О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
Гр.София, 10.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1984/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД София срещу Решение № 1089/3 май 2018 г. по в.т.д.№ 4793/2017 г., с което е потвърдено решение № 1553/31 юли 2017 г. по т.д.№ 6457/2014 г. на СГС, VІ ТО, 8 състав. С първоинстанционния акт дружеството-касатор е осъдено да заплати на „Варуна“ АД София сумата 59732,24 лв. представляваща платена от ищеца временна цена за достъп до електроразпределителна мрежа за водноелектрическа централа на ищеца, намираща се в района на гр. Мездра за периода от м.септември 2012 г. до м.октомври 2013 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 1 октомври 2014 г. до окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо поради липса на процесуална легитимация на ищеца и евентуално неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се обезсилването му и в отношение на евентуалност – отмяната му и отхвърляне на иска. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т.1,2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
1.Разполага ли с процесуална легитимация за предявяване на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД лице, обвързано към момента на предявяването му от действието на договор, основание на престацията, който не е прекратен:
2.Кой е източникът на облигационното задължение в процесния случай – ЗЕ, индивидуален административен акт – решение на регулаторен орган или смесен фактически състав, представлява ли решението на ДКЕВР съществен елемент от него и какво е значението на отпадането му с обратна сила;
3.Елемент от смесен фактически състав ли е решението на ДКЕВР и какво е правното значение на отпадането му с обратна сила върху валидността, съдържанието и действието на договора;
4.Представлява ли предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие възмездни валидни сделки за погасените с плащане парични задължения до датата на отпадане на основанието:
5.Има ли пряко и непосредствено действие отмяната на решението на ДКЕВР върху правата и задълженията на страните по договора за достъп:
6.След като услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ е предоставена, чия е доказателствената тежест да установи с колко точно се е обогатил ответникът в случай, че ищецът претендира връщане на платеното;
7.Допустимо ли е съдът да основе правните си изводи на недоказани по надлежния ред факти;
8.Противоречи ли на принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания отмяната на индивидуален административен акт да води автоматично до отмяна на правните последици от допуснатото изпълнение за една от страните по действащ договор. Представлява ли допуснато предварително изпълнение на невлезлия в сила ИАА по силата на закона безусловно и непротиворечиво уверение от достоверен оправомощен източник, което да породи оправдано очакване за оператора на мрежата по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета да получи договорената цена на услугата за достъп;
9.Следва ли чл.17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че защитава законно придобит доход на оператор на разпределителна система, по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на ЕП и Съвета, изразяващ се в платена цена за достъп до разпределителната мрежа в хипотезата на главния спор, при която цената за достъп е определена от националния регулатор с индивидуален административен акт и е допуснато предварително изпълнение, като този акт в последствие е отменен с влязло в сила съдебно решение и
10.Допустимо ли е съгласно чл.16, пар.4 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие отмяна на директива 2001/77/ЕО и 2003/ 30/ЕО операторите на разпределителната система да поемат изцяло или частично разходите за достъп до мрежата в случай, че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл.16, параграф 4 от същата директива.
Ответникът по касация „Варуна“ АД изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице основания за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо решение на въззивен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо и правилно. Задължението на ищеца е възникнало от смесен фактически състав, включващ договор за достъп и пренос и административноправен елемент за определяне на услугата – решение на ДКЕВР за определяне цена за достъп – временна или окончателна. Липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване цена за достъп. Само подписаният от страните договор не е достатъчно основание за възникване на задължение за плащане на услугата. Валидният дълг за имуществена престация изисква решение на регулаторния орган за определяне цената на съответната мрежова услуга, която не се договаря свободно от страните. Те не са овластени да я определят свободно. Единствено ДКЕВР е компетентен орган да определя конкретния размер на цените за достъп и пренос. Законът не е източник на задължението за плащане на цена, ЗЕ поражда задължение за договаряне. Клаузата за цена в сделката няма самостоятелно значение, правното действие на административния акт на регулаторния орган обуславя и действието на клаузата за цена. Отмяната на решението на ДКЕВР има за последица отпадане на основанието за престация на цената. Паричното задължение на „Варуна“ АД е възникнало с издаването на Решение № Ц-33/14.9.2012 г. на ДКЕВР и е отпаднало с влизане в сила Решение № 4083/25.03.2013 г. по адм.д.№ 12494/2012 г. на ВАС за отмяната му. Отменителното решение има действие спрямо всички лица независимо от участието им в съдебното производство. Отмяната има обратно действие за разлика от отмяната на подзаконовите нормативни актове, действаща занапред.
Не са спори между страните, че за процесния период ищцовото АД е извършило плащания към дружеството-касатор на обща стойност 59 732,24 лв.
Според въззивния съд постановеното от ДКЕВР решение има конститутивно действие и е материално условие за възникване на вземането за цена в определения от регулаторния орган размер, а отмяната му има обратно действие и води до отпадане на основанието за дължимост на престацията.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции за основателност на претенцията по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД САС е заключил, че обжалваното пред него осъдително решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Първият изведен правен въпрос е зададен в контекста на оплакването за недопустимост на въззивното решение. Доводите на касатора за липса на процесуална легитимация на ищеца поради изключването на отговорността за неоснователно обогатяване от договорната отговорност са от значение за материалноправната легитимация на страните и за основателността на иска, а не за неговата допустимост. Исковото производство е проведено с участието на надлежни страни. Ищецът не е лице, чуждо на правния спор.
Въпросите по т.2,3 и 5 – съответно досежно източника на облигационни правоотношения между страните, темпоралното действие на отмяната на индивидуалния административен акт и значението й за целия смесен фактически състав са обусловили изхода на спора, но не са разрешени в отклонение на формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, според която влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на индивидуалния административен акт – Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР – има ретроактивно действие. При отмяната на решението на регулаторния орган, определящо временни цени на услугата „достъп“ отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации. Отсъствието на определена по административен ред цена на услугата води до липса на основание за начисляването й в определения размер и възникване на задължение за съответния оператор за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени /в тоя смисъл Решение № 28/28 април 2016 г. по т.д.№ 353/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, Реш. № 190 от 22.12.2016 г. по т.д.№ 2378/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, Реш. № 238/20.01.2017 г. по т.д.№ 3050/2015 г. на Първо т.о. и др./. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика на съдилищата.
Въпрос по т.4 от изложението – досежно предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въобще не е обсъждан в решението на САС. Неотносим към предмета на спора и е въпросът по т.6, релевантен за субсидиарния иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД.
Процесуалноправният въпрос по т.7 е от значение за обсъждане на събраните доказателства, за възприемане на фактическата обстановка и обосноваността на изводите на въззивния съд, а не за изхода на спора. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, които не са обект на проверка в производството по чл.288 ГПК при селектиране на жалбите.
Не съответстват на възприетите в т.1 на ТР № 1/2009 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС критерии за общо основание за достъп до касация въпросите по т.8,9 и 10 в изложението на касатора, свързани с тълкуване и приложение на разпоредби на Директива № 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета и от хартата на основните права на ЕС. По тях липсва произнасяне в актовете на първоинстанционния и на въззивния съд.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат визираните допълнителни селективни основания по чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.238 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1089/3 май 2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, постановено по в.т.д.№ 4793/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД София да заплати на „Варуна“ АД сумата 2250 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: