2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София,03.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3998 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. С. К., с адрес в [населено място], представлявана от адв. И. Ц., против решение № 3422 от 30 май 2018 г., постановено по в.гр.д. № 12706/2017 г. по описа на Софийския градски съд, с което се отменя решение № 115605 от 11 май 2017 г., постановено по гр.д. № 1484/2014 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му, с която И. Ж. И., с адрес в [населено място], е осъден да заплати на К. сумата от 12837,72 лева, представляващи припадащата му се част от разноските за извършен ремонт на покрива на жилищна сграда в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба, и присъдените в тежест на И. разноски, и вместо него е отхвърлен предявеният от К. против И. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от 12837,72 лева, представляващи припадащата му се част от разноските за извършен ремонт на покрива на жилищна сграда в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба, и в тежест на касаторката са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че предявеният иск е за дължими от И. разходи за необходим ремонт на покрива на съсобствена жилищна сграда. Поставя се спорният въпрос кои разноски за поддържане на общата вещ са необходими и кои полезни, и се заявява, че тъй като неправилно е квалифицирал претенцията, съдът неправилно е определил и началния момент на давността. Според касаторката, особеното в разглеждания случай е, че моментът на ремонта (увеличаването на стойността на имота) и моментът на обедняването на съсобственика – заплатил ремонт, са различни моменти. Подчертано е, че дори съдът да не приеме, че искът не е погасен по давност, въззивното решение отново би било неправилно заради невярното квалифициране на вида на претенцията. Необходимите разноски са свързани с неотложни (аварийни) ремонтни дейности за поддържане и/или възстановяване на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие, или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, докато полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения, поради което решения за тях се вземат от общото събрание на собствениците, и решението има значение на правно основание на базата на което следва да се определи размера на възникналото парично задължение. Касаторката подчертава, че правото й на иск не може да е възникнало през 2008 г., тъй като тогава не е направен разход от нея и тя не е обедняла; правото на иск възниква от момента на разместване на благата, който в случая е по-късен момент спрямо осъществяването на ремонтните работи. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответникът И. Ж. И., с адрес в [населено място], представляван от адв. Б. Р., в отговор на касационната жалба излага доводите си за липсата на основание за допускане на касационното обжалване и твърди, че тя е неоснователна по същество.
За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд приема, че възстановяването на разноски на етажен собственик по поддържането на общи части в етажната собственост следва да става по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД в случаите, в които липсва общо взето решение за извършването им, стига работата да е предприета уместно. Квалифицирането на решението по посочения текст във връзка с чл. 59 ЗЗД е прието за правилно. Именно липсата на решение на етажните собственици води до сочената квалификация на иска, като в противен случай тя би следвало да е по 41 ЗС. Страните по спора са собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост в съотношение 67,13 % и 32,87 % от общите части. Предвид безспорно установеното, че преди изпълнението на оспорените строителни работи сградата е била със скатен покрив, чийто ремонт е бил наложителен, извършеният ремонт на покрива и на втория и третия етаж на сградата, цялостната промяна на покрива в съответствие с инвестиционните проекти и издаденото разрешение за строеж – скатен тип в периферията и плосък във високата си част, достъпът до плоската част чрез стълбищна клетка, е заключено, че е доказано извършването на разноски за необходим ремонт на общи части на сградата, които следва да бъдат поети от собствениците на обекти съобразно дела им в съсобствеността на общите части. Отговорността на ответника е определена като равна на по-малката сума между направените от касаторката разноски и увеличената стойност на имота. Съобразно стойността на ремонта, възлизаща на 39056,00 лева и увеличената стойност на имота към момента на ремонта от 9866,62 лева, е прието ответникът да заплати 3243,16 лева, съответно на дела му в общите части на сградата. За без значение е прието, че плащането е осъществявано от бащата на касаторката, тъй като тя се е задължила да му изплати. Прието е въз основа на свидетелските показания, че строителството е осъществено през 2008 г., която е вписана и в приемо-предавателния протокол и според признания на ответника. Отречено е строителното разрешение да е нищожно, като дори и при предприетото му оспорване по административен и съдебен ред, то е останало в сила, а и възраженията срещу него са свързани със законосъобразността му, поради което те не могат да бъдат преценявани от гражданския съд. Прието е, че са представени доказателства относно размера на сумите, вложени в ремонта и размера на обогатяването на противната страна. Погасителната давност за вземане от извършване на ремонт в съсобствен имот започва да тече от момента на извършването му, при петгодишен срок. Тъй като подобренията са реализирани през 2008 г., а исковата молба е предявена на 14.01.2014 г. – след изтичане на давностния срок, искът е приет за изцяло неоснователен. Разписки за дължими суми между касаторката и баща й през 2009 г. касаят техни двустранни отношения, които не могат да послужат за обосноваване на начало на давностния срок.
К. съд приема, че поставените от касаторката въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
И по двата въпроса се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение № 85 по гр.д. № 1157/2014 г., ІІ г.о, определение № 271 по т.д. № 546/2011 г., ІІ т.о., решение № 339 по гр.д. № 1072/2010 г., І г.о., решение № 532 по гр.д. № 382/1994 г., І г.о., решени № 615 по гр.д. № 93/2002 г., І г.о., т. 6 на ППВС № 6/1974 г. Соченото определение на ВКС не може да бъде обсъждано в производството по чл. 288 ГПК, доколкото не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не разрешава правен спор по същество. Не следва да бъдат обсъждани и сочените решения на ВС, тъй като те не са задължителна практика по смисъла на същата разпоредба.
На първо място се поддържа, че съдът е разрешил процесуалноправния въпрос относно неточната правна квалификация на иска, без такъв иск да е предявен и разгледан пред съда и връзката на правната квалификация на иска с материалноправните институти, включително този на давността. От поясненията на касаторката в касационната жалба е видно, че не се твърди недопустимост на въззивно решение, а неправилна правна квалификация на предявения иск.
В първото от сочените решения на ВКС е тълкуван въпросът за точната правна квалификация на иска, в случай, че претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост касае хипотезата на управител на чуждата работа (гестор), действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес, като е прието, че всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, а в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. ВКС споделя установеното в доктрината и съдебната практика разбиране, че необходимите разноски са свързаните с неотложни/ аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие (наводнение, пожар и др.), или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение, докато полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. По второто сочено дело на ВКС се дава отговор на въпроса коя от двете стойности е дължима при извършени подобрения в съсобствен имот – увеличената стойност на имота или стойността на направените разходи за строително-ремонтни дейности. Цитираното ППВС разрешава въпроса за погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот. Очевидно е, че съдебната практика, на която касаторката основава искането си, не разглеждал изрично поставения от нея въпрос. Въпросът освен това е и общ, без казуален контекст (сравни в тази връзка въпроса по първото сочено решение на ВКС), което не дава възможност да се определи значимостта му за разглеждания конкретен спор. Дори и съдът, в нарушение на забраната по т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, да изведе сам правен въпрос от съображенията на касаторката в касационната жалба и изложението към нея, то въпросът за правилната правна квалификация следва да се основе на конкретната преценка на фактите по спора, каквато не може да бъде извършена във фазата по селекция на касационните жалби за достъпа им до обжалване пред ВКС. Освен това основният мотив на съда, за да отхвърли иска, независимо от приетата частична основателност на претенцията, е предявяването на иска след изтичането на погасителната давност за вземането. Дори касаторката да постави обуславящ правен въпрос по правилната правна квалификация на претенцията си, какъвто настоящият случай не е, без наличието на въпрос и по приложението на погасителната давност за вземания, произтичащи от заплатени необходими разноски от етажен собственик, въпросът би бил необуславящ изхода на спора.
Вторият въпрос – относно ясното разграничаване на необходимите разноски и подобренията, които са различни фактически състави и какво се дължи при всеки един от тях – при необходимите разноски изразходвани за запазване на вещта се присъждат действително изразходваните средства, съобразно частта на съсобственика, независимо от това дали имотът е увеличил стойността си, или не е, и кой е началният момент на давността на всяко от вземанията, произтичащо от различните фактически състави, не е обуславящ изхода на спора. В обжалваното решение не е правено сравнение между необходимите разноски и подобренията, както и различните фактически състави с произтичащите от това последици. Изричен правен въпрос за това как се прилага институтът на погасителната давност при необходимите разноски, изразходвани за запазване на вещта, не се поставя (а той, съобразно мотивите на обжалваното решение, предхожда въпроса за това кои изразходвани средства се съобразяват при сторени необходими разноски), което препятства допускането на касационното обжалване по този обусловил изхода на спора въпрос – виж разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Не се поставя и правен въпрос по приложението на чл. 60 и сл. ЗЗД при извършени неотложни ремонтни дейности за запазване на общата вещ, за което важи вече казаното за последиците от липсата на поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3422 от 30 май 2018 г., постановено по в.гр.д. № 12706/2017 г. по описа на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: