ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 393
София, 30. април 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1396 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1285/23.05.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 5023/2017, с което е отменено решение № 22/13.07.2017 на Видинския окръжен съд по гр. д. № 10/2016, като са отхвърлени исковете за разваляне на договор за учредяване на право на ползване на недвижим имот и язовир и за заплащане на неустойка на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът ППЗК „Прогрес-97“, [населено място], представляван от адв. Ир. В. от ВАС, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпроси за задължението на съдa да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти по делото, както и всички доводи и възражения на страните, който (въпрос) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага.
Ответникът по жалбата „Доро 2002“ О. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 27.12.2004 г. страните са сключили договор за учредяване на вещно право на ползване на недвижим имот и язовир за срок от 30 години, срещу годишно възнаграждение в размер на 1.000 евро, платимо до края на месец декември за годината, за която се отнася плащането, като ползвателят се е задължил да се грижи за имота като добър стопанин, да поддържа съоръжението съобразно изискванията на Гражданска защита и другите нормативи в страната, както и да полага дължимата грижа за снабдяване на землището на [населено място] с вода. Страните са се договорили, че всяка от тях дължи еднократна неустойка в размер на 60.000 лева при предсрочно прекратяване на договора по причини, дължащи се на виновно поведение на всяка от страните. Въззивният съд е приел, че по делото не е спорно, че вноската за 2015 г. не е заплатена от ответника, спорни са въпросите налице ли е виновно неизпълнение на длъжника или забава на кредитора, предвид закриването на сметката на кооперацията през ноември 2015 г. От приетите по делото доказателства е прието за установено, че с писмо изх. № 1/04.01.2016 ответникът е уведомил ищеца, че до момента не е издадена фактура за дължимото възнаграждение за ползването на процесния имот, с молба в най-кратки срокове същата да бъде издадена и изпратена на посочен адрес, за да може дружеството да извърши дължимото плащане, като с пощенски запис от 29.01.2016 г. е заплатил на ищеца сумата от 2.000 лв. – наем за язовир, но същият му е върнат. Въззивният съд е приел, че е налице забава на кредитора, тъй като не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не е могъл да изпълни задължението си за заплащане на дължимото възнаграждение за 2015 г., както и неоправдано не е приел изпълнението. След като договорът е изпълняван над 10 години и изпълнението на задължението е следвало да бъде направено чрез превод или внасяне по сметка до 31.12.2015 г., а ищецът е закрил банковата си сметка през месец ноември 2015 г., без да уведоми за това ответника и да посочи нова банкова сметка (липсват доказателства), съдът е приел, че ищецът е създал пречка на ответника да изпълни точно и добросъвестно задължението си по договора. Решенията за закриване на банковата сметка и прекратяване на договора поради неплащане на задължението са взети преди настъпване на падежа на задължението, като твърденията на ищеца, че на проведеното общо събрание на 01.09.2015 г., на което е взето решение на закриване на сметката е присъствал съпругът на управителя на ответното дружество не освобождават ищеца от задължението да уведоми ответника за закриване на сметката, като страна по договора. Въззивният съд е приел, че дори за периода от 01.01.2016 г. до 29.01.2016 г. ответникът да е бил в забава, то след неоправданото връщане на дължимата сума ищецът (кредитор) е изпаднал в забава, а ответникът (длъжник) се е освободил от последиците на забавата. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза за периода 2009 г. – 2016 г. язовир „С.“ е подържан и експлоатиран в съответствие с техническите изисквания, предписанията на компетентните органи МОСВ, Областна администрация Видин, ДАМТК и Гражданска защита, като за периода са извършвани необходимите дейности (по охрана, почистване, поддръжка, надзиждане на язовирната стена и др.), не са налагани административни наказания и мерки в периода 2013 г. – 2015 г. При разпита на свидетелите – членове на кооперацията се сочи аварийна/кризисна ситуация в периода 2013 г. или 2014 г., която наложила участието им при укрепване на язовирната стена на процесния язовир, но предвид заключението на вещото лице въззивният съд е достигнал до извод, че не може да се приеме, че възникналата ситуация е последица от неизпълнение на задължения по договора от страна на ответника. Като е съобразил изложеното, както и обстоятелството, че срокът на договора е 30 години, а изпълнението на задълженията по него към този момент е над 10 години, въззивният съд е приел, че предявеният иск за разваляне на договора следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и иска за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по причини, дължащи се на виновно поведение на една от страните.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят решението по делото, те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика, че в мотивите на решението е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани (в какъвто смисъл е приложената от касатора практика на ВКС).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1285/23.05.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 5023/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.