2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр. София, 03.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1908 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. М. – Д. против решение № 196/18.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 90/2019 г. от ІХ гр.състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
С обжалваното решение, в обжалваната част, съдът е определил режим на лични отношения между бащата на детето на страните по делото, след прекратяването на брака между родителите му, страни по делото.
Съдът е приел, че ролята на бащата е от съществено значение за правилното развитие и оформяне като на личност на всяко дете. Предоставянето на родителските права на майката при всички случаи не означа прекъсване на връзката с бащата, а напротив полагане на усилия над обичайните за поддържане на връзката баща – дете, което е изцяло и преди всичко в интерес на детето, за укрепване на неговата увереност и за неговото емоционално и психическо развитие, за да расте спокойно и чувствайки се сигурно, обичано и подкрепяно и от двамата си родители. При всички положения в интерес на детето е върху него да не рефлектират личните конфликти между родителите му, породени от разпада на брака им и промяната в отношенията им един към друг, в това число конфликтите между родителя и роднините на другия родител. Прието е, че в интерес на детето е да бъде дадена възможност на бащата да осъществява по-широк режим на лични отношения с него. Посочено е, че според заключението на социалните работници в интерес на детето е то да поддържа контакт с двамата си родители, с оглед нормалното му психологическо и емоционално състояние. От събраните по делото писмени и гласни доказателства – социалния доклад и показанията на свидетел, съдът е приел за установено, че е налице изградена емоционална връзка между бащата и детето, детето проявява обич и привързаност към баща си, която връзка следва да бъде запазена и насърчавана. В тази връзка съдът е посочил, че исканият от ищцата режим е крайно ограничителен и същият би довел до отчуждаване на детето от бащата, а при всички случаи не е в интерес на детето да бъде унищожена връзката между него и бащата. Неоправдано е и не е в интерес на детето то да бъде лишено от възможност да прекарва повече време с баща си – така да бъде лишено от възможност да преспива в дома му, да прекарва част от лятната ваканция с него, както и по време на традиционно семейни празници като Коледа и Великден, както и по време на лични на бащата и детето празници. Посочено е, че не се установява бащата да е удрял детето, нито в негово присъствие да е проявявал агресия по отношение на майката, да се е изказвал по неин адрес неуважително и обидно, изключая установената конфликтна ситуация между двамата съпрузи през месец октомври 2017г., която се явява изолиран случай. Посочено е, че режимът на лични отношения има за цел да поддържа връзката между родител- дете, което е изцяло в интерес на детето, като обратното – стремежът на единия родител да ограничи контакта на детето с другия, е във вреда на детето. Прието е, че обстоятелството, че към настоящия момент бащата живее в малко жилище, което обитава съвместно със сестра си, както и че работи на смени, не е основание да бъде приложен ограничен режим на лични отношения, с изключване преспиване на детето при бащата.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно неправилно.
Единствения относим въпрос към производството по чл.288 ГПК е, следва ли при определяне на режим на лични отношения, съдът да се ръководи от интереса на детето, както и да преценява интереса на детето, при разширяването, респ.намаляването на този режим. При определяне на режима на лични отношения, съдът изцяло се е ръководил от интереса на детето, като неколкократно е посочил това, В тази насока липсва соченото противоречие с практиката на ВКС.
В останалата част, изложението на касационните основания съдържа оплаквания по съществото на спора, свързани с процесуални нарушения, допуснати от съда при разглеждането на делото, според касатора. Правят се доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост. Необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, като евентуалното наличие на необосноваността следва да се преценява след като касационното обжалване е допуснато.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196/18.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 90/2019 г. от ІХ гр.състав на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.