ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 442
София, 16. май 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1475 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7917/14.12.2018 на Софийския градски съд по гр. д. № 2049/2018, с което е отменено решение № 202386/25.08.2017 на Софийския районен съд по гр. д. № 3549/2017, като на бащата е определен режим на лични отношения след навършване на 3-годишна възраст на детето.
Недоволна от решението е касаторката Х. С. Г., представлявана от адв. Пл. В. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и по-специално по време на официалните празници и през летния отпуск, както и задължението на съда да отчете възрастта на детето, който (въпрос) обуславя решението по делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторката поддържа, че решението е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът по жалбата С. И. П., представляван от адв. А. П. от САК, я оспорва, като неоснователна и счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от фактическото съжителство на страните по делото на 24.04.2016 г. е родено детето им Й., след което са се разделили и са във влошени отношения. Ответникът желае родителските права да се предоставят на майката, но иска да му бъде предоставен по-разширен режим на лични контакти с детето, тъй като майката препятствала срещите им. Ищцата поддържа, че живее с детето в [населено място], като сочи склонност на бащата да проявява агресия, поради което е поискала срещите с детето да се осъществяват в нейно присъствие или в присъствие на психолог. Съгласно приетите по делото социални доклади нарушаването и драстичното прекъсване на връзката на детето с бащата ще рефлектира негативно върху психическото развитите на детето, в интерес на което е да има пълноценен контакт и с двамата родители. Въззивният съд е приел, че постановената по отношение на ответника мярка за защита – да се въздържа от домашно насилие по отношение на ищцата и детето, не ограничава възможността му да ги доближава, като по делото липсват доказателства ответникът да има поведение, което застрашава живота, здравето или личностното развитие на малолетния Й. или накърнява негови интереси при непосредствен контакт, респ. да са налице основания за ограничаване на мерките на лични отношения. Като е съобразил пола и възрастта на детето, неговия интерес за утвърждаване на връзката с бащата, съхраняването на родовите връзки, получаване на любов и подкрепа от членовете на разширеното си семейство, въззивният съд е приел, че следва да бъде постановен по-разширен режим в съответствие с чл. 59, ал. 3 СК, както следва: бащата да взема и вижда детето всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и за 30 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката; след навършване на 3-годишна възраст на детето бащата ще има право да вижда и взема детето и на следните празници: всяка четна година на Коледните празници; всяка нечетна година на Новогодишните празници; всяка нечетна година на Великденските празници; на рождения и именния ден на детето от 16,00 – 18, 00 часа; на рождения ден на бащата от 09,00 до 20,00 часа на съответната дата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя изхода на делото, но въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез постановените мерки трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към децата си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на децата. Когато родителите живеят в различни населени места, при определяне режима на лични контакти, съдът следва да преценява и как би се отразило на здравето и общото благополучие на детето твърде честото му пътуване и смяна на обичайните условия на живот. В този случай режима на лични контакти следва да бъде определен като се отчита и възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място (вж. Решение № 385 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2537/2013 г., IV г. о.).
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7917/14.12.2018 на Софийския градски съд по гр. д. № 2049/2018.
ОСЪЖДА Х. С. Г. да заплати на С. И. П. сумата 150 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.