О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
Гр.София, 23.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1714/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ТИТА – КОНСУЛТ“ ООД София срещу въззивно решение на САС № 315/6.02.2018 г., по т.д.№ 4202/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е отменено частично решение на СГС № 1500 от 17 август 2016 г. по т.д.№ 600/2015 г. по чл.74 ТЗ, вместо него е постановено уважаване на искове с правно основание чл.74 ТЗ, предявени от В. Ц. А. срещу дружеството-касатор за отмяна решения на ОС на съдружниците на „ТИТА – КОНСУЛТ“ ООД от 1.02.2013 г. за поемане дяловете на изключения съдружник В. А. от останалите съдружници в дружеството поравно, за изплащане в едномесечен срок на дела на В. Ц. А. съгласно чл.40 от Дружествения договор и за изменения в него, както и ПОТВЪРЖДАВАНЕ на първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отменено решение на Общото събрание от 1.02.2013 г. за изключването на В. Ц. А. като съдружник в „Тита-Консулт“ ООД поради нарушение на чл.126 ал.3 ТЗ.
В жалбата на дружеството-касатор се поддържа, че решението е недопустимо и евентуално неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се обезсилването му и прекратяване на производството, а в отношение на евентуалност – отмяна и отхвърляне на предявените искове по чл.74 ТЗ. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на жалбата, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на селото въпроси, както следва:
-Какво се случва с дяловете на възстановен съдружник, ако междувременно членският състав променен след изключването и броят на дружествените дялове в капитала на дружеството се е увеличил;
-Как се определя кой от настоящите съдружници следва да бъде лишен от притежаваните от него дялове и дали участието им в капитала на дружеството се намалява пропорционално;
-Трябва ли изрично решение на Общото събрание на съдружниците, с което да се уреди въпросът за притежаваните от всеки съдружник дялове /настоящите + възстановения съдружник/ и съответно да се приеме с единодушие нов дружествен договор;
-какво ще бъде разпределението на капитала след възстановяване на изключения съдружник при междувременно приети решения за увеличението му.
В срока за отговор на касационната жалба ответникът по касация В. А. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ от.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно въззивно решени на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че конститутивните искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание, проведено на 1.02.2013 г., са основателни. Към датата на провеждане на събранието ищецът е бил съдружник в ответното ООД и е притежавал 168 бр. дружествени дялове.
Останалите съдружници са Ц. А. и Л. Б.. С предизвестие, връчено на 22.11.2012 г. на ответното дружество чрез управителя му Ц. А., ищецът е отправил тримесечно предизвестие по чл.125 ал. 3 ТЗ за напускане на дружеството и уреждане на имуществените последици от прекратяване на членството му при условията на чл.125 ал.3 вр.чл.127 ТЗ. На 10.12.2012 г. на ищеца е връчена нотариална покана, съдържаща две изявления. Първото е на управителя А. за свикване на общи събрания на съдружниците на 27.12.2012 г. с дневен ред разглеждане поведението на В.А. против интересите на дружеството и констатирани нарушения на дружествения договор и вземане решение за потвърждаване на вече отправено предупреждение за изключване по чл.126 ал.3 ТЗ и на 1.02.2013 г. с дневен ред разглеждане поведението на съдружника, изключването му като такъв и вземане решения във връзка с капитала на дружеството, уреждане на имуществените последици от изключването и изменение на дружествения договор като последица от него. Поканата съдържа и предупреждение за изключване на съдружниците А. и Б. до ищеца във връзка с нарушения на закона и дружествения договор, като е посочено, че при липса на корекция в поведението на ищеца до 28.01.2013 г. последният ще бъде изключен. Посочено е, че извършва конкурентна дейност като едноличен собственик и управител на „Ядрени технологии“ ЕООД от 2008 г., че е провалял множество сделки на ответното дружество, които не са конкретизирани, и са пропуснати огромни печалби. Сочи се, че едноличното търговско дружество на ищеца е станало представител на „Мирион Текнолъджис“ Франция и така е отнето изключителното представителство на продуктите на това дружество за България на ответника. Съгласно отправеното предупреждение ищецът действа против интересите на ответното ООД до 2008 г. като управител на дружеството, като проваля сделки на същото, прекратява съвместната му дейност с чешко дружество и преориентира последното към друг представител, проваля сделка на разпореждане със собствен на дружеството имот в София, довело до обезценяване на имота, води безпредметни безсмислени дела с ответника, с които пречи на нормалната му работа и уронва престижа му, отказва участие при вземане на управленски решения, присвоява 118 748 лв. по договори за продажба право на строеж, сключени с дружеството-ответник чрез ищеца като негов представляващ.
На 3 януари на ищеца е връчено „ уточнение на предупреждението“ за изключване“ от Я. А., пълномощник на съдружника, с което е поканен до 28 януари 2013 г. да преустанови извършването на конкурентна дейност чрез „Ядрени технологии“ ООД, да върне 2568 лв., възнаграждение, получено за м.януари 2008 г. като управител, да заяви отказ от молба за отмяна на влязло в сила решени по гр.д.№ 1138/2011 г. на САС за разваляне договор за продажба от 9.11.2007 г., сключен между наследодателката на ищеца и ответното дружество, да заплати разноски по делото 5751,28 лв. разноски по делото и да върне сумата, която е получил в качеството на управител на дружеството по договорите за продажба в размер на 118 748,08 лв. На процесното Общо събрание са приети оспорените решения – решение за изключване и обусловените от него решения, произтичащи от изключването. Въззивният съд приема същите за незаконосъобразни поради липса на конкретизация на основанията за изключване в предупреждението и на уточнение на неправомерните действия на ищеца-съдружник. Недефинирането на нарушенията от обективна страна изключва постигането на целите на предупреждението и обуславя незаконосъобразност на решението за изключване на А.. Не са конкретизирани фактическите и правни основания за изключването му в необходимата степен. Ясно е единствено позоваването на недължимо получено възнаграждение като управител преди 5 години. Използвани са общи формулировки – „многократно проваляни сделки“, „отказ от участие във вземане на управленски решения“ и в „осигуряване финансирането на дейността на дружеството“. Неизпълнението на задължения на управителя не биха могли да обосноват санкционна последица по чл.126 ал.3 ТЗ. Отговорността на управителя се отличава от тази на съдружника и винаги има имуществено изражение, като може да бъде ангажирана единствено по реда на чл.145 ТЗ. Поведението на управителя не съставлява основание за изключването му като съдружник. Ответникът не се позовава и не установява конкретно засягане на интересите му от участието на ищеца в „Ядрени технологии“ ЕООД. Липсват данни за конкретни договорни отношения с чуждестранното дружество на ответника и на „Ядрени технологии“ ЕООД, като е установено по делото, че към датата на процесното ОС ищецът е прехвърлил дяловете си на „Ядрени технологии“ ЕООД и не е негов управител. Въззивният съд е приел, че делата за разваляне на договорите, сключени с майката на ищеца, са инициирани от ответното дружество чрез новия управител на същото, участието на А. е основано на универсално правоприемство между него и починалата му майка и отношенията не са на плоскостта между съдружници. Подаването на молба за отмяна на решението в полза на ответното дружество не може да се квалифицира като действие против интересите му. Липса на доброволно изпълнение на задължение за плащане на съдебно разноски по делото също не може да се квалифицира като неправомерно поведение на съдружник. Изводите на двете инстанции за основателност на иска по чл.74 ТЗ за отмяна на изключването съвпадат и в тази част първоинстанционното решение е потвърдено от САС.
Частичното несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези в обжалваното пред него решение налага отмяна на останалите решения на ОС, обусловени от изключването и засегнати от констатираните нарушения на закона – за поемане дяловете на А., за изплащане на дела му и за промени в дружествения договор произтичащи от решението за изключване.
Предвид мотивите на обжалвания въззивен акт следва да се приеме, че формулираните от касатора правни въпроси в т. 3 и т. 4 на Раздел ІІ на касационната жалба не са обусловили решаващата воля на съда по предмета на спора. От съдържанието на възпроизведената по-горе съобразителна част е видно, че въззивният съд въобще не е обсъждал изведените от жалбоподателя правни въпроси и решението му не съдържа отговори на определените от него за значими материалноправни въпроси.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания за достъп до касация.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за вероятна недопустимост на въззивното решение поради обсъждане на факти, наведени след изтичане на преклузивния срок по чл.74 ал. 2 ТЗ с допълнителна искова молба. Тя не съдържа нови фактически и правни твърдения, обосноваващи противоречия с повелителни правни норми или разпоредби на дружествения договор. Касаторът не сочи конкретни недопустимо въведени допълнителни основания за отмяна на решенията на ОС. Въззивният съд не е обсъждал нововъведени твърдения и оплаквания и цитираната практика на ВКС е неотносима към спора.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол. Платената в брой част от адвокатското възнаграждение възлиза на 350 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 315/06.02.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, постановено по в.т.д.№ 4202/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „ТИТА – КОНСУЛТ“ ООД София да заплати на В. Ц. А. сумата 350 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: