4
определение по гр.д.№ 243 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 243 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. М. И. срещу решение № 119 от 20.11.2018 г. по в.гр.д.№ 209 от 2018 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение , с което е потвърдено решение № 45 от 08.03.2018 г., поправено с допълнително решение № 133 от 20.07.2018 г. по гр.д.№ 346 от 2016 г. на Районен съд- [населено място] за отхвърляне като неоснователен на предявения от Ю. М. И. срещу А. М. И., С. М. И., Б. Ф. М., С. Ф. С. и М. Ф. М. установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК на 20,000/29,998 ид.ч. от имот № ….. по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ.Д., м.“П.“, представляващ нива с площ от 29,998 дка, възстановена на наследниците на Я. М. М. с решение № 12 от 15.04.1999 г. на Общинска служба по земеделие- [населено място].
В жалбата се твърди, че решението на Силистренския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр.д.№ 3973 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните и да мотивира решението си ?
В писмен отговор от 11.01.2019 г. ответниците А. М. И. и С. М. И. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд да не бъде допускано. Претендират за направените разноски по делото пред ВКС.
Останалите ответници Б. Ф. М., С. Ф. С. и М. Ф. М. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по дело за собственост върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване.
Касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд обаче не следва да се допуска поради следното:
1. Няма противоречие между обжалваното решение на Силистренския окръжен съд и практиката на ВКС по единствения посочен от касатора правен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните и да мотивира решението си ? Напротив, напълно в съответствие с тази практика, включително и с посоченото решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр.д.№ 3973 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., въззивният съд се е произнесъл по всички относими към спора доводи и възражения във въззивната жалба на Ю. И., обсъдил е събраните по делото докателства и подробно е мотивирал решението си.
2. Няма противоречие между обжалваното решение и посочените Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр.д.№ 3973 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. Напълно в съответствие с тези решения на ВКС във въззивното решение е прието, че за да установи владение върху притежаваните от другите наследници на Я. М. идеални части от процесния имот, ищецът Ю. М. И. е следвало изрично да отблъсне тяхното владение, тоест да извърши действия, обективиращи спрямо останалите сънаследници намерението му да промени основанието си от държане на техните идеални части във владение за себе си, отричайки техните собственически права- нещо, което той не е доказал по делото. Поради това съдът е приел, че през претендираният период от време ищецът е бил обикновен държател на имота и не е придобил правото на собственост върху този имот на основание давностно владение.
3. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения установителен иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗН, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на С. окръжен не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата А. И. и С. И. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 20.11.2018 г. по в.гр.д.№ 209 от 2018 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА Ю. М. И. от [населено място], общ.Д., обл.С., [улица] да заплати на А. М. И. от [населено място], общ.Д., обл.С., [улица] С. М. И. от [населено място], общ.Д., обл.С., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.