2
определение по гр.д.№ 559 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 559 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. против решение № 287 от 12.10.2018 г. по в.гр.д.№ 326 от 2018 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 17 от 16.02.2018 г. по гр.д.№ 417 от 2017 г. на Районен съд- Оряхово за уважаване на предявения от П. П. В. срещу Д. П. Д. иск с правно основание чл.56 от Закона за наследството за унищожаване по отношение на П. В. на отказа на Д. Д. от наследството на починалата му майка Г. И. Й., вписан под № ….. от 14.05.2016 г. в особената книга на Районен съд- Оряхово.
В жалбата се твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора задължителна практика на ВКС /т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следните посочени от касатора и доуточнени от съда въпроси:
1. Дали действието „подаване молба за насрочване на нова публична продан“ е валидно изпълнително действие, което прекъсва давността в случай, че продан не е насрочвана и не е реализирана поради неплатени такси от взискателя по делото ?
2. Може ли съдът да основе решението си на едно единствено решение на ВКС по чл.290 ГПК, при положение че спорният въпрос изначално е получил своя отговор в мотивите на тълкувателно решение ? Съответно може ли чрез решение по чл.290 ГПК допълнително да се тълкува прието тълкувателно решение по спорния въпрос ?
Освен това, се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и че решението е вероятно нищожно, недопустимо или очевидно неправилно.
В писмен отговор от 23.01.2018 г. ответниците по жалбата М. В. В., М. П. Д. и Ю. П. В. /конституирани като наследници на починалия в хода на делото ищец П. П. В./ оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение по предявения иск с правно основание чл.56 ЗН, въззивният съд е приел, че първоначалният ищец П. П. В. има качеството кредитор на Д. П. Д. с оглед издадения в негова полза срещу Д. изпълнителен лист по гр.д.№ 1272 от 1999 г. на Врачанския окръжен съд, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 332 от 2010 г. по описа на ЧСИ В. Й.. Прие е за неоснователно възражението на ответника Д. Д., че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като в този изпълнителен лист като задължено лице заедно с него е посочен и П. П., без да е посочено дали двамата дължат сумите по изпълнителния лист солидарно. Според въззивния съд, непосочването в изпълнителния лист, че двамата дължат солидарно, не освобождава Д. от задължението. Напротив, той и П. П. остават да дължат разделно посочените в изпълнителния лист суми- главница и лихви.
На следващо място, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника Д. Д., че ищецът П. В. няма качеството кредитор на ищеца, тъй като била изтекла 5-годишната погасителна давност по отношение на вземането и тъй като поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство следвало да се счита прекратено по право. Във връзка с това възражение съдът е посочил, че се съобразява със задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Възпроизведени са мотивите на това ТР, които са в смисъл, че всяко искане на взискателя до съдебния изпълнител да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи; че с непредприемането на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 г. изпълнителното производство се прекратява по право и че от момента на поискването или предприемането на последното валидно изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност за вземането. Въззивният съд се е позовал и на решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д.№ 2382 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., според което извършената с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение, като даденото разрешение в т.10 от ТР се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези които са приключили преди това.
Предвид тази практика на ВКС въззивният съд е приел, че в конкретния случай изпълнителното производство е образувано на 05.01.2004 г., а с молба от 26.01.2004 г. взискателят П. В. е поискал извършването на първото действие по принудителното изпълнение. От този момент до 2012 г. взискателят ежегодно е искал и са извършвани множество изпълнителни действия. С протокол от 14.01.2011 г. съдебният изпълнител е обявил за нестанала публична продан на имоти, собственост на длъжника Д. Д.. С молба от 11.12.2012 г. взискателят е поискал извършването на нова публична продан, което представлява изпълнително действие, с което се прекъсва погасителната давност. Без значение за прекъсването на давността е обстоятелството дали поисканото с тази молба изпълнително действие /нова публична продан/ е било реализирано или не. От 11.12.2012 г. до 07.05.2015 г. /когато е подадена молба за налагане на възбрана върху земеделски земи, собственост на длъжника/ обаче взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия: молбата от 16.09.2014 г., с която е поискано да бъде извършена справка в НАП за наличие на трудови договори на длъжника, не представлявала молба за извършване на изпълнително действие. Поради това изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона /чл.433, ал.1, т.8 ГПК/ от момента на изтичане на предвидения в тази разпоредба 2-годишен срок от последното поискано изпълнително действие, тоест считано от 11.12.2014 г. Тъй като обаче това прекратяване е преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно приетото в решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. по отношение на погасителната давност следвало са се приложи тълкуването, дадено не в ТР № 2 от 2015 г., а в ППВС № 3 от 1980 г., тоест следвало да се приеме, че погасителна давност не е текла докато е траел този изпълнителен процес /тоест до 11.12.2014 г./ и че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство /11.12.2014 г./, а не от последното изпълнително действие. А от тази дата до предявяването на иска по настоящото дело на 21.07.2017 г. не били изтекли предвидените в чл.110 и чл.111 ЗЗД давностни срокове.
Освен това, съдът е приел, че тази давност е прекъсната и с поискването и извършването на изпълнителни действия по новообразуваното изпълнително дело, образувано по молба на взискателя за прехвърляне на изпълнителното дело от ЧСИ В.Й. на друг съдебен изпълнител, която молба следвало да се тълкува като волеизявление за образуване на ново изпълнително дело след прекратяването на първото на 11.12.2014 г. Такова искане за извършване на изпълнително действие била молбата на взискателя от 14.10.2016 г. до ЧСИ Ц.Д. за налагане на възбрана върху 1/6 ид.ч. от поземлен имот и намиращите се в него жилищна сграда и второстепенна постройка, собственост на наследодателката на длъжника Д.- Г. Й.. Впоследствие по това изпълнително дело са били извършени и други изпълнителни действия, които са прекъснали давността.
I. Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното:
1. По първия поставен от касатора въпрос /Дали действието „подаване молба за насрочване на нова публична продан“ е валидно изпълнително действие, което прекъсва давността в случай, че продан не е насрочвана и не е реализирана поради неплатени такси от взискателя по делото ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и задължителната практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС в обжалваното решение е прието, че молбата на взискателя по изпълнителното дело П. В. от 11.12.2012 г., с която е поискало съдебният изпълнител да извърши нова публична продан, е искане за извършване на изпълнително действие, което прекъсва погасителната давност. Както изрично е посочено и в самото тълкувателно решение, давността се прекъсва от датата на отправяне на искане от взискателя до съдебния изпълнител за предприемане на изпълнително действие, а не от осъществяването на исканото изпълнително действие.
2. Вторият поставен въпрос /Може ли съдът да основе решението си на едно единствено решение на ВКС по чл.290 ГПК, при положение че спорният въпрос изначално е получил своя отговор в мотивите на тълкувателно решение ? Съответно може ли чрез решение по чл.290 ГПК допълнително да се тълкува прието тълкувателно решение по спорния въпрос ? / не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по разрешения с обжалваното решение и с решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д.№ 2382 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о. въпрос няма дадено разрешение в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Разискваният в обжалваното решение и в решението на ВКС по гр.д.№ 2382 от 2017 г. въпрос е: когато по един и същ правен въпрос има две задължителни решения на ВС и ВКС /по-старо ППВС и по-ново Тълкувателно решение/, от кой момент се отменя по-старото решение /в случая ППВС/ и от кой момент съдилищата са длъжни да спазват приетото в по-новото решение /в случая ТР № 2 от 26.06.2015 г./. Този въпрос не е бил предмет на разглеждане и произнасяне по ТР № 2 от 26.06.2016 г. на ОСГТК на ВКС, в което само е посочено, че с това ТР се отменя приетото в ППВС № 3 от 1980 г.
II. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.56 ЗН, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗН, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287 от 12.10.2018 г. по в.гр.д.№ 326 от 2018 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.