ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 429
София, 15.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 819 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.Т. като процесуален представител на Й. Д. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич /Д./ от 01.ХІ.2018г. по гр.д. № 345/2018г.
Ответникът по касационната жалба Д. К. Д. от [населено място], [община], не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение Д. по въззивна жалба само на ответника е отменил решението на РС Добрич от 30.ІV.2018г. по гр.д. № 3358/2017г. в частта за режима на лични контакти с бащата на малолетното дете на страните К. Д. К. до навършването на тригодишната му възраст и вместо него е постановил друго, с което е определил режим на контакти за периода до 07.VІ.2019г. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, които /контакти/ на основание чл.59 ал.8 т.2 СК да се осъществяват в дома на бабата и дядото на детето по бащина линия в [населено място], [улица]. Въззивното решение в частите му относно претенцията за присъждане на издръжка на детето е влязло в сила.
Съдът е взел предвид, че детето е родено на 07.VІ.2016г., че родителите му са разделени месец след това, като контактите с бащата са редки и епизодични, че отношенията между страните са изострени и понастоящем, но и двамата притежават необходимите качества и умения за отглеждане на дете на ниска възраст. Прието е, че висш интерес на детето е да поддържа отношения и с двамата си родители, което да позволи изграждането на връзка и с бащата, респективно полагането на адекватни грижи и от него, включващи и пълноценно общуване. Тези цели не може да бъдат постигнати с определения от първоинстанционния съд режим – три пъти месечно само в неделя без преспиване в дома на бащата. Родителите живеят в различни населени места, отстоящи на 25 км, при което детето следва да пътува в ранните и късни часове на деня за осъществяване на контактите, което неминуемо причинява умора у дете на толкова ниска възраст, респективно раздразнителност, тревожност и пр. Вероятно е наслагване и на допълнителни нежелани реакции от факта, че детето ще пребивава в непозната среда и вероятно сред непознати хора, съжителстващи с бащата или посещаващи дома му, които обстоятелства изключват възможността за това кратко време да бъде създаден емоционален контакт в спокойна и нетравмираща обстановка. Съдът е намерил, че полезен и ефективен е обичайният режим на провеждане на контакти два пъти месечно в съботните и неделни дни с преспиване, през което време не може да възникнат нужди на детето, които бащата да не може да удовлетвори. С цел избягване на пътуванията и на свързаните с него неблагоприятни последици личните отношения следва да се осъществяват в дома на родителите на бащата в [населено място], които пребивават в Германия, в добри отношения са с майката, общуват помежду си, след раздялата на страните са предоставили жилището си на последната за ползване за периода юли 2016г. – юли 2017г. С приложението на тази мярка, предвидена в чл.59 ал.8 т.2 СК режимът на личните отношения би бил щадящ чувствата и реакциите на детето, отчитащ притесненията на родителите във връзка със социалното обкръжение и жилищно-битовите условия. Тъй като режимът ще се осъществява в населеното място, където живее майката, при нужда тя би могла да подпомага бащата.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /решения по гр.д. № 711/2015г. ІV ГО и по гр.д. № 4984/2014г. ІV ГО/ по въпроса „следва ли съдът да следи служебно за интереса на детето, като установи условията, при които то ще живее при определянето на мястото, на което ще се осъществява режимът на лични контакти с бащата, включващ и преспиване в определения дом”. Въпросът е обоснован с твърдения, че липсвали доказателства за битовите условия в дома на бабата и дядото, в който касаторката и детето живяли от месец юли 2016г. до месец юли 2017г., и че той бил отдаден под наем. Сочи се и очевидна неправилност на решението, обоснована с твърдение за допуснато нарушение, изразяващо се в несъбиране от съда на доказателства относно условията за живеене в дома на родителите на бащата.
ВКС на РБ намира, че поставеният въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване. За да определи дома на родителите на бащата за място, на което да се осъществяват личните контакти на детето с него, съдът е взел предвид безспорното обстоятелство, че майката и детето са живели в този дом в продължение на една година, което имплицитно съдържа преценка за наличие в него на необходимите условия за това, което е произнасяне в съответствие, а не в противоречие със сочената в изложението практика на ВКС.
Твърдението си за очевидна неправилност на въззивното решение касаторката основава на допуснато процесуално нарушение. То с оглед мотивите на съда не представлява порок, притежаващ характеристиките на явно тежко нарушение на процесуалния закон, което е видно пряко от съдържанието на въззивното решение. Преценката дали такова е допуснато или не изисква проверка и анализ на процесуалните действия на съда и страните, на събраните по делото доказателства и съпоставянето им с формираните изводи от фактическа и правна страна. Такава преценка касационният съд може да извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането. Ето защо не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГО, № 222 от 01.ХІ.2018г. по гр.д № 345/2018г. в обжалваната му част относно претенцията за определяне на режим на лични контакти на малолетното дете К. Д. К. с бащата Д. К. Д. до 07.VІ.2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: