4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София,08.05. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4500/2018 година по описа на ВКС, Гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. Е. И. е обжалвала въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 3435 от 12.07.2018г. по гражданско дело № 427/2018г.
Ответникът „Караваната“ ЕООД гр. Сандански е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационният жалбоподател не е обосновал приложното поле на нито един от съставите на чл.280 ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280, ал. 3 ГПК с оглед предмета на делото – иск за делба, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд – Сандански № 808 от 16.03.2018г. по гражданско дело № 523/2017г., с което е отхвърлен предявеният от И. Е. И. против „Караваната“ ЕООД гр. Сандански иск за делба на битова сграда /стол/, представляваща масивна сграда с две тела , от които едното двуетажно, а другото едноетажно /столова/, построена в УПИ ….. кв. ….. в землището на [населено място], [община], местност “М. г.“
Въззивният съд е приел, че собствеността върху битовата сграда /стол/ е придобита от ответника „Караваната“ ЕООД от публична продан, проведена по изп.дело № 326/2010г. на ЧСИ Шукрин Дервиш рег.№ 796 в КЧСИ. Сградата е изградена от две тела с терасовиден втори етаж. Длъжникът по изпълнението е бил собственик на цялата сграда, тя не е била пристроявана и надстроявана, били са извършени само вътрешни преустройства – премахната е една тухлена стена на първия етаж и на това ниво от двете тела е обособено едно общо помещение с променено предназначение за ползване. Правните изводи на въззивния съд са, че липсва придобиване на част от обекта, предмет на изпълнителното производство, от длъжника в хода на изпълнението и съответно купувачът е придобил собствеността от публичната продан в пълен обем. С констативния нот.акт № …../….. г. по нот.дело № …../….. г. не са установени нови, допълнително придобити права от длъжника по изпълнението, които той да може валидно да прехвърли след вписване на възбраната и да противопостави на кредитора респ. на купувача от публичната продан. Съдът е посочил също така, че ТР 5/2015г. на ВКС, ОСГК не е приложимо за разглеждания случай, защото цялата вещ е възбранена, описана и оценена и фигурира в постановлението за възлагане, следователно е валидно придобита от ответника по делото, на когото е възложена от публичната продан.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Правният въпрос: „Налице ли е съсобственост в случай, че обемът в правата на обекта, закупен от купувача на публична продан, е по-малък от обема на правата в действителност“ не е обуславящ за делото, защото се основава на недоказаните твърдения на ищцата, че е закупила с нот.акт № …../….. г. права , които са придобити от длъжника в хода на изпълнението по изп.д.№ 326/2010г. на ЧСИ Ш.Дервиш. След анализ на събраните доказателства, включително и изслушаната техническа експертиза, която е установила с категоричност, че застроената площ на сградата с две тела не е променяна, а е премахната тухлената стена между залата за хранене и кухненския кът и понастоящем първото ниво се ползва като мебелен цех и са отворени нови врати по една от фасадите, въззивният съд е приел, че правата от публичната продан, придобити от „Караваната“ ЕООД включват цялата сграда – бивш стол на ТКЗС, а не част от тази сграда. Тук за пълнота на мотивите следва да се посочи, че ищцата-касатор е закупила идеална част от сградата по нот.акт № …../….. г. без праводателят Г. Ц. да има титул за собственост за тази идеална част по някой от придобивните способи по чл.77 ЗС, възникнал в хода на изпълнителното производство. Г. Ц. е закупил сградата с две тела –двуетажно и едноетажно с нот.акт …../….. г., а с нот.акт № …../….. г. е признат за собственик на 238/557 кв.м. от първи етаж от едноетажно тяло –столова от същата сграда, въз основа на покупко продажба като при съставяне на констативния нот.акт е представен нот.акт № …../….. г., с който е закупена цялата сграда.
По същите съображения не са обуславящи за делото и останалите, посочени в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси: „Когато купувачът е закупил обект, описан и оценен в изпълнителното производство с по-малка от действителната му квадратура , настъпва ли съсобственост за останалата извън описа идеална част от имота; става ли предмет на изпълнението допълнително констатираното за длъжника имущество/ в случая 238 кв.м./ ако съдия-изпълнителят не го е включил в проданта или това имущество се счита за непродадено; в случай, че идеалните части , за чиято собственост длъжникът е констатирал допълнително, че са продадени на трето лице, има ли това лице самостоятелни права върху тях“. Както вече се каза, събраните по делото доказателства с категоричност сочат, това е приел и въззивният съд, че описът е извършен не на идеална част, а на цялата сграда /л.136 от приложеното изпълнително дело/. Изготвената експертна оценка /л.145/ е на цялата сграда с две тела с обща застроена площ от 569 кв.м.– едноетажно и двуетажно , а според изслушаното заключение по делото, квадратурата на първия етаж на битовата сграда е 557 кв.м., следователно не съществува разлика от 238 кв.м., на базата на която касаторът формулира въпросите. При тези данни и изводите на въззивния съд, че предмет на възбрана, опис и оценка е сградата с действителната й съществуваща квадратура , неоснователно се поддържа от касатора, че е налице хипотезата, разгледана в ТР 5/2015г. на ВКС, ОСГК.
По изложените съображение касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят поисканите с отговора по чл. 287 ГПК разноски, представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита от 18.11.2018г. в размер на 600 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 3435 от 12.07.2018г. по гражданско дело № 427/2018г.
Осъжда И. Е. И. да заплати на „Караваната“ ЕООД гр. Сандански сумата 600 лв /шестстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: