2
определение по гр.д.№ 124 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 124 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. М. срещу решение № 6093 от 27.09.2018 г. по в.гр.д.№ 9492 от 2015 г. на Софийския градски съд, IV-Б въззивен състав в частта му, с която е потвърдено решение от 23.07.2009 г. по гр.д.№ 20118 от 2007 г. на Софийския районен съд, II ГО, 66 състав за отхвърляне на предявения от А. Д. М. срещу Р. А. П., М. Р. П., А. Й. П., Н. Й. П. и Й. Й. П. иск за делба на следните имоти, бивша собственост на С. Й. П., починала на 01.12.2001 г.:
1. затревена нива с площ от 21,497 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“З.“, СО-район П., представляваща имот № ….. по картата на землището, съставляваща имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], Столична община, одобрена със заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
2. залесено пасище с площ от 1,600 дка, находящо се в землището на [населено място], м.“П. к.“, СО-район П., представляващо имот № ….. по картата на землището,
3. пасище- мера с площ от 3,699 дка, находящо се в землището на [населено място], м.“З.“, СО-район П., представляващо имот № ….. по картата на землището, съставляваща имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], Столична община, одобрена със заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
4. затревена нива с площ от 5,001 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“З.“, СО-район П., представляваща имот № ….. по картата на землището, съставляваща имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], Столична община, одобрена със заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
5. затревена нива с площ от 14,796 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“З.“, СО-район П., представляваща имот № ….. по картата на землището, съставляваща имот с идентификатор …… по кадастралната карта на [населено място], Столична община, одобрена със заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
6. празно дворно място с площ от 23,350 дка, находящо се в [населено място], м.“З.“, СО-район П., представляващо имот № ….. по картата на землището, съставляващо имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], Столична община, одобрена със заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
7. пасище- мера с площ от 5,000 дка, находящо се в землището на [населено място], м.“П.“, СО-район П., представляващо имот № ….. по картата на землището, съставляваща имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], Столична община, одобрена със заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
8. неурегулирано дворно място с площ от 9573 кв.м., находящо се в [населено място],[жк], [улица]/“Ж.В.“/ № ….. ,
9. неурегулиран поземлен имот с площ от 4,600 дка, находящ се в землището на [населено място], м.“К.“, СО-район П., представляващ имот № ….. по картата на землището,
10. неурегулиран поземлен имот с площ от 2,000 дка, находящ се в землището на [населено място], м.“С.“, СО-район П., представляващ имот № ….. по картата на землището.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касаторката практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55 от 03.04.2014 г. по т.д.№ 1245 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674 от 2014 г. на ВКС, ГК, II т.о., решение № 263 от 24.06.2015 г. по т.д.№ 3734 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т.д.№ 1544 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 100 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1820 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, изложения и възражения на страните във въззивната жалба, които са от значение за формулиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви ?
2. Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички други допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните и следва ли да приеме за безспорно установени обстоятелствата, които не са въведени с възраженията на страните ?
3. Опровергана ли е доказателствената сила на удостоверение за наследници и доказано ли е обстоятелството, че ищцата няма качеството на наследник на рождената си майка поради осиновяване, извършено при действието на ЗЛС в случая, когато от ищцата е представено удостоверение за наследници на рождената майка, в което ищцата е посочена като наследник и това удостоверение не е оспорено от ответниците ?
Освен това, пълномощникът на касаторката твърди, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В писмени отговори от 03.12.2018 г. и от 04.01.2019 г. ответницата по жалбата Р. А. П. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано.
Останалите ответници М. Р. П., А. Й. П., Н. Й. П. и Й. Й. П. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения иск за делба на горепосочените имоти, въззивният съд е приел, че ищцата А. Д. М. не е наследник на бившия собственик на тези имоти- рождената й майка С. Й. П.. Съдът е приел това, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало, че през 1956 г. ищцата А. М. е била непълно осиновена от Д. М. Д.. Счел е, че ищцата, чиято е била доказателствената тежест, не е доказала, че към 1961 г. осиновителят й Д. Д. вече е бил починал, тоест, че осиновяването е било прекратено поради смърт на осиновителя към 23.06.1961 г., когато е бил изменен чл.81 от Закона за лицата и семейството /изм.с ДВ бр.50 от 23.06.1961 г./. Поради това и тъй като нямало доказателства в дадения в чл.105, ал.2 от СК от 1968 г. едногодишен срок да е поискано от съда осиновяването да се счита за непълно, съдът е приел, че съгласно чл.81 ЗЛС и чл.105, ал.1 СК от 1968 г. това осиновяване се е трансформирало в пълно, тоест правата и задълженията между ищцата и нейните роднини по произход, включително и рождената й майка, са били прекратени. Поради това ищцата не е наследник на рождената си майка С. П. и съответно не е съсобственик на оставеното от нея след смъртта й имущество.
I. Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси:
1. По първия поставен правен въпрос /длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, изложения и възражения на страните във въззивната жалба, които са от значение за формулиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената от касаторката практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба и е изложил подробни и обосновани мотиви по тези доводи и възражения.
2. По втория поставен въпрос /следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички други допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните и следва ли да приеме за безспорно установени обстоятелствата, които не са въведени с възраженията на страните/ също няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. В съответствие с тази практика въззивният съд е основал решението си на установените по делото факти, а спазвайки правилата за разпределение на доказателствената тежест, е приел за недоказани други факти /конкретно факта, че осиновителят на ищцата Д. М. Д. е починал преди 1961 г./. Обсъдил е в тяхната съвкупност всички представени по делото и относими към спора доказателства, възражения и доводи на страните. Спазил е и задължителните съгласно чл.294, ал.1 ГПК указания на ВКС в отменителното му решение по гр.д.№ 7177 от 2014 г., които са в смисъл, че и без изрично оспорване от страна на ответниците на представеното от ищцата удостоверение за наследници на С. Й. П., съдът следва да провери верността на съдържанието му, вземайки предвид всички събрани по делото други доказателства.
3. По третия поставен въпрос /опровергана ли е доказателствената сила на удостоверение за наследници и доказано ли е обстоятелството, че ищцата няма качеството на наследник на рождената си майка поради осиновяване, извършено при действието на ЗЛС в случая, когато от ищцата е представено удостоверение за наследници на рождената майка, в което ищцата е посочена като наследник и това удостоверение не е оспорено от ответниците/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посоченото решение № 100 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1820 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. В това решение на ВКС е прието, че удостоверението за наследници представлява официален документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти. Тази доказателствена сила обаче може да бъде оборена чрез оспорване на неговата истинност по висящото дело или чрез предявяване на самостоятелен иск по чл.124, ал.4 ГПК. В обжалваното решение по същество е прието същото: че представеното от ищцата А. М. удостоверение за наследници на рождената й майка С. П. се ползва с доказателствена сила, която обаче може да бъде оборена при оспорването му. Правилно е прието, че пълномощникът на ответницата Р. П., макар и не изрично, е оспорил истинността на удостоверените в това удостоверение за наследници факти, тъй като още в първото по делото съдебно заседание, проведено на 05.12.2007 г., е оспорил иска за делба с мотив, че делбените имоти са лична собственост на Р. П., а не съсобствени между наследниците на С. П., и е представил доказателство за това, че ищцата не е наследник на С. П.- определението за осиновяване. Предвид на това оспорване, съдът, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, е приел, че материалната доказателствена сила на удостоверението за наследници е оборена: тъй като е доказано от представеното по делото определение № 72 от 09.08.1956 г. на Софийски народен съдия по ч.гр.д.№ 7184 от 1956 г., че ищцата А. М. е била непълно осиновена от трето лице /Д. М. Д./, за което не е доказала да е починало към 1961 г., поради което съгласно действалите разпоредби на чл.81 ЗЛС /изм.ДВ бр.50 от 23.06.1961 г./ и чл.105 СК от 1968 г. това осиновяване се счита за пълно осиновяване- тоест довело е до прекратяване на правата и задълженията между ищцата и нейните роднини по произход, включително и рождената й майка С. П..
II. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, ЗН, ЗЛС и СК от 1968 г., както и процесуалноправните разпоредби на ГПК относно разпределението на доказателствената тежест, в действащите редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6093 от 27.09.2018 г. по в.гр.д.№ 9492 от 2015 г. на Софийския градски съд, IV-Б въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.