2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 14.05.019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1258 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д. против решение от 13.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 1559/2018 г. от VІ-ти въззивен състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД е основателен и е потвърдил първоинстанционото решение, постановено в този смисъл.
Съдът е приел, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на първия ответник по делото, респективно, че има вземане към него, възникнало преди увреждащата сделка. Съдът се е позовал в тази насока на влязло в сила решение, с което е осъден ответника заедно с трето за процеса лице солидарно да заплатят на ищеца, в качество му на отговорен орган за управлението и контрола на средствата на ЕС по програма „Л. да В.“ сумата от 74845,03 евро-обезщетение за имуществени вреди, законна лихва върху сумата от 48526,20, представляваща част от обезщетението от 74845,03 евро, за времето от 06.08.2005г. до изплащанвето й, законна лихва върху сумата от 26318,83 евро, представляваща част от обезщетението от 74845,03 евро за времето от 20.09.2006г. до изплащането й. Втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД съдът е приел, че също е налице, тъй като кредиторът е увреден винаги в случаите, когато е намалена възможността да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Посочено е, че разпореждането по атакуваните сделки е със сестра на ответника и с оглед презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД нейната недобросъвестност като трето лице, придобило права по сделката се предполага, поради което съдът е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на претенцията по чл.135 ЗЗД.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които според касатора са довели до недопустимост и очевидна неправилност на постановеното решение.
Сочените правни въпроси са свързани с възприетото от съда, че ищецът има качеството на кредитор, като в тази насока се прави обосновка, че ищецът не е титуляр на вземането. Съдът не е обсъждал въпрос, свързан с това, дали ищецът е титуляр на вземането, а е зачел силата на пресъдено нещо, установяваща вземането на ищеца спрямо ответника – касатор. Зачитането на силата на пресъдено нещо, установяваща качеството на кредитор на ищеца е обстоятелството, на което е основал съда извода се относно поставените правни въпроси, като въпросът дали ищецът е титуляр на вземането не е обсъждан от съда и така поставени, правните въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК. В тази насока не е налице и очевидна неправилност на решението, доколкото обосновката на това касационно основание отново касае въпросът дали ищецът е титуляр на вземането. Този въпрос е относим към спора по приключилото гражданско дело, по което е постановено влязлото в сила решение, установяващо дължимостта на сумите и качеството кредитор на ищеца в предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 1559/2018 г. от VІ-ти въззивен състав на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.