О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 03.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.04.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 257 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Министерство на околната среда и водите против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1540 от 21.06.2018 г., по в.т.д.№ 5462/2017 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1872 от 18.11.15 г., по т.д.№7199/2014 г. за уважаване на предявения от Столична община отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 1 038 556.69 лв., представляваща финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-592113-C001/27.07.2011 г., наложена от Дирекция „Кохезионна политика за околната среда” на Министерството на околната среда и водите и отговорността за деловодните разноски за двете инстанции в общ размер на сумата 177 185.28 лв. е възложена в тежест на настоящия касатор, като ответник.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Основното възражение на касатора, с което аргументира касиране на обжалвания съдебен акт, е срещу обосноваността и материалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че въведеното от ищцовото ЮЛ – бенефициер по договора с МОСВ, като възложител по договор, предмет на процесната обявена обществена поръчка, изискване към оферентите не представлява нарушение на националното и европейско законодателство по см. на чл.50, ал.1, т.3 ЗОбП( отм.) и на чл.47, т.1, б.”в” от Директива 2004/18/ЕО от 31.03.2004 г. и не покрива критериите за нередност по см. на чл.2,т.7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006г.,поради което не е налице и основание за налагане на финансова корекция.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК и с тези на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, които последни по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „Представлява ли дискриминационно и/или ограничително условие възложител на обществена поръчка, осъществена по реда на ЗОбП( отм. в редакцията, обнародвана в ДВ бр.82/2009 г.) да изисква от участниците, а когато са обединения, то кумулативно от всички участващи в обединението лица, да се сформира определен оборот за всяка една от последните три финансови години и съобразено ли е това изискване с чл.50, ал.1, т.3 ЗОбП ( отм.)?”
Като израз на твърдяното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК цитира решения на Съда на Европейския съюз: С-408/16 и съединените С-260/14 и С-261/14г. по отношение на въведеното противоречие с практиката на ВКС не са посочени конкретни съдебни актове на касационната инстанция.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания па процесуалния закон за редовността й, е процесуално допустима – подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл. 280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение след връщане делото за ново разглеждане с решение № 147 от19.10.2017 г., по т.д.№ 1313/16 г. на второ търговско отделение на ВКС, Софийски апелативен съд е приел, че установената от МОСВ, като договарящ орган по сключения на 27.07.2011 г. със Столична община, в качеството и на бенефициер, договор за безвъзмездна финансова помощ DIR-592113-C001, с рег. № РД-56-715/27.07.2011 г. на обща стойност 256 265 129.21 лв. за финансиране на проект „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на Столична община”, нередност в обявената от бенефициера обществена поръчка, е недоказана, съобразно дефинитивното й определяне в чл.2, т. 7 от Регламент(ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 г.
Възприетото разрешение е обосновано със елементите от фактическия състав на чл.50, ал.1, т.3 ЗОбП (отм. ДВ, бр.13/2016г.), но приложима към процесната процедура, възпроизвеждаща изцяло нормата на чл.47, т.1,б .”в” от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004 г. за координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки в строителство, доставка и услуга, надлежно транспонирана в националното законодателство на страната. Обстоятелството, че с нито една от цитираните разпоредби – на националното и на законодателството на ЕС, в частност Регламент(ЕО) № 1083/2006 на Съвета във вр. с чл.152 от Регламент 1303/ 2013 законодателят не установява изискване конкретният стопански оборот за предхождащите обявяване на поръчката финансови години да се сочи от отделните участниците като общ финансов сбор, според мотивите в обжалвания съдебен акт, дава основание да се приеме, че поставеното от Столична община условие за наличие на печалба за всеки един от участниците в обединение по ЗЗД, който ще вземе участие в процедурата по процесната обществена поръчка, както и за доказване на формиран оборот за всяка от финансовите години 2007, 2008 и 2009 в размер на 30 000 000 лв. – стойност, приблизителна до тази на договора, предмет на обявената обществена поръчка, не е нередност по см. на чл.2, т. 7 от Регламент(ЕО)№1083/2006, нарушаваща националното и общностно законодателство. Затова и като съответстващи на прогнозната стойност на процесния договор, предмет на обявената от обществена поръчка, възлизаща на около 25 000 000 лв., на обществената и икономическа значимост на конкретния, подлежаща на изпълнение по него трудов резултат, така установените от бенефициера Столична община, специфични изисквания към участниците, целящи доказване възможностите на последните за успешно изпълнение, според въззивната инстанция, не излизат извън правилото да са минимални и не по –ограничителни от предвидените в Директива № 2004/18(ЕО), поради което не нарушават принципа на пропорционалност по чл.9, ал.2 от Методологията – законодателно разрешение, съответстващо на чл.99, във вр. с чл.98 от Регламент(ЕО) № 1083 /2006 и на Насоките на Комисията на Съюза, приела критериите за вземане решение за приложимите ставки за корекции. С оглед приетото отсъствие на доказана нередност по см. на легалната й дефиниция в чл.2,т.7 от Регламент(ЕО) № 1083 / 2006 – нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасяне на вреди на общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет, решаващият състав на Софийски апелативен съд е изградил краен правен извод, че наложената от оправомощения договарящ орган финансова корекция е незаконосъобразна, който порок, изключва да е надлежно възникнало за ищцовото ЮЛ задължение за заплащането й в размер на исковата сума от 1 038 556.69 лв.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решене дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съгласно задължителните постановки в т. 1 на ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос, с който се обосновава общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК трябва да е относим към формирането на решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт, но не и към неговата правилност, към възприемане на фактическата обстановка от състава на въззивната инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая поставеният от касатора въпрос касае установяване на конкретна фактическа обстановка и като относим към правилността на обжалваното решение, не обоснова общата предпоставка за достъп до касация, съобразно посочените в горецитираната задължителна практика критерии. Следователно, както многократно е имал възможност да посочи ВКС, във фазата на селектиране касационните жалби на преценка подлежат само правните изводи на съда, изведени в обжалвания съдебен акт, а не правилността на възприетите по делото факти, поради което последните са ирелевантни за обосноваване на общата предпоставка за достъп до касация.
Отсъствието и, според приетото в т.1 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, изключва необходимостта от обсъждане на поддържаните от касатора допълнителни селективни основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Поради изложеното единствено за прецизност следва да се посочи, че тълкуването на чл.2, т.7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11.072006 г., възприето в обжалвания съдебен акт, е проведено в пълно съгласие с цитираните от касатора решения на Съда на Европейския съюз, постановени по отправни преюдициални запитвания на АС [населено място], Румъния, в които е посочено: че прилагането на по-ограничителни критерии за предварителен подбор на оферентите от предвидените в Директива № 2004/18 (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета съставляват „нередност” по см. на чл. 2, т.7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 , доколкото не може да се изключи, че прилагането на такива критерии дава отражение върху бюджета на съответния фонд; че чл.2, т.7 от Регламент (ЕО) № 1083 / 2006 трябва да се тълкува в смисъл, че неспазването на националните разпоредби от възлагащ орган, ползващ структурни фондове при възлагане на обществени поръчки с прогнозна стойност под прага на чл. 7,б.”а” от Директива 2004/18(ЕО) може да съставлява „нередност” по смисъла на споменатия член 2, т.7 при възлагане на такава поръчка, доколкото неспазването има или би имало като последица нанасянето на вреди на общия бюджет на Съюза, чрез отчитане на неоправдан разход.; че при „нередност”по см. на чл.2, т.7 от Регламент (ЕО) № 1083 /2006, поражда задължение за съответната Държава-членка да пристъпи към финансова корекция/ процентно намаление по реда на чл.98, пар.2 от горепосочения Регламент.
Нещо повече, в редица свои решения, между които цитираното от въззивния съд решение С -414/07, т.44, СЕС изрично постановява, че вътрешното право на държавата членка следва да бъде тълкувано и прилагано, доколкото е възможно в светлината на крайната цел на Директива 2004/18 (ЕО), за постигане преследваните от Директивата резултати, като предпочете най- съвместимото с тази крайна цел тълкуване на националните правни норми и така достигне до разрешение, което е съвместимо с разпоредбите на посочената Директива, предвиждаща в чл.47, т.1, б.”в”, че възложителят – бенефициер може да изисква от участниците в обявена обществена поръчка като доказателство за икономическа и финансова пригодност за изпълнение на възложената поръчка удостоверение за общия оборот и за оборота на стоките, услугите или строителството, които са обект на поръчката, за последните три финансови години, в зависимост от датата на която предприятието е било основано или икономическият оператор е започнал дейността си, доколкото такава информация за оборотите.
Недоказано е и второто поддържано основание за достъп до касация, въведено с новелата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК(ДВ, бр.86/2017г.)
Съгласно формираната непротиворечива практика на касационната инстанция, за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, е необходимо визираният порок, да е съществен степен, че да е установим от касационната инстанция без необходимост от анализ и излагане на съображения за наличието или липса на нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила или за необоснованост.
За разлика от общо основание по чл. 281, т. 3 ГПК, „очевидната неправилност” е налице само при видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. В този смисъл очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен (обратен) смисъл; когато е постановен extra legem, делото е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма; както и когато въззивният съдебен акт е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушаване правилата на формалната логика.
В случая тези предпоставки нито се твърдят от касатора, който е аргументирал основанието „очевидна неправилност“ на въззивното решение с доводи, повтарящи оплакванията за неправилност в касационната му жалба, които по изложените вече съображения, не обосновават извод за наличие на чл.280, ал.2 ГПК, нито обективно са съществуващи. Що се касае до евентуалната неправилност, която е резултат на твърдяното неточно прилагане на материалния закон и на нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на възникналия между страните правен спор, тя като основание за касационно обжалване може да бъде преценявана от състава на ВКС само, ако въззивният акт е допуснат до касационен контрол, съобразно предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК какъвто не е разглежданият случай.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват, но само при доказано реално извършване, каквито доказателства не са ангажирани по делото – т.1 на ТР № 6/12 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1540 от 21.06.2018 г., постановено по в.т.д.№ 5462/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: