ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 432
София, 16.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 820 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.В. като процесуален представител по ЗПП на Е. Д. М. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 11.V.2018г. по гр.д. № 3734/2017г.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба Прокуратура на РБ чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Цв.М. е заел становище, че не са налице предвидените в ГПК предпоставки за допускане на касационно олбжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение САС е потвърдил решението на СГС от 05.ІV.2017г. по гр.д. № 723/2015г., с което са отхвърлени предявените от Е. Д.М. срещу П. искове за присъждане на 50000лв. обезщетение за неимуществени вреди от обидни публично изречени на 14.VІІІ.2013г. от Д.П. – служител на Апелативна специализирана прокуратура – думи „известният бандит Е. М. – К.”, както и за присъждане на 50000лв. обезщетение за неимуществени вреди от обида, извършена чрез назоваване на ищеца като „К.” в писмо от 10.VІ.2014г. до директора на ГД „Национална полиция”, изготвено от прокурор Г.М., и в тежест на касатора са присъдени 300лв. разноски на ответника.
Въззивният съд е приел за установено, че в бр.221/15.VІІІ.2013г. на в. „Преса” е публикувана статия със заглавие „Търсят Крокодила за обира на 215000лв. от О.”, в която е написано „Известният бандит Е. М. – Е. К. е обявен за издирване за въоръжения грабеж на 215000лв. от клон на О. в Студентски град през 2009г. Това съобщи вчера председателят на специализираната прокуратура Д. П.”. В писмо от 16.VІ.2014г. прокурор М. от Специализираната прокуратура /СпПр/ е уведомил директора на ГД „НП”, че „по ДП № 375/2013г. на СпПр са взети мерки за неотклонение по отношение на определени лица, включително и на „Е. Д. М. /К./ – задържане под стража”. Според показанията на св. М., дъщеря на ищеца, тя знае за изнесеното в пресата за баща й, но няма непосредствени впечатления за това как то му се е отразило, прозвището „К.” не е прякор на баща й, той не е известен с него в обществото и никой от приятелите му не се обръща към него по този начин.
Прието е, че в случая при очертаните в исковата молба действия липсва противоправно поведение от страна на служителите на ответника. Обстоятелството, че журналист в статия е написал след името на ищеца и негов прякор не означава, че той му е поставен от служител на прокуратурата, който е изнесъл единствено данни за това, че лицето е обявено за издирване. Белег за противоправност не носи и изписването на прякора на лицето, за което е справката, след имената му с цел пълната му индивидуализация, щом като с този прякор лицето вече е било известно в обществото /справката е подадена почти година след като прякорът е тиражиран в медиите/. Без значение за спора е, че ищецът не е обявил или афиширал сам прякора за свой – същественото е, че няма данни той да му е поставен от служители на ответника. От друга страна ищецът, чиято е тежестта, не е установил по нетърпящ съмнение начин и твърденията си, че в резултат от посочените действия са били засегнати честта и достойнството му, както и причинно-следствената връзка между описаните действия и влошеното му здравословно състояние.
В изложението на касатора, представено след дадено от съда указание, се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите 1. дали използването от страна на орган на прокуратурата на прякор на лице /различен от официалните му имена и не представлява възприет от самото лице псевдоним/ в адресирането на кореспонденцията към лицето е допустима и не съставлява недопустимо нарушение на правата на лицето, и 2. съществува ли за органите на държавна власт задължение да използват в официалната си кореспонденция към физическо лице имената му такива, каквито са съгласно регистър ГРАО и др. регистри, които били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и 3. за задължението на въззивния съд да отговори на всички относими към спора доводи и възражения на страните, а не формално да констатира, че първоинстанционното решение е правилно, произнасянето по който от въззивния съд противоречало на практика на ВКС /посочени са четири решения на негови състави/. Сочи се и очевидна неправилност на въззивното решение.
ВКС намира, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Вторият поставен в изложението въпрос е неотносим към изхода на спора, защото въззивният съд не е формирал извод за това задължени ли са държавните органи да използват в официалната си кореспонденция към физическо лице имената му, вписани в официалните регистри. С оглед на това допускането на касационно обжалване по този въпрос не би се отразило на резултата по делото, до който въззивният съд е достигнал с атакуваното решение.
По третия въпрос в изложението липсва обосновка чрез конкретизиране на доводите и възраженията на касатора, на които въззивният съд не бил отговорил. В касационната жалба се сочи, че подробно изложените във въззивната му жалба съображения, „които не излага по обясними причини, но налични по делото”, не са анализирани, и съвсем безкритично и неаргументирано било приетото, че псевдонимът идентифицира лицето, а използването му не обвързва по никакъв начин ответника. При това положение поставеният въпрос е бланкетен, което прави невъзможна преценката от касационния съд за значението му за изхода на спора, тъй като с оглед правото на защита на насрещната страна и диспозитивното начало в гражданския процес съдът не може да вземе предвид служебно неподложените на преценка от въззивната инстанция оплаквания на касатора във въззивната му жалба. За пълнота следва да бъде посочено, че непреценката на оплакванията за липсата на анализ на смисъла и значението на думата „крокодил”, отнесена към човек, и че НПК установява как следва да бъде описано лицето в съобщенията му, е в противоречие със сочената практика на ВКС /решения по гр.д. № 6256/2014г. ІІ ГО, по гр.д. № 1609/2014г. ІV ГО, по гр.д. № 796/2012г. ІV ГО и по гр.д. № 7750/2013г. І ГО/. Въпреки това въпросът не е от значение за изхода на спора с оглед и сам по себе си решаващият извод на въззивния съд, че ищецът не е установил по категоричен начин твърденията си, че в резултат от посочените две действия са били засегнати честта и достойнството му и е влошено здравословното му състояние, който /извод/ е относим към два от задължителните елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Произнасяне по въпрос във връзка с този извод не е релевирано нито като основание за допускане на касационно обжалване, нито като основание за касационно обжалване, при което и по силата на чл.290 ал.2 ГПК правилността на въззивното решение в тази насока не би могло да бъде проверена от касационната инстанция. Това прави безпредметно допускането на касационно обжалване по третия въпрос, а по същите съображения – и по първия въпрос, който също е относим само към противоправността на деянието, но не и към вредата и причинната й връзка с него.
Основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че използването на прякори в официална кореспонденция с физическо лице от орган на държавна власт, най-тясно свързан с наказателната политика на държавата, и посочване на физическо лице с прякор пред средствата за масово осведомяване не би могло да бъде прието за маловажно и малозначително, след като силно негативно засяга правата на лицето. Тези твърдения по същество представляват оплаквания за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК. Не се сочи порок, притежаващ характеристиките на явно, видно пряко от съдържанието на въззивното решение, тежко нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика. Изложеното не следва от съдържанието на въззивното решение, а преценката дали сочените нарушения са допуснати или не изисква проверка и анализ на процесуалните действия на съда и страните, на събраните по делото доказателства и съпоставянето им с формираните изводи от фактическа и правна страна, каквито касационният съд може да извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 300лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, № 1163 от 11.V.2018г. по гр.д № 3734/2017г.
ОСЪЖДА Е. Д. М. от София,[жк][жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], да заплати на ПРОКУРАТУРАТА НА РБ 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: