О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр. София, 10.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2997 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на етажните собственици на сграда „М.”, представлявани от членовете на управителния съвет на етажната собственост Х. Е. М., Б. В. Б. и П. Б. М. срещу решение №1398 от 05.06.2018 г. по в.т.д.№994/2018 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1928 от 16.10.2017 г. по т.д.№2624/2016 г. на СГС, с което е отхвърлена молбата на касаторите за откриване на производство по несъстоятелност на „Имобилиенфервалтунг” ЕООД поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност, поради свръхзадълженост, като неоснователна.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че задължението на ответника етажен собственик /но и търговец, занимаващ се по занятие със сделки с недвижими имоти, чието седалище е в сградата етажна собственост/ към етажните собственици, да заплаща суми за поддържането на общите части, произтича от търговска сделка, евентуално се отнася до търговска сделка.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, евентуално по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: Представлява ли невъзможността на търговец да изпълни свое задължение, отнасящо се до търговска сделка /свързана със занятието на търговеца – по седалището и адреса на управление, където търговецът извършва дейността си/, неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по касация „Имобилиенфервалтунг” ЕООД заявява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препращайки към решаващите мотиви на СГС е приел, че една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 от ТЗ е задължението към молителя да произтича от търговска сделка или да се отнася до такава сделка, за което правно релевантни са качеството на длъжника, като търговец и търговският характер на сделката, от която произтича вземането. Посочил, е че съгласно чл.286, ал.1 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като в това производство в тежест на молителя е установяването наличие на задължения на ответното дружество към етажната собственост, произтичащо или отнасящо се до търговска сделка. Изложил е съображения, че в разглеждания случай основанието за дължимост на процесните вземания, посочено от молителя, е допуснато неизпълнение на задължения на ответника към етажната собственост, съобразно разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост, за които е прието решение на общото събрание на етажната собственост, като съгласно чл.38, ал.2 от същия закон, когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение на общото събрание на етажната собственост в определения срок, председателят на управителния съвет /управителят/ може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както са процедирали молителите. Счел е, че присъденото въз основа на издадената заповед за изпълнение парично вземане в полза на етажната собственост не произтича от търговска сделка и не се отнася до търговска сделка, а е свързано с качеството на ответното дружество като собственик на недвижим имот в сградата и произтичащите от Закона за управление на етажната собственост задължения за управление и поддържане на имота. Съобразявайки практиката на ВКС за преценката за търговския характер на сделките /за да се счита, че една сделка е търговска, трябва да се изследва и да се отговори на въпроса дали е била свързана с упражняваното от търговеца занятие, предвид оборимата презумпция на чл.286, ал.3 от ТЗ, а правно релевантни за определяне характера на сделката, са качеството на страната като търговец и от какво произтича вземането; когато договорът не е в кръга на посочените в чл.1, ал.1 от ТЗ търговски сделки, сделката следва да се определи като търговска, съобразно въведения в чл.286, ал.1 от ТЗ субективен критерий – да е извършена от търговец, свързана с упражняваното от него занятие/, не е споделил възражението на въззивника, че вземането е относимо към търговска сделка, поради обстоятелството, че през определен период от време ответното дружество е с вписан в търговския регистър адрес на управление, който е и адрес на етажната собственост.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставеният от касаторите въпрос не е обусловил решаващата воля на съда – с него се предпоставя възприето от въззивния съд становище, че паричното вземане на етажните собственици е породено от или отнасящо се до търговска сделка, което както бе посочено изрично е отречено от съда в обжалваното решение. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато, още повече, че при постановяване на решението си, въззивният съд се съобразил изцяло с практиката на ВКС /изключваща наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/ относно преценката за търговски характер на сделките и относно източника на задължението на всеки етажен собственик по отношение на етажната собственост, произтичащо от възникнала особена съсобственост между всички етажни собственици върху общите части на сградата в етажна собственост и уредено с изрични законови разпоредби, предвиждащи колективна отговорност на всички етажни собственици, за определяне реда и начина за управлението на общите части.
В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Предвид липсата на представени доказателства за направени от ответника по касация разноски, такива не му се следват за производството пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1398 от 05.06.2018 г. по в.т.д.№994/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.