Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 08.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.04.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4304 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Я. С. срещу въззивно решение от 04.04.2018 г. по възз. гр. д. № 52 /2018 г. на Софийския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на Ботевградски районен съд, с което са отхвърлени иск по чл.108 ЗС и искане по чл.537,ал.2 ГПК на жалбоподателя.
Насрещните страни Н. Н. Н. и С. Н. Н. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за защита на право на собственост на недвижим имот, за който не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК.
Жалбоподателят – ищец С. е предявил иска срещу бившата си съпруга Н. и нейния следващ съпруг Н. иск по чл.108 ЗС за 1 /2 ид.ч. от имот, на който ищецът твърди, че е собственик, защото след проведена публична продан на тази негова 1 /2 ид.ч. от имота въз основан на невлязло в сила осъдително решение за издръжка, имотът е възложен с влязло в сила постановление за възлагане в полза на първата ответница по време на брака и с втория ответник, но след това, след отхвърляне на иска за издръжка с влязло в сила въззивно решение, на ищеца му е издаден обратен изпълнителен лист за паричните суми за издръжка, което според ищеца възстановява правото му на собственост. (в резюме: ищецът твърди, че издаден обратен изпълнителен лист за парично вземане (по чл.245,ал.3 ГПК ) отменя влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот (по чл.496,ал.2 ГПК).
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
При придобиването на имот от публична продан на основание чл.496,ал.2 ГПК купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал, придобивният способ е деривативен. Недопустимо е въпросът за законосъобразността на публичната продан да се повдига, тъй като той е разрешен с влязло в сила определение.
Неоснователно е и възражението, че обратният изпълнителен лист, издаден в полза на ищеца за парични суми (които са събрани от него в хода на проведеното изпълнително производство), изисква безусловно връщане в патримониума на собствеността. Обратен изпълнителен лист се издава за полученото от взискателя в рамките на развилото се изпълнително производство. В случая то е образувано въз основа на изпълнителен лист за парично вземане, единственото, което е получил взискателят е парична сума. Не може изпълнителен лист да е издаден за парична сума, а взискателят да получи нещо различно от парична сума. Затова и обратен изпълнителен лист се издава също само за парична сума.
Според чл.433,ал.4 ГПК прекратяването на изпълнителното производство не засяга правата, които трети лица са придобили въз основа на изпълнителни действия отпреди прекратяването. Ответникът е в ролята на купувач от публична продан. Обратният изпълнителен лист разбира се не е пречка за събиране на вземането по него. Включително и срещу имот на взискателя, което не е направено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК:
Дали връщането на парична сума при обратен изпълнителен лист (когато е допуснато предварително изпълнение и въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот е придобита собствеността му от взискателя) представлява връщане на полученото въз основа на отпаднало основание, или връщане на отпаднало основание ще е налице само при безусловното връщане в патримониума на длъжника на получения при възлагане от публична продан от взискателката (взискателя) на недвижим имот на длъжника? При отпаднало основание за парично задължение, длъжникът възвръща ли си собствеността върху недвижимия имот, чрез който взискателят се е удовлетворил за вземането си, когато това е станало чрез възлагане на недвижимия имот не на друг, а на взискателя?
Въпросите се свеждат до следния уточнен въпрос:
Дали в хипотезата на чл.245,ал.3 ГПК при издаден обратен изпълнителен лист за парично вземане (когато изпълняемото право е парично), длъжникът си възстановява собствеността върху недвижимия имот, който в резултат на проведена публична продан за паричното вземане е възложен на взискателя и постановлението за възлагане е влязло в сила (чл.496,ал.2 ГПК)?
Разпоредбата на чл.245,ал.3 ГПК (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е със следното съдържание: Ако след това (след допускане на предварително изпълнение) искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство.
Настоящият състав намира, че разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Тя предвижда възможност за издаване на обратен изпълнителен лист за това основание, за което при допуснато предварително изпълнение, е издаден изпълнителният лист.
Когато изпълняемото право (основанието за издаване на изпълнителния лист) е парично, а не е за предаване на вещи (както е в разглеждания във въпроса и в конкретното дело случай), обратен изпълнителен лист се издава за това, за което е издаден изпълнителният лист – за парични суми.
Разпоредбата не предвижда отмяна на влязлото в сила преди издаване на обратния изпълнителен лист постановление за възлагане на недвижимия имот, нито възстановяване в патримониума на длъжника на собствеността върху недвижимия имот, чрез който взискателят се е удовлетворил за паричното си вземане.
Поради изложеното дотук следва да се приеме, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от настоящото производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответниците по касационната жалба не са заявили в отговора си, че претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.04.2018 г. по възз. гр. д. № 52 /2018 г. на Софийския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.