О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 338
гр. София,03.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Чорбаджиева т.д.№2244 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ срещу решение №1173 от 14.05.2018 г. по в.т.д.№6673/2017 г. на САС. С решението в обжалваната част след отмяна на решение №1268 от 29.06.2017 г. по т.д.№3736/2016 г. на СГС, е признато за установено по възражение на П. М. Б. срещу решение №ЗБН 66-344/20.01.2016 г. на синдиците на „КТБ” АД /н./, че „КТБ” АД /н./ дължи на П. М. Б. на основание чл.421, ал.1 от ТЗ сума в размер на 143 151.52 лв. – неплатено задължение по договор за паричен влог, сключен с рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 20.12.2012 г., което вземане е предявено в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н./ с молба вх. №ЗБН 63-898/18.06.2015 г. и е с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН /ред. ДВ бр. 67/29.07.2003 г./ и е допълнен на основание чл.68, ал.3, т.1 от ЗБН списъкът на приетите вземания с вземането на П. М. Б. с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН /ред. ДВ бр. 67/29.07.2003 г./.
В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, евентуално, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. С цедиране на вземане по силата на сключен договор за цесия и след уведомяване на длъжника – банка, счита ли се за прекратено правоотношението по договор за влог между цедента и длъжника. 2. Допустимо ли е договорът за цесия да бъде сключен под прекратително условие и какви са последиците от настъпването на подобно условие. 3. Подлежи ли на удовлетворяване от масата на несъстоятелност на банка вземане, което към датата на откриване на производството по несъстоятелност не се е намирало в патримониума на претендиращия го кредитор – въпрос идентичен с въпроса под №7 в изложението. 4. След прехвърляне на вземане чрез цесия и последващо разваляне на договора за цесия, възстановимо ли е с обратна сила и качеството „вложител”. 5. След като цесионер се е разпоредил с придобитото чрез цесия вземане чрез изявление за прихващане, може ли впоследствие договорът за цесия да бъде прекратен и вземането да се върне обратно в патримониума на цедента. 6. Подлежи ли на удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност вземане, за чието съществуване банката като длъжник е уведомена след откриване на производството по несъстоятелност. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по касация П. М. Б. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договорът за цесия е правно уреден способ, чрез който се променя титулярът на прехвърлими вземания и настъпва правоприемство на страната на кредитора в едно правоотношение – касае се за специфичен, с оглед предмета на характерната престация, договор, по отношение на който приложение намират правилата на чл.99 и чл.100 от ЗЗД. Позовавайки се на разрешението, дадено в решение №291 от 18.11.2014 г. по гр.д.№2193/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение е посочил, че в разпоредбата на чл.99, ал.2 от ЗЗД е предвидено, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, като по отношение на договора за цесия са приложими и общите правила за договорите, вкл. това по чл.25 от ЗЗД. Изложил е съображения, че сбъдването на прекратително условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД има обратно действие, което означава, че се възстановява състоянието отпреди сключване на договора, като всяка от страните е длъжна да върне на другата това, което е получила въз основа на сделката, а обратният транслативен ефект е обусловен от съществуване на вземането в патримониума на цесионера към момента на прекратяването, респективно следва да се имат предвид и настъпили преди прекратяването факти, които са с правопогасяващ ефект – плащане, прихващане или др. Установил е наличието на сключен между П. М. Б. и трето по делото лице валиден договор за цесия с предмет вземане срещу „КТБ” АД /н./ в размер на 106 900 евро по безсрочен депозит, като е счел, че договорът за цесия е произвел своето действие по отношение на длъжника „КТБ” АД /н./. Изразил е становище, че в по–късен момент, същият е бил прекратен, поради настъпване на предвиденото в чл.1, ал.1, т.4 и т.5 от подписаното между страните по договора за цесия споразумение, прекратително условие, тъй като до 31.01.2015 г. „КТБ” АД /н/ не е снабдила цесионера с писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или друг документ, издаден от представляващите я лица, че банката смята за погасени задълженията на цесионера, произтичащи от договор за кредит, както и, че с предявяване на искова молба по т.д.№3272/2015 г. на СГС, банката всъщност е уведомила цесионера, че не признава последиците на извършеното прихващане. Приел е, че за да се прецени наличието на обратен транслативен ефект, следва да се установи дали към 12.11.2014 г., третото по делото лице е направило валидно изявление за прихващане, респективно дали към 18.06.2015 г. е съществувало вземане в патримоиума му срещу „КТБ” АД /н/, което да е предмет на обратно прехвърляне. В този смисъл е посочил, че с влязло в сила решение №2396 от 14.12.2016 г. по т.д.№4128/2016 г. на САС, постановено по предявени от синдика на „КТБ” АД /н./ срещу третото лице искове по чл.3, ал.3 и чл.59, ал.3 от ЗБН, е признато за нищожно изявление за прихващане изх. №11 687/12.112014 г., с оглед което е достигнал до извод, че соченото възражение за прихващане не е породило правни последици спрямо кредиторите на несъстоятелността, съответно не е настъпило погасяване на цедираното вземане, а с настъпване на прекратителното условие на договора за цесия, вземането е преминало отново в патримониума на цедента, който има качеството кредитор на „КТБ” АД /н/. Ето защо и тъй като за прекратяването на договора за цесия длъжникът е уведомен на 18.06.2015 г. от цесионера и цедента, който се явява отново носител на вземането и качеството „вложител“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗБН и с оглед обратното действие на прекратяването – чл. 25, ал. 2 ЗЗД, е счел за неоснователни възраженията на „КТБ” АД /н/ относно приложение на чл.4, ал.1 от ЗБН, тъй като вземането на ищеца е съществувало преди постановяване на решението за откриване производство по несъстоятелност на банката – 22.04.2015 г.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, поставените от касатора първи, трети, пети и шести въпроси не са обусловили правната воля на съда. С тези въпроси касаторът обосновава тезата си относно действието и последиците от извършеното от цесионера прихващане – на погасителното действие на изявлението за прихващане, но по начина, по който са поставени, те не са включени в предмета на спора и по тях не са изложени мотиви, обусловили решаващата воля на съда, поради което и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по останалите въпроси, които са решени изцяло в съответствие със споделяната от настоящия състав практика, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №242 от 21.03.2019 г. по т.д.№3097/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение /наличието на което изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. Съгласно визираното решение с договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно вземане. Съглашението между цедента /стар кредитор/ и цесионера /нов кредитор/ е облигационно, води до преминаване на правото от едно лице към друго в отношенията между тях и по правило това е моментът на сключване на договора за прехвърляне на вземането. Длъжникът не е страна по последния, но последиците на този договор го засягат, тъй като с него се променя лицето, комуто трябва да изпълни задължението си. Длъжникът може и да не знае за изменението в субективния състав на облигационното си отношение с цедента. Отчитайки тези особености, законодателят обезпечава интересите на длъжника като предвижда изрично редица гаранции: чл.99, ал.3 ЗЗД – предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето; чл.99, ал.4 ЗЗД – прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато е било съобщено на последния от стария кредитор; по арг. от чл.103, ал.3 ЗЗД – длъжникът може да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да направи на цедента и които произтичат от облигационното правоотношение с него и възраженията, произтичащи от други правоотношения между длъжник и цедент, които са възникнали до съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД. От момента на съобщаването от цедента за станалата цесия длъжникът е уведомен както за наличието на договор за прехвърляне на вземането, така и за личността на новия кредитор. Следователно длъжникът се освобождава от отговорност, ако до получаване на съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД престира на стария кредитор, а след получаване на съобщението – на новия кредитор. Към договора за прехвърляне на вземане намират приложение всички общи правила за сключване, изменение или прекратяване, респ. разваляне на договора. Той може да има съдържание, определено в рамките на договорната свобода на осн. чл.9 ЗЗД по волята на страните по него – цедент и цесионер. В него могат да бъдат посочени обстоятелства, при настъпването на които договорът да се счита за прекратен, респ. да са поети задължения, при неизпълнение на които изправната страна има право да развали договора за прехвърляне на вземания съобразно правилата на чл.87 и сл. ЗЗД. Тъй като съществуващата нормативна уредба не регламентира изрично последиците спрямо прехвърленото вземане при прекратяване или разваляне на цесията, същите могат да се уговорят в договора между стария и новия кредитор, а при липса на такава клауза, приложение следва да намерят общите правила на облигационното право. При разваляне на договора за прехвърляне на вземане или при настъпване на предвидено в него прекратително условие, между цедента и цесионера с обратна сила на осн. чл.88, ал.1 ЗЗД, респ. чл.25, ал.2 ЗЗД отпада облигационната връзка, а прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. Следователно отново се касае до промяна в титуляра на вземането, като с оглед принципа за относителното действие на договора, на осн. чл.21 ЗЗД и изложените по-горе съображения за защита интересите на длъжника при цесия, промяната в нея следва да му бъде съобщена, за да има действие спрямо него. До уведомяването на длъжника за развалянето, респ. прекратяването на договора за прехвърляне на вземането, надлежен кредитор за длъжника се явява цесионерът. Хипотезите на разваляне, респ. сбъдване на прекратително условие с последиците на чл.88, ал.1 ЗЗД, респ. чл.25, ал.2 ЗЗД не са идентични на обратно цедиране на вземане, което вече е било придобито по реда на чл.99 ЗЗД. Спрямо тях липсва нормативно изискване последният известен на длъжника кредитор да съобщи за развалянето, респ. прекратяването на цесията. Поради което съобщението може да бъде направено както от цесионера, така и от цедента. Тъй като основанията за прекратяване, респ. за разваляне на цесията, произтичат от вътрешните отношения между стария и новия кредитор, в които длъжникът не участва, плащането от него след съобщаването за отпадане на цесията ще има погасителен ефект, ако е извършено при наличие на предпоставките по чл.75, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1173 от 14.05.2018 г. по в.т.д.№6673/2017 г. на САС в частта, с която след отмяна на решение №1268 от 29.06.2017 г. по т.д.№3736/2016 г. на СГС, е признато за установено по възражение на П. М. Б. срещу решение №ЗБН 66-344/20.01.2016 г. на синдиците на „КТБ” АД /н./, че „КТБ” АД /н./ дължи на П. М. Б. на основание чл.421, ал.1 от ТЗ сума в размер на 143 151.52 лв. – неплатено задължение по договор за паричен влог, сключен с рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 20.12.2012 г., което вземане е предявено в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н./ с молба вх. №ЗБН 63-898/18.06.2015 г. и е с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН /ред. ДВ бр. 67/29.07.2003 г./, допълнен е на основание чл.68, ал.3, т.1 от ЗБН списъкът на приетите вземания с вземането на П. М. Б. с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН /ред. ДВ бр. 67/29.07.2003 г./ и е разпределена отговорността за разноските.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.