4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 30.05. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3169/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. М. П. чрез процесуалния представител адв.Г.М. е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд № 792 от 02.05.2018г. по въззивно гражданско дело № 248/2018г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – установителен иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответниците И. А. Й. и С. В. Й. са подали писмен отговор чрез процесуалния представител адв. Ст.Д., в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като изводите на въззивния съд не противоречат на посочената от касатора съдебна практика, както и че въззивният съд се е произнесъл по всички доводи и възражения във въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд № 4949 от 28.11.2017г. по гр.д.№ 3467/2017г. , с което с което е отхвърлен предявеният от П. М. П. срещу И. А. Й. и С. В. Й. иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ….. по КККР на [населено място], одобрени през 2009 г., с площ 573 кв.м на основание давностно владение, осъществено в периода от 2005 г03.11.2017 г.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал предпоставките на придобивната давност, което е основанието на предявения установителен иск за собственост. Съдът е посочил, че фактическата власт не е установена трайно и несъмнено от ищеца в периода от 2005 г. до предявяването на иска с намерение за своене на вещта. При анализа на гласните доказателства съдът е посочил, че показанията на свидетеля Д. П. се градят на впечатления за спорния имот, добити едва от 2–3 посещения за период от десет години, първото от което през 2007 г., а последното от преди 5–6 години. Според съда извършването на откъслечни действия, изразяващи се в изораване на дворното място, не води до извод за трайно установена фактическа власт. Показанията на другия свидетел Е. М. не са кредитирани като съдът се е мотивирал с вътрешното им противоречие за периода на засаждане на люцерна от майката на ищеца, починала през 2002г. и след това от ищеца , а в останалата част за ограждането на имота е прието, че показанията остават изолирани и неподкрепени от други доказателства. Съдът е посочил също така, че свидетелят следва да се счита и заинтересован от изхода на спора поради роднинската му връзка с ищеца /първи братовчеди/ и поради дългогодишните гражданскоправни спорове с ответниците за други имоти. Прието е от въззивния съд, че представените писмени доказателства, установяващи заплащане на данък върху недвижим имот в [населено място] и такса „битови отпадъци” за периода от 2005 г. до 2010 г. не могат да бъдат отнесени към имота, предмет на делото, отделно от това декларирането на имота в данъчните служби и плащане на местни данъци и такси не доказват реално упражнявана фактическа власт с намерение за своене на имота.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени следните правни въпроси:
1.За да се приеме, че упражняваната фактическа власт върху имот е трайна и несъмнена, следва ли да се осъществява във всеки един момент или с оглед спецификата на имота може да се извършват и периодични действия, преценено и в контекста на презумпциите на чл. 83 и 69 ЗС.
2.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и в частност дали изводите за придобиване на право на собственост въз основа на давностно владение следва да се формират при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства.
3.При какви условия и критерии съдът може да приеме, че показанията на свидетел са заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК и може ли съдът да изключи показанията на свидетел само поради евентуалната му заинтересованост.
4.Воденето на граждански дела между страните относно собствеността на имота за предходен период, приключил с отхвърляне на претенциите им с влязло в сила решение, смущава ли владението на същия имот в последващ период.
По всички въпроси се поддържа основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По първия правен въпрос не е налице противоречие между обжалваното решение и цитираната от касатора съдебна практика на ВКС. В нито едно от представените решения не е направен извод, противоположен на този в обжалваното решение, че за да е налице владение, фактическата власт следва да бъде установена трайно и да има постоянен характер. В решение № 330 по гр.д.№ 1519/2010г. ІІ г.о. е прието, че веднъж установена, фактическата власт се предполага, че продължава до момента, в който има несъмнени доказателства за прекъсване на владението. В решение №102 по гр.д.№ 5053/2016г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че фактическата власт като елемент от владението може да бъде осъществявана дори и през значителен интервал от време и при приложение на презумпцията на чл. 83 ЗС. , без да е необходимо да се осъществяват във всеки един момент действия , чрез които да се проявява намерението на владелеца да държи вещта като своя. Аналогично е и тълкуването в останалите представени от касатора решения. В случая обаче съдът е приел, че не е доказано трайно установена фактическа власт върху имота от ищеца в посочения в исковата молба период, тъй като свидетелят, чиито показания са приети за достоверни, установява само инцидентно изораване и косене на имота, което не сочи на постоянно и несъмнително упражнявана фактическа власт , която би могла да се квалифицира като владение.
Ето защо по първия правен въпрос не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Останалите правни въпроси също не обуславят приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК по следните съображения: Въззивният съд е обсъдил всички възражения и доводите на въззивника, изложил е собствени мотиви по въпроса за придобивната давност и е обсъдил цялостно доказателствата по делото, с което е изпълнил изискванията на чл.235 ГПК . Посочените в изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК необсъдени доказателства – нотариални актове на праводателите на ищеца, удостоверения за наследници, нотариални актове за собственост на ответника, техническа експертиза и становището на ответниците за установено от тях владение и показанията на свидетеля А. за ограждане на имота в периода 1982-1995г., не са относими към релевантния спорен въпрос дали е изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода от 2005 до 2017г. В практиката на ВКС , включително и представеното от касатора решение № 157 по т.д.№ 3638/2014г. на ВКС, І т.о. се приема, че съдът дължи отговор на доводите, които са значими за отговор на решаващите за делото спорни въпроси. Необсъждане на неотносими за спора доказателства, не обосновава извод за нарушение на практиката на ВКС по приложението на чл. 235 ГПК. При обсъждане достоверността на показанията на свидетеля Е. М. съдът не се е позовал само на възможната му заинтересованост, а и на противоречието в неговите показания и съпоставянето му с останалите доказателства по делото, поради което няма основание да се приеме, че съдът е изключил показанията на този свидетел само поради евентуална заинтересованост. При направен решаващ извод от въззивния съд след цялостен анализ на доказателствата, че не е доказано фактическата власт да е установена трайно и несъмнено от ищеца, изложеният допълнителен аргумент за наличието на смущаване на владението, не се явява обуславящ крайния извод за неоснователност на предявения иск и съответно въпросът дали воденето на граждански дела между страните относно собствеността на имота за предходен период, приключил с отхвърляне на претенциите им с влязло в сила решение, смущава ли владението на същия имот в последващ период не може да служи като общо основание за допускане на касационното обжалване като необуславящ за делото.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на ответниците следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 850лв., представляващи пратено адвокатско възнаграждение до договора за правна защита и съдействие от 24.08.2018г
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 792 от 02.05.2018г. по въззивно гражданско дело № 248/2018г.
Осъжда П. М. П. да заплати на И. А. Й. и С. В. Й. сумата 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: