Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София,08.05. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.03.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4056 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Я. Д. срещу въззивно решение от 04.05.2018 г. (то е с № 2837 и е обявено на 08.05.2018 г.) по възз. гр. д. № 7994 /2017 г. на Софийския градски съд, г.о., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по извършване на делба в частта по извършване на делбата и в частта относно предявените срещу жалбоподателката претенции по сметки с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за сумите 4 222.70 лева, представляващи част от пълните предявени размери 4 236 лева за посочени периоди от време.
Насрещните страни Е. Б. Ф. и А. Б. Г. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима в частта по иска за делба, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за което не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.). Касационната жалба не е допустима в частта по исковете по чл.31,ал.2 ЗС, съединени с иска за делба, които са за парични вземания с цена под 5 000 лева (с цена по 4 236 лева – стр.4 от мотивите на въззивното решение) и нямат обуславящо значение за иска за делба и съгласно чл.286,ал.1,т.3 ГПК в тази част касационната жалба не подлежи на разглеждане, а на връщане.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Извършва се делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 68 кв.м. и дворно място с площ 576 кв.м. в С., С., индивидуализирани в решението, между наследници по закон – две дъщери и преживяла съпруга, при равни квоти – по 1 /3 ид.ч..
Въззивната жалба е подадена от М. Д..
Въззивният съд е изложил мотиви по доводите във въззивната жалба по избора на способ за извършване на делбата. Във връзка с преценката за поделяемост на имота е разяснил смисъла на разпоредбите на чл.39,ал.2 ЗС и чл.203 ЗУТ и практиката на ВКС по прилагането им – кои преустройства са значителни и кои неудобства по-големи от обикновените (решения по гр.д. № 1065 /2009 г. и по гр.д. № 490 /2012 г., на ВКС, първо г.о.). Приел е, че тежестта на установяване на тези предпоставки е на жалбоподателя Д., която е направила искане за възлагане на етаж от къщата (за която СРС е приел, че е неподеляема) и която обжалва първоинстанционното решение.
Приел е, че дворът е неподеляем, постройката – също, тъй като в къщата има само една кухня и нито един санитарен възел, а за всеки жилище е необходим поне по един. Установено е, че проектът не е реализиран в цялост. От приетите по делото заключения на съдебно-технически експертиза е установено, че в къщата могат да се обособят два отделни етажа – самостоятелни жилища, ако сградата бъде изпълнена по проекта от 1976 г., като бъде изградена цяла плоча, бъдат извършени допълнителни преустройства, бъдат прокарани водопровод и канализация, бъде изградено помещение. За обособяването на два самостоятелни етажа са необходими значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените, поради което не са налице предпоставките, предвидени в чл.203 ЗУТ и без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените.
По делото не е представен и одобрен инвестиционен проект, за да може да се направи обоснован извод за реална поделяемост. При приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, съдът е направил извод, че жалбоподателката не е доказала довода си, че къщата е реално поделяема.
Въззивният съд е разгледал претенцията на М. Д. по чл.349,ал.1 ГПК за възлагане за първия етаж и е изложил мотиви за нейната неоснователност: приел е, че първият етаж не е самостоятелен обект, че жилищната сграда не е била съпружеска имуществена общност, прекратена със смърт или с развод, а е била изключителна собственост на наследодателя, че жалбоподателката не е доказала, че към момента на откриване на наследството е живяла в имота и че няма самостоятелно жилище, както и че жалбоподателката не е доказала, че жилищната сграда е реално поделяема.
Така въззивният съд е приел извода, че имотът е неподеляем и че не може да бъде поставен в дял, поради което следва да бъде изнесен на публична продан.
Въззивният съд е изложил мотиви и по претенциите по сметки, по отношение на които настоящият състав прие, че касационната жалба е недопустима.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, подадено след като въззивният съд е дал на жалбоподателката указания за отстраняване на нередовности във въззивната жалба, във връзка с довод за неправилен избор на способа за извършване на делбата, жалбоподателката извежда следните правни въпроси:
При наличието на предпоставки за възлагане на съсобствен недвижим имот по реда на чл.349 от ГПК и направено искане за възлагане на първи етаж от имота, който е къща, ако в процеса на делото се установи, че къщата е неподеляема, следва ли съдът да приеме, че е направено по чл.349 ГПК за възлагане на целия имот и да го уважи?
Декларираните данни по чл.83,ал.2 ГПК по дело за делба – за постоянен адрес на съделител и липса на друго жилище, представляват ли доказателства за това, че съделителят няма друго жилище и представляват ли достатъчно доказателства за уважаване на искането за възлагане на имота по реда на по чл.349 ГПК?
В случай, че е допусната до делба жилищна сграда на два етажа, може ли въззивният съд да откаже възлагането на имота на съделител при наличие на предпоставките на чл.349 ГПК?
Жалбоподателката не е извела допълнителните основания, предвидени в чл280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Първият и третият въпроси не са обуславящи, тъй като, както беше посочено, въззивният съд е изложил мотиви за липсата, а не за наличието на предпоставки за възлагане на съсобствен недвижим имот по реда на чл.349 ГПК (че жилищната сграда не е била съпружеска имуществена общност, прекратена със смърт или с развод, а е била изключителна собственост на наследодателя (предпоставка по ал.1), че жалбоподателката не е доказала, че към момента на откриване на наследството е живяла в имота (предпоставка по ал.2). Т.е. въпросите не се основават на приетото по делото, а на неприетите за доказани доводи на жалбоподателката.
Вторият въпрос също не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел за установено, че в представената по делото декларацията по чл.83,ал.2 ГПК (за обстоятелствата, които имат значение за преценката дали страна по делото има възможност да заплати такса и разноски за производството) се съдържа изявление на жалбоподателката, че е живяла в съсобствения имот към момента на откриване на наследството и че няма самостоятелно жилище и не е следвало да приеме такъв извод, тъй като в цитираната разпоредба на чл.83,ал.2 ГПК не се съдържат такива реквизити и в представената декларация за материално и гражданско състояние (л.90 по делото на СРС и следващите) също не се съдържат такива изявления. Към това може да се добави, че при предявяване на претенцията си за възлагане в първото съдебно заседание (л.181,стр.2) жалбоподателката не е посочила доказателства за нейната основателност.
Следва да се добави и че при липсата на обосновка на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК и доколкото няма съмнение, че въззивното решение е валидно и допустимо, не могат да бъдат осъществени предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателката е извела въпроси по приложението на чл.31,ал.2 ЗС, които не следва да бъдат обсъждани, защото не са обуславящи за частта от решението по извършване на делбата, по отношение на която касационната жалба е допустима.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от производството жалбоподателката няма право на разноски. Ответниците по жалбата претендират разноски и искането им за присъждане на разноски е основателно за сумата 800 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения с молба от 20.07.2018 г. договор за процесуално представителство (л.68 от делото на СГС).
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2837 от 08.05.2018 г. по възз. гр. д. № 7994 /2017 г. на Софийския градски съд, г.о., в частта по извършване на делбата.
Осъжда М. Я. Д. да заплати на Е. Б. Ф. и А. Б. Г. сумата 800 (осемстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Връща касационната жалба на М. Я. Д. срещу въззивно решение № 2837 от 08.05.2018 г. по възз. гр. д. № 7994 /2017 г. на Софийския градски съд, г.о., в частта, с която с него са разгледани претенции по сметки с правно основание чл.31,ал.2 ЗС с цена под 5 000 лева.
В тази част определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.