.214, ал.2 от ГПК, прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане може да бъде заявено и след сроковете по чл.214, ал.1 от ГПК във всеки един момент, но само в хода на първоинстанционното производство по делото до приключване на съдебното дирене – чл.149 от ГПК, като след този момент страните не могат да могат да въвеждат нови искания, да изтъкват нови факти или да представят нови доказателства – чл.147 от ГПК, вкл. да въвеждат искане за присъждане на изтекли лихви /в цитираното от касатора решение 32 от 2014 г. по т.д.№1897/2013 г. на ВКС, ТК, Първо отделение не се съдържа становище, че искането може да се направи и пред въззивния съд, а останалите разрешения – в т.9 от ТР№1 от 04.01.2001 г. по т.д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС и в решение №221 от 08.06.1999 г. на ВКС, 5 чл. състав, касаят приложение на разпоредбите на ГПК /отм.//.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Предвид изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1693 от 03.07.2018 г. по в.т.д.№1723/2018 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №29 от 14.06.2016 г. по т.д.№891/2015 г. на ОС Перник в частта за отхвърляне на предявения от „Елтехникс” ООД срещу Община Трън иск по чл.59 от ЗЗД за разликата над сумата от 25 899.91 лв. до сумата от 29 364.70 лв., с която ответникът се е обогатил вследствие изпълнение на допълнителни СМР, непредвидени в договор за обществена поръчка №44 от 30.07.2013 г.
ОСЪЖДА „Елтехникс” ООД[ЕИК] да заплати на Община Трън БУЛСТАТ000386790 сумата от 500 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.