Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 08.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.03.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4237 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Н. – Б. срещу въззивно решение с № 4542 от 05.07.2018 г. по възз. гр. д. № 6170 /2017 г. на Софийския градски съд, г.о., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по допускане на съдебна делба на получен по наследство и земеделска реституция поземлен имот в [населено място].
Насрещните страни С. С. К., Д. Н. С., М. Д. Н., А. Д. А., К. М. А., В. М. А., Е. И. Г. и В. И. П. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за което не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Реституцията е по искане на ответника С. Б. (жалбоподател пред въззивната и касационната инстанция), извършена е с решение от 2001 г. на ПК [населено място], [община], което се възстановява нива в стари реални граници, която попада в територия на § 4. Въз основа на това решение на ПК (чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ) е издадена заповед от 27.08.2007 г. на кмета на район П., влязла в сила от 11.09.2007 г., с която собствеността на наследниците е възстановена върху новообразуван имот в строителните граници на землището на [населено място].
С. Б. няма интерес да възразява по валидността на положителното решение на ПК, доколкото той също основава твърдението си за правото си на собственост върху него.
Но въззивният съд се е произнесъл по възражението на С. Б. за нищожност на решението на ПК. То се основава на твърдение, че решението на ПК не е подписано от зам.-председател и четен брой членове, а от нечетен брой членове.
Въззивният съд е приел следното: Разпоредбата на чл.60,ал.4 ППЗСПЗЗ посочва състава на комисията, а не начина за взимане и подписване на решението, в закона не е посочено в какъв състав комисията следва да заседава, за да вземе решенията си (решение на ВКС по гр.д. 1588 /2010, на второ г.о.).
Съгласно установената съдебна практика решенията на ОСЗ /ПК са административен акт, за да са валидни трябва да отговарят на изискванията, установени с чл.15,ал.2,т.6,изр.2 З. (отм.), които установяват, че за валидността на административния акт е достатъчно да бъде оформен с подписите на председател и секретар. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е предвидено при обсъждане и приемане на решения ПК да заседава в пълен списъчен състав. В закона не е посочено при какъв кворум и с какво мнозинство се вземат решенията, счита се, че е достатъчно присъствието на половината плюс един (решение по гр.д. № 6065 /2014, на ВКС, трето г.о.).
Процесното решение на ПК е подписано от всички членове, които са вписани в титулната му част, в това число от заместник-председател, секретар и четен брой членове (стр.6 от мотивите).
Изводът на въззивния съд е, че решението на ПК от 2001 г. за възстановяване на собствеността на имота е постановено валидно и е породило реституционни последици.
Като се е позовал на нормата на чл.91а ЗН и мотивите по т.2 на ТР № 1 /04.11.1998 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението на С. Б., че е единствен наследник поради отказ от наследство, извършен след включването на имота в ТКЗС и преди реституцията му (стр.6 и 7). Съдът е приел, че в случая е установено, че имотът е включен в ТКЗС през 1949 г. и дъщерята на наследодателя се е отказала от неговото наследство с отказ, вписан през 1963 г. в книгата за отказ от наследство на СРС, преди реституцията, поради което имотът представлява „новооткрито наследство“ по смисъла на разпоредбата.
Въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението на С. Б. че е придобил имота по давност, като е приел (стр.8), че докато не приключи процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде индивидуализиран възстановеният имот, лицата не могат да се позовават на давностно владение, в случая от възстановяването на имота с решение на ПК през 2007 г. до момента на предявяване на иска за делба 10-годишният давностен срок не е изтекъл и не са налице основанията за прилагане на кратката давност по чл.79,ал.2 ЗС, доколкото владението не е основано на валидно правно основание, годно да направи жалбоподателя собственик. – т.е.не е добросъвестно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
1. Не е ли налице липса на валидно изявена воля в решението на Поземлена комисия (ПК), постановено на 18.04.2001 г., което в нарушение на чл.60ал.4 ППЗСПЗЗ не е подписано от заместник – председател на ПК? Твърди се противоречие с посочени решения на административни съдилища (Шумен, Г. и Б.) по административни дела, както и наличие на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК (че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото).
Конкретният въпрос (за липсата на подписа на заместник – председател на ПК) не е обуславящ, тъй като както е посочено по-горе, въззивният съд е приел, че процесното решение на ПК от 2001 г. е подписано от заместник – председател на ПК. По-широкият въпрос за значението на участието на членовете на ПК при вземане и подписване на решенията на ПК, видно от изложеното по-горе, е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, на която въззивният съд се е позовал.
Към това може да се добави, че в действащата редакция на чл.280,ал.1 ГПК (приета с изм. с ДВ бр.86 от 2017 г.) противоречията с решения на районни, окръжни, апелативни и административни съдилища не са предвидени като основания (допълнителни) за допускане на касационно обжалване, както и че при съответствие на разрешение на правен въпрос в обжалваното въззивно решение с разрешение в решение на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, на каквото се е позовал въззивният съд, не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Разрешеният с решение на ВКС правен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (доколкото съгласно приетото в т.4 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС не е обосновано неточно тълкуване, необходимост от осъвременяване на тълкуването или промени в законодателството или обществените условия).
2. От кой момент започва да тече давността при земеделска реституция и след издаване на констативен нотариален акт? Твърди се противоречие с решение по гр.д. № 270 /2011 г. на ВКС, първо г.о. и значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с посоченото решение на ВКС, с което е прието, че до възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ давност не е могла да тече, тъй като наследниците не са могли да защитят правата си (в решението са посочени и решения на ВКС по гр.д. № 981 /2009 г., на второ г.о., по гр.д. № 905 /2008 г. на първо г.о., по гр.д. 660 / 2010 г., на второ г.о.). Поради съответствието в разрешението не е налице основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. А както беше посочено, съответствието на разрешението на правния въпрос на въззивния съд с това на ВКС (и липса на обосновка) изключва основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
3. Дали е от значение момента за подаване на заявлението за възстановяване на собствеността върху земеделските земи? Твърди се значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въпросът е свързан с приложението на чл.91а ЗН. Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд не го е обсъждал и не е следвало да го обсъжда, като в съответствие с установената практика на ВС и ВКС е приел, че собствеността е възстановена с приключване на земеделската реституция (с влязло в сила решение на ПК за възстановяване на собствеността и последваща заповед на кмета) и е преценявал действието на нормата на чл.91а ЗН към момента на възстановяване а собствеността.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от производството жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците по жалбата не претендират разноски и не представят списък на разноски и доказателства, че са направили разноски. Поради това съдебни разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4542 от 05.07.2018 г. по възз. гр. д. № 6170 /2017 г. на Софийския градски съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.