1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр.София, 30.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2001/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Второ основно училище „Петко Рачов Славейков”, [населено място], срещу определение на Старозагорски окръжен съд № 261 от 09.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1127/ 2019 г., с което, след като е отменено определение на Старозагорски районен съд от 26.02.2019 г. по гр.д.№ 5160/ 2018 г., е отхвърлено искането на частния жалбоподател за допълване на определение на Старозагорски районен съд от 17.12.2018 г. по гр.д.№ 5160/ 2018 г. в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че според трайната практика на ВКС ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото, независимо от основанието за прекратяване. Дали ответникът е дал повод за завеждане на делото можело да се преценява единствено в хипотезата на признание на иска, която не е налице. Според него в случая било без значение дали на ищеца по делото П. К. е връчена заповед за отмяна на уволнението му, а значение има единствено фактът на узнаването на тази заповед. Този факт следвало да се счита установен от обстоятелството, че ищецът не е обжалвал определението от 17.12.2018 г. за прекратяване на производството по делото, с което признавал, че е бил уведомен за отмяната на уволнението преди подаването на исковата молба. Поради това частният жалбоподател моли актът на въззивния съд да бъде отменен и искането му за допълване на прекратителното определение в частта за разноските да бъде уважено. Като основание за допускане на въззивния акт до касационен контрол повдига процесуалноправните въпроси „При прекратяване на производството по делото правото на ответника на разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК обусловено ли е от основанието за прекратяване на делото – поради недопустимост на иска, поради оттегляне на иска или поради отказ от иска?”; „При прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска обусловено ли е правото на ответника на разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК от наличието на причинна връзка между основанието за недопустимост на иска и поведението на ответника?” и „При прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска прилага ли се разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва ли съдът да извършва преценка на поведението на ответника като повод за завеждане на делото?”. Счита, че в обжалваното определение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Освен това поддържа, че това определение е очевидно неправилно, тъй като съдът е игнорирал съдопроизводственото правило на чл.78 ал.4 ГПК и е приложил превратно правилото на чл.78 ал.2 ГПК.
Ответната страна П. Ж. К. оспорва частната жалба с доводи по същество, без да взема отношение към наличието на основания за допускане на касационния контрол. Според него жалбоподателят избирателно се спира на част от мотивите на въззивния съд, но пропуска всичките му доводи, свързани с отрицателния факт на неузнаването на отменящата уволнението заповед от ищеца преди предявяването на исковете. Според него отговорността за разноски почива на принципа на добросъвестността, каквато при ответника в случая липсва и той няма право на разноските по делото.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искова молба на П. К. против Второ основно училище „Петко Рачов Славейков”, [населено място], постъпила на 16.10.2018 г. Предявени са искове за отмяна на уволнение, извършено със заповед от 13.09.2018 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. С отговора срещу исковата молба ответникът е представил заповед на представляващия работодателя от 14.09.2018 г., с която той сам отменя уволнителната заповед и е възразил срещу допустимостта на исковете. С определение от 17.12.2018 г., в сила от 23.01.2019 г., първоинстанционният съд прекратил производството по делото поради липса на правен интерес от исковете. Ответникът е поискал това определение да бъде допълнено в частта за разноските, като искането му е уважено и с определение от 26.02.2019 г. ищецът е осъден да заплати на ответника 700 лв адвокатско възнаграждение. По частна жалба на ответника, с обжалваното в настоящето производство определение, въззивният съд отменил първоинстанционния акт от 26.02.2019 г. и отхвърлил искането за допълване. Съдът посочил, че съгласно чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото, но това право възниква само ако прекратяването не се дължи на неговото поведение. Ответникът обаче няма право на разноски, ако с поведението си е станал причина за предявяване на иска. Въззивният съд приел, че в случая такава причина е налице, тъй като производството е прекратено поради отмяната на уволнителната заповед от самия работодател, но без това да е станало известно на работника преди да подаде исковата молба. Заповедта от 14.09.2018 г. не е била доведена до знанието на ищеца, нещо повече, трудовата му книжка му е върната от работодателя на 27.09.2018 г., без в нея да е била отразена отмяна на уволнителната заповед.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, формулираните от частния касатор процесуалноправни въпроси са обуславящи, но те не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Нито един от актовете на ВКС, приложени към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не разрешава точно тези въпроси, които са повдигнати в настоящето производство. Във връзка с релевантността на поведението на ответника при преценката дали има право на разноски при прекратяването на производството по делото, въззивният съд е съобразил съдебната практика, установена с определение № 843/ 17.11.2014 г. по гр.д.№ 6176/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него други актове на ВКС по същия въпрос. В определени случаи, когато с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, ищецът не му дължи заплащане на сторените разноски. Ответникът има право на разноски при прекратяване на делото поради отказ от иска, когато този отказ е направен по неизяснена причина, но когато отказът от иска е предприет поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право, отговорността за разноските не се понася от ищеца. В определение № 388/ 11.07.2017 г. по ч.т.д.№ 831/ 2017 г., ІІ т.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос е прието, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и прекратяването му е станало поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, не той, а ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. Тази практика е съобразена при постановяване на обжалваното определение, поради което не е налице претендираното от частния касатор основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Няма основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и поради очевидната му неправилност. Когато при постановяване на акта си съдът е съобразил установената практика по разрешаването на поставените пред него от страните правни въпроси, то не съществува вероятност постановеният акт да е очевидно неправилен.
Не следва да се уважава искането на ищеца за присъждане на разноски за настоящето производство. В производство за разноски нови разноски страните не си дължат.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Старозагорски окръжен съд № 261 от 09.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1127/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: