4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 30.05. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 59/2019 година по описа на ВКС, Гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. Д. Г. е обжалвал въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 110 от 23.10.2018г. по гражданско дело № 255/2018г.
Ответниците Р. Д. Б., Б. Д. Б., Ж. Г. И., Д. И. М., Г. М. Г. и И. Г. Н. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че по поставените въпроси в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК е съобразена съдебната практика и не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд е потвърдил решението на Ямболския районен съд № 481 от 13.07.2018г. по гр.д.№ 4697/2017г., с което е прието за установено по отношение на Г. Д. Г., че Р. Д. Б., Б. Д. Б., Ж. Г. И., Д. И. М., Г. М. Г. и И. Г. Н. са собственици на идеални части от земеделски земи в землището на [населено място], [община] : 1. нива от 3 дка, м. „У. Г.“ с идентификатор ….. , 2. нива от 5.2 дка м. „Г. г.“ с идентификатор …. , 3. Нива от 22 дка в м. „У. Г.“ с идентификатор 0240.14, 4. Нива от 9.999 дка в м.. „Х. могила“ с идентификатор ….. при следните идеални части за ищците : за Р. Д. Б. и Б. Д. Б. по 1/9 ид.ч., за Ж. Г. И. 1/18 ид.ч., за Д. И. М. и Г. М. Г. по 1/36 ид.ч. и за И. Г. Н. 1/27 ид.ч. и е осъдил Г. Д. Г. да им предаде владението на имотите.
Въззивният съд е приел, че съгласно ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК съсобственикът, който се позовава на придобивна давност не е достатъчно да е упражнявал фактическа власт върху имотите в срока по чл. 79 ал.1 ЗС, а трябва да превърнал с едностранни действия държането на чуждите идеални части във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици и те да са доведени до тяхното знание. При преценката на доказателствата по настоящото дело съдът е заключил, че Д. Г. Д., праводател на ответника Г. Д. Г., е един от наследниците на И. Д. Г., починал през 2001г. Той не е бил владелец на имотите в периода от откриване на наследството до прехвърлянето им с нот.акт № 178/2017г., защото е доказано единствено сключване на договор за отдаването им под наем през 2014г., не ги е придобил по давност и не е могъл да прехвърли повече права от придобитите по наследство на ответника Г. Д. Г.. По тези съображения въззивният съд е уважил предявените субективно съединени ревандикационни искове.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторът Г. Д. Г. поставя следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е само формално изброяване на доказателствата от въззивния съд, без преценяване адекватно и в съвкупност на обективно съществуващите обстоятелства по делото – действие на завладяване на частите на сънаследниците и външната изява на тези действия, противопоставянето на владението на другите собственици.
2. Допустимо ли е при преценка на доказателствата и фактическите констатации, с оглед липсата на оспорване от страна на ищците съобразно диспозитивното начало, съдът да се произнася по процесното доказателство извън търсената защита на ищците и дали съдът е допустимо да приеме факта за доказан в полза на страната, която го е представила и се позовава на него , когато насрещната страна не го е оспорила.
3. Допустимо ли е съдът при преценка на доказателствата по делото – официален свидетелстващ документ, доказващ с обвързваща доказателствена сила , че фактите /показанията на разпитани по делото свидетели и приетото, че молителят е установил трайна , явна фактическа власт повече от десет години /, предмет на удостоверително изявление на органа , издал документа , са се осъществили така, както се твърди в документа.
4. Допустимо ли е въззивно решение което приповтаря изводите на районния съд без да изложи аргументи относно твърдени нарушения на процесуалните правила при преценяване адекватно и в съвкупност обективно съществуващи конкретни обстоятелства по делото – действия за завладяване на идеалните части на съсобствениците.
Така формулираните въпроси не обуславят приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, защото не са основани на данните по конкретното дело и не са изведени от решаващите мотиви на съда в обжалваното решение. По делото не са събрани доказателства за отблъскване владението на съсобствениците от праводателя на ответника по делото – касатор. За установяване на владението по делото са представени два договора за аренда, като за единия се твърди, но не е доказано, че е сключен от праводателя на Г. Д. Г.. Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК отдаването под наем или аренда на съсобствен имот, е действие по управление в правомощието на всеки от съсобствениците и чрез него не се отблъсква владението на останалите съсобственици. Ето защо по първите два въпроса като изведени въз основа на факти, които не са доказани по делото не е налице общото основание на чл. 280 ал. ал.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Третият въпрос е неясно формулиран, но ако се има предвид легитимиращото действие на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, както е прието в ТР 11/2012г. на ВКС, ОСГК , след като той се противопоставя на лице, което има титул за собственост /в случая това е наследствено правоприемство/, всяка от спорещите страни по висящия спор за собственост следва да докаже правата си т.е. ответникът е следвало да докаже според приетото в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК, че е отблъснал фактическата власт на съсобствениците и е завладял техните идеални части, каквито доказателства не са събрани по делото. При недоказване на такива факти, въззивният съд не се е отклонил от посочената задължителна съдебна практика и съответно не са налице специалните предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Четвъртият правен въпрос също не е обуславящ, защото въззивния съд е направил собствена оценка на доказателствата и е отговорил на доводите във въззивната жалба в смисъл, че и във въззивното производство не са събрани доказателства за отблъскване на владението на сънаследниците , което е задължително условие за придобиване на собствеността по давност.
С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.2 ГПК на ответника Б. Д. Банков следва да се заплатят разноски за касационното производство в размер на 300лв., поискани с отговора на касационната жалба и представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита пред касационната инстанция от 21.12.2018г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 110 от 23.10.2018г. по гражданско дело № 255/2018г.
Осъжда Г. Д. Г. да заплати на Б. Д. Б., сумата 300 лв. /триста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: