4
1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 285
София, 03.06. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4544/ 2018 г. по описа на Първо гражданско
отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
О. Е. П. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 7195 от 17.09.2018г. въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 251от 06.08.2018г. по въззивно гражданско дело № 302 /2018г. по извършване на делбата.
Ответникът Л. Е. П. изразява становище, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Ответникът Д. Е. Д. изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно разглеждане като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не попада в изключенията на чл. 280 ал.З ГПК, поради което е процесуално допустима.
С въззивното решение в обжалваната част, Врачанският окръжен съд е отменил решението на Районния съд К. от 06.03.2018г.,постановено по гр.д.№ 563/2016г. по извършване на делбата по реда на чл. 349 ал.2 изр.1 ГПК и е извършил делбата чрез изнасяне на публична продан делбения имот – апартамент с площ 58.48 кв. съответните идеални части от общите части на сградата с идентификатор ….. , съгласно схема № 15-232291-14.05.2016 г. като е постановил получените суми след публичната продажба се разпределят по равно между съделителите О. Е. П., Л. Е. П. и Д. Е. П..
Въззивният съд е приел, че в тежест на съделителя О. Е. П. е било да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на предпоставките за възлагане, за което са му били дадени изрични указания от съда, но такива не са били посочени от него. Доказателства в подкрепа на твърдението, че съделителят О. Е. П. притежава друго жилище е посочил съделителят-въззивник Д. Е. Д.. От представената заповед № 588/25.10.1988г.на ОбНС [населено място] и показанията на свидетелите съдът е приел за установено, че със заповед по чл.100 З./отм./ О. Е. П. е обезщетен с жилище, което притежава и понастоящем , а това е пречка за уважаване на възлагателната му претенция и имотът като неподеляем да се изнесе на публична продан.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Правните въпроси, които касаторът поставя в изложението за допускане на касационното обжалване са следните:
1.Как следва да се тълкува изискването съделителят да не притежава друго жилище като предпоставка за възлагане по реда чл.349 ал.2 ГПК.
2.Притежаването на идеална част от друго жилище пречка ли е за възлагане по реда на чл. 349 ал.2 изр.1 ГПК.
3. Жилище, придобито по чл.100 З. /отм./ в обезщетение за отчужден недвижим имот след изплатена разлика в стойностите на отчуждения и получения в обезщетение имот, извършена по време на сключен брак, в режим на СИО ли е в частта на изплатената разлика, след изплатена разлика в стойностите на отчуждения и отстъпения в обезщетение имот по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност ли е в частта на изплатената разлика.
4.как следва да се тълкува изискването съделителят да няма друго жилище като предпоставка за възлагане по чл.349 ал.2 изр.1 ГПК.
Поддържа се противоречие с решение № 166 от 04.07.2011г.по гр.д.№ 1390/2010г. на ВКС, II г.о., решение № 148 от 07.04.2010г. по гр.д.№ 437/2009г. на ВКС, решение № 233 по гр.д.№ 235/2012г. , решение № 229
по гр.д.№ 14/2009г., решение № 72 по гр.д.№ 6017/2014г. по първите три въпроса и основанието на чл. 280 ал.1 т.З по четвъртия въпрос.
Въпросите са обуславящи за делото, но не са налице специалните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
В последователната съдебна практика на ВКС, включваща и представените от касатора решения се приема, че притежаването на идеална част от недвижим имот не е пречка за възлагане на делбен имот по реда на чл.249 ал.2 изр.2 ГПК. Това разрешение се обосновава с факта, че жилище по смисъла на §5 т.30 ПЗР ЗУТ е самостоятелен /цял/ жилищен, имот, а също така със социалната цел на разпоредбата – да осигури задоволяване на жилищните нужди на определен кръг съделители, които нямат друг жилищен имот. Притежаването на идеална част от друг жилищен имот не се приравнява на пълноправно право на собственост с оглед вътрешните отношения между съсобствениците и правото да си служат с общата вещ съобразно квотата в съсобствеността – чл.31 ЗС. Не така стои въпросът при съпружеската имуществена общност, която е бездялова и не се подчинява на общите правила на чл. 30 и сл.ЗС. Притежаването на имот отчасти индивидуална собственост отчасти съпружеска имуществена общност , каквито са данните по настоящото дело, не може да се приравни на притежаване на идеална част от недвижим имот в обикновена съсобственост, затова посочената от касатора съдебна практика е неприложима и основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. С оглед тълкуването , че отрицателното условие на чл. 349 ал.2 ГПК не е налице, когато съделителят с възлагателна претенция притежава друго жилище в обикновена съсобственост, съдържанието на нормата е изяснено и няма основание да се приеме, че е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.З ГПК по четвъртия правен въпрос, който касаторът поставя в изложението за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения касационната жалба обжалване на следва да се допуска.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.З ГПК на ответника Д. Е. Д. следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски по представения списък в размер на 500лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 29.10.2019г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 251от 06.08.2018г. по въззивно гражданско дело № 302 /2018г. по извършване на делбата.
Осъжда О. Е. П. да заплати на Д. Е. Д. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: