– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 420
гр. София 13.05.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 14.11.2018 (четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3854 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4381/09.08.2018 година, подадена от Х. С. Н. срещу решение № 86/17.07.2018 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 152/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Ямбол е потвърдил първоинстанционното решение № 28/02.04.2018 година на Районен съд Елхово, постановено по гр. д. № 835/2017 година, с което на основание чл. 28, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗАЗ е развален сключения на 12.11.2013 година между Г. П. Г., в качеството му на арендодател и Х. С. Н., в качеството му на арендатор, договор за аренда на земеделски земи, с нотариална заверка на подписите с рег. № ****/12.11.2013 година на Ж. Р.-нотариус с район на действие района на Районен съд Елхово, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с рег. № ****/18.11.2013 година, акт № **, том **, по отношение на описаните в него земеделски земи, намиращи се в землището на [населено място], [община].
В подадената от Х. С. Н. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният срещу него от Г. П. Г. иск с правно основание чл. 28, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗАЗ да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Ямбол по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. П. Г. е подал отговор на същата с вх. № 5134/27.09.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 86/17.07.2018 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 152/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Х. С. Н. е бил уведомен за обжалваното решение на 10.08.2018 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4381/09.08.2018 година Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Ямбол е приел, че Г. П. Г. е бил собственик на земеделски земи, намиращи се в землището на [населено място], [община]. С договор за аренда на земеделски земи от 12.11.2013 година, сключен с нотариална заверка на подписите с рег. № ****/12.11.2013 година на Ж. Р.-нотариус с район на действие района на Районен съд Елхово, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с рег. № ****/18.11.2013 година, акт № **, том …. отдал на Х. С. Н. под аренда тези земеделски земи за срок от петнадесет години, срещу арендно заплащане по 20.00 кг/дка за съответната стопанска година или левовата равностойност на същото, съгласно пазарните цени за съответната стопанска година. Уговорено било плащането да стана в срок до 01.10 за всяка стопанска година. Н. не бил изпълнил задължението си за заплащане на уговореното с договора арендно възнаграждение, от датата на сключване на договора до датата на предявяването на иска за развалянето му.
Съставът на Окръжен съд Ямбол е посочил, че тези обстоятелства били безспорни и се установявали, както от представените писмени доказателства, така и от признанията на страните. Освен това е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ арендодателят можел да развали договора за аренда поради забавяне плащането на арендното плащане за повече от три месеца, като развалянето на договори за аренда, сключени за срок по дълъг от десет години или пожизнено ставало по съдебен ред. В случая договорът за аренда е сключен за срок от петнадесет години. Арендното плащане не било направено за стопанските 2014 година, 2015 година, 2016 година. и 2017 година. Затова предявения на основание чл. 28, ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗАЗ иск за разваляне на арендния договор бил допустим и основателен и първоинстанционният съд правилно го бил уважил. Въззивният съд напълно споделял мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод, като на основание чл. 272 от ГПК препращал към тях, като неразделна част от мотивите на въззивното решение.
Същевременно първоинстанционният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 28, ал.1 от ЗАЗ уреждала предвиденото в специалния закон специфично основание за разваляне-прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в забава на арендното плащане за повече от три месеца. При тази форма на неизпълнение и когато договорът за аренда нямал за предмет държавни или общински земи, ЗАЗ предвиждал отклонение от общия ред по чл. 87, ал.1 от ЗЗД (приложим за неуредените от специалния закон случаи-§ 1 от ДРЗАЗ) за разваляне на двустранните договори поради неизпълнение, т. е. отклонение от изискването за даване на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът се счита за прекратен. Съдът приемал, че предявеният иск за прекратяване на договора за аренда чрез развалянето му по съдебен ред бил основателен. Развалянето на договора било правна възможност за изправната страна да се освободи от обвързаността си, като предизвика прекратяване на договорното отношение с неизправната страна. Правото на разваляне като вторично потестативно по своя характер субективно право възниквало в полза на кредитора при изпълнение на предвидените в закона условия. Следователно в настоящият случай договорът за аренда се прекратявал при неизпълнение – по предвидения в ЗАЗ ред. Що се касаело до реда за упражняване на правото на разваляне, по аргумент на противното основание от правилото на чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ, и след като договорът бил със срок от петнадесет години, при договори за аренда със срок над десет години, включително, това бил съдебния ред, чрез подаване на искова молба до компетентният съд. Фактът на неизпълнение на задължението за заплащане на арендните вноски от страна на арендатора бил отрицателен, т. е. ответната страна била тази, която което следвало да ангажира по делото доказателства, че е извършила арендни плащания, така както същите са уговорени в договора, т. е. да докажела, че е изпълнила задължението си и че е изправна страна по договора. Ответната страна не ангажирала каквито и да е било доказателства, установяващи извършени арендни плащания по цитирания договор. Напротив, същата организирала защитата си, като не оспорвала твърдението на Г. П. Г. за липсата на извършени арендни плащания по договора, но заявявайки готовност да стори това в хода на производството. Допуснатото от Х. С. Н. неизпълнение касаело четири арендни плащания-първото със срок до 01.10.2014 година, второто със срок до 01.10.2015 година, третото със срок до 01.10.2016 година и четвъртото със срок до 01.10.2017 година.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Х. С. Н. е поискал обжалваното решение да Окръжен съд Ямбол да бъде допуснато до касационен контрол по правния въпрос за това нищожно ли е решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за разваляне на договор за аренда на земеделска земя, сключен да срок по-дълъг от десет години, при уговорено в същия договор, като задължение с право на избор съгласно чл. 130 и следващите от ЗЗД-задължение за арендно плащане-уговорено като плащане в натура или в пари, при условие, че изборът на вида на престацията, която би се приела за валидно изпълнение на арендното плащане се извършва от ищеца (арендодател) едва с подаването на исковата молба, или такова решение на въззивния съд е недопустимо, или неправилно, и от какви точно пороци страда то. Този въпрос обаче не представлява обща предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същата е уточнена в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Същият е свързан с упражняването на правото на избор в случаите, когато изпълнението може да бъде извършено чрез една от няколко възможни престации и с това дали ако страната, на която това право принадлежи не го упражни в срок, вследствие на което то премине в насрещната страна по правоотношението и тази страна не го упражни в определен срок изпада в забава и не може да твърди такава на първоначалната страна по договора. Твърдения в тази насока обаче не са наведени от Х. С. Н. с подадения от него отговор на исковата молба, поради което не са включени в предмета на спора и затова както първоинстанционния, така и въззивния съд не са били длъжни да обсъждат приложението на чл. 130 и следващите от ЗЗД в отношенията между страните по арендния договор. По тези причини така поставения въпрос, свързан с приложението на чл. 130 и следващите от ЗЗД, не е бил включен с предмета на спора пред въззивния съд и не е обусловил правните изводи при постановяване на решението му. Този въпрос се поставя за първи път едва пред касационната инстанция, поради което и не може да бъде разглеждан от нея.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 86/17.07.2018 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 152/2018 година по подадената срещу него от Х. С. Н. касационна жалба с вх. № 4381/09.08.2018 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора Х. С. Н. ще трябва да заплати на Г. П. Г. сумата от 200.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86/17.07.2018 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 152/2018 година.
ОСЪЖДА Х. С. Н. от [населено място], [община], [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на Г. П. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН] сумата от 200.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.