2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 17.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4533 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. В. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. Г. Н., против въззивното решение № 100 от 3 юли 2018 г., постановено по в.гр.д. № 130/2018 г. на окръжния съд в [населено място], с което е отменено решение № 33 от 23 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 2478/2017 г. на районния съд в [населено място] и са отхвърлени предявените от С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на извършеното със заповед № РД-03/1498/08.09.2017 г. на директора на Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ [населено място] уволнение на С. и възстановяването му на работа на заеманата преди уволнението длъжност, както и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 1003,38 лева за периода на оставане без работа от 08.09.2017 г. до 08.11.2017 г., ведно със законната лихва.
В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е преодолял особената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Изложени са твърдения, че не е налице становище на ТЕЛК за здравословното състояние на работника по смисъла на чл. 333, ал. 2 ГПК, тъй като даденото в случая решение на ТЕЛК не отговаря на изискванията на Наредба № 5/1987 г. Сочи се, че това предварително мнение се различава от експертните решения, с които се оформя резултатът от медицинската експертиза на работоспособността, като то трябва да има съдържанието, предвидено в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. Оспорва се изводът на въззивния съд, че са налице доказателства, от които се установява фактът на получаване на предварително съгласие за уволнение от инспекцията по труда за всички основания, на които работникът се е ползвал от закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Поддържа се, че този факт трябва да се установява с писмени доказателства, изхождащи от компетентния орган. В тази връзка се твърди, че е недопустимо със свидетелски показания (в случая – показанията на длъжностното лице от дирекция „Инспекция по труда“ Г., произнесло се по искането за предварително разрешение за уволнение), да се установява съдържанието на приобщен по делото диспозитивен документ (резолюцията на длъжностното лице върху изпратеното от работодателя искане, обективирано в писмо с изх. № РД № 09/544/ 20.06.2017 г.). Изложени са доводи за недоказаност на твърденията на работодателя за действително извършване на обективен подбор по смисъла на чл. 329 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Ответната Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ [населено място], представлявана от директора Р. С., чрез адв. С. Б., в отговор на касационната жалба излага доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В обжалваното решение е съобразено, че ищецът е заемал длъжността „портиер“ при ответника, като трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено със заповед № РД–03/1498/08.09.2017 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. За установено е прието, че в ответното училище е било налице съкращаване на щата, като от три длъжности „портиер“ е останала една. Работодателят е извършил подбор между С. и останалите две лица, заемащи същата длъжност, като ищецът е получил най-ниска оценка. Предвид заболяването на ищеца от инсулинозависим захарен диабет и неговото трудоустрояване, работодателят е поискал от ТЕЛК Г. и службата по трудова медицина мнение относно предстоящото уволнение на ищеца, като е приложил и необходимата документация, вследствие на което е получил становища, че ищецът се ползва със защита по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В отправеното искане до дирекция „Инспекция по труда“ Г. за предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, се сочи, че разрешението се иска поради обстоятелството, че работникът е трудоустроено лице. В отговор инспекцията по труда е дала предварително разрешение за уволнение на ищеца на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, работодателят е получил от дирекция „Инспекция по труда“ Г. и предварително разрешение за уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Въззивният съд не е възприел изводите на районния съд, че уволнението е незаконно поради липса на предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като „Инспекция по труда“ Г. била издала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца само на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ; въпреки че в разрешението не е посочено, че същото се дава и на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, предвид показанията на длъжностното лице, поставило резолюция „Да!“ върху искането за предварително разрешение, въззивният съд е приел, че е налице съгласие на инспекцията по труда и при условията на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Уволнението е прието за законосъобразно – извършено след получаване на мнение на ТЕЛК и службата по трудова медицина за здравословното състояние на подлежащия на уволнение работник и след получаване на предварително разрешение на инспекцията по труда. По тези съображения въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работа на заеманата длъжност и по чл. 344,а л. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1003,38 лева.
К. съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Въпросите следва ли издаденото от инспекцията по труда предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител да бъде в съответната писмена форма или това обстоятелство може да се извежда или установява чрез други способи, и следва ли даденото съгласие от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител да бъде връчено в писмена форма на работодателя преди извършване на уволнението, не са насочени към конкретните мотиви на съда, съобразно които се приема за неправилен изводът на първата инстанция за липса на предварително разрешение от инспекцията по труда чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Въззивният съд приема, че е дадено разрешение от компетентния орган както по т. 3 на сочения текст (заради заболяването на ищеца от инсулинозависим захарен диабет), така и по т. 2 (поради трудоустрояването му), което се установява от изрично получения отговор по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, и от поставената върху искането утвърдителна резолюция, поради което е счетено за налично и съгласие по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. С. в мотивите на свидетелските показания на св. Г. е сторено доколкото въззивната инстанция е установявала процедурата в инспекцията по даване на разрешение, а и поставената резолюция се установява и от представената от инспекцията преписка. Както изрично изпратеният отговор, така и резолюцията върху искането на работодателя безспорно са дадени преди процесното прекратяване на трудовия договор, поради което изискването на чл. 333, ал. 1 КТ е спазено. Основният проблем в разглеждания случай е друг – при отправено искане до инспекцията за даване на разрешение за прекратяването на трудово правоотношение с трудоустроен работник, за което е даден утвърдителен отговор по съответния ред от натоварено за проверката лице (св. Г.), с отделен писмен отговор инспекцията е дала разрешение за закрила по друг текст на чл. 333, ал. 1 КТ, за която искане от работодателя не е отправяно (освен ако се твърди, че в конкретния случай предвид характера на заболяването, закрилата при трудоустрояване включва и закрилата по т. 3 на чл. 333, ал. 1 КТ, какъвто разглежданият случай не е и съдът не е бил длъжен да даде тълкуване в този смисъл). Въпрос по преценката на доказателствата по спора във връзка с този иначе посочен в обосновката на основанията за допускане на касационното обжалване проблем не се заявява изрично – напротив, посочени са по-горе цитираните въпроси, които не са относими към мотивите на съда, което препятства допускането на касационното обжалване по действително обосновалото изхода на спора тълкуване на въззивния съд.
На второ място се пита следва ли мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ да включва посочване на болестта, показанията и противопоказанията за нея, адаптацията на организма при евентуално уволнение на работника или служителя. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 61 по гр.д. № 456/2012 г., IV г.о., решение № 326 по гр.д. № 1415/2005 г., III г.о., решение № 10 по гр.д. № 276/2007 г., V г.о., решение № 231 по гр.д. № 1573/2007 г., V г.о. В соченото първо решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е даден отговор на въпроса следва ли работодателят, преди да предприеме последващи действия по уволнението на работника или служителя, ползващ се със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 или т. 3 КТ, да изчака влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК, с което се дава мнението по чл. 333, ал. 2 КТ, и има ли последното задължителен характер. Основавайки се на правилото, че мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ е задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, касационният съд сочи и как се развива процедурата за даване на мнение според нейната уредба в Наредба № 5/1987 г. Същевременно е необходимо да се съобрази и известното на настоящия съдебен състав тълкуване, дадено от ВКС в решение № 177 по гр.д. № 3777/2016 г., IV г.о., по въпроса преодоляна ли е закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, когато работодателят е поискал разрешение от инспекцията по труда за уволнението на работник или служител, но мнението на ТЕЛК няма съдържанието по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. В това решение изрично се подчертава, че мнението на ТЕЛК трябва да има съдържанието, визирано по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г., но адресат на това задължение не е работодателят, а ТЕЛК; работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин, и е длъжен да изпрати мнението такова, каквото го е получил, на инспекцията по труда, за да даде (или да откаже) даването на разрешение за уволнение. Заключението е, че в случаите, когато работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5/1987 г., независимо от това какви мотиви съдържа експертното решение на ТЕЛК. Настоящият съдебен състав напълно споделя даденото разрешение, а тълкуването на въззивния съд относно съдържанието на мнението на ТЕЛК, не е в нарушение на материалния закон, както и на практиката на ВКС.
Накрая се пита следва ли при извършване на подбор работодателят да постави обективни критерии към участниците и да приложи законовите критерии за обективност, а оценката по отделните показатели да съответства на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работниците и служителите с оглед на възложената работа. И по този въпрос не се установяват предпоставките за допускане на касационното обжалване. В обжалваното решение съдът е посочил единствено, че видно от представения протокол на комисията, извършила подбора, и показанията на разпитаните свидетели, работодателят е извършил подбор между ищеца и останалите две лица, заемащи същата длъжност, при който касаторът е получил най-нисък брой точки. Съображения по критериите за подбор не са излагани. Ето защо поставеният въпрос не е относим към правно разрешение на въззивния съд, а обусловилият изхода на спора въпрос по задължението на съда да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба, не се сочи, поради което касационното обжалване не може да се допусне.
Твърди се още, че решението е и очевидно неправилно. Доводите за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК се основават на становището на касатора за неправилен анализ на доказателствения материал по делото. Не се обосновават обаче хипотезите, предполагащи очевидна неправилност – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените съображения в случая са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, но хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображения на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 500 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 3 юли 2018 г., постановено по в.гр.д. № 130/2018 г. на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА К. В. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ [населено място] сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: