5
определение по гр.д.№ 636 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
гр. София, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 636 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Ж. против решение № 281 от 03.10.2018 г. по в.гр.д.№ 1245 от 2018 г. на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 22 от 02.04.2018 г. по гр.д.№ 505 от 2013 г. на Радневския районен съд в частта му за допускане до делба между Д. Д. Ж. и Н. Ж. Д., при равни квоти, на следните имоти:
1. нива с площ от 17,900 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“Ч.“, пета категория, представляваща имот № …. по КВС на [населено място] и
2. нива с площ от 15,303 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“Ч.“, пета категория, представляваща имот № …. по КВС на [населено място].
В жалбата се твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора практиката на ВКС /решение № 151 от 18.03.2013 г. по т.д.№ 609 от 2001 г. на ВКС, ТК, I т.о. и т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк.д.№ 5 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния въпрос: Следва ли съдът да игнорира доказателствената сила на частни свидетелстващи документи, които не са оспорени от насрещната страна ?
Освен това, се твърди, че произнасянето на ВКС по подобни казуси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата по жалбата Н. Ж. Д. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му за допускане до делба на двата посочени по-горе имота, между бившите съпрузи Д. Ж. и Н. Д. при равни квоти, въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства /удостоверение за граждански брак, бракоразводно решение по гр.д.№ 1311 от 2013 г. на Старозагорския районен съд, 10 гр.състав, нотариален акт № …. от …. г. и нотариален акт № …. от …. г./ безспорно се установява, че тези два имота са били придобити от Д. Ж. по време на брака му с Н. Д., поради което са били съпружеска имуществена общност, а след прекратяването на брака са съсобствени между бившите съпрузи при равни квоти.
Приел е за неоснователно направеното от Д. Ж. възражение за придобиване на тези имоти в негова изключителна собственост на основание чл.23, ал.1 СК- поради пълна трансформация на негови лични средства в придобиването им. Счел е, че представените от Ж. два разходни касови ордери /РКО/ № 118 и № 119 от м.06.2005 г. за сумите 1000 лв. и 1200 лв. не доказват, че за придобиването на двата спорни имота са били вложени лични средства на Ж. от дейността му като ЕТ „Данико- Дралчо Донев“. Според съда, не било доказано посочените в тези РКО суми да са били включени в предприятието на търговеца и като такива- да са лични средства на ЕТ. Освен това, сам по себе си фактът, че вложените в покупката средства са на ЕТ, не означавал, че имотите по нотариални актове № …. и …. от …. г. са били придобити от едноличния търговец, тъй като можело той да е дарил или дал в заем посочените в РКО суми на купувача по сделките. От друга страна съдът е приел, че действително когато съдържат всички посочени в тях реквизити, РКО представляват вид разписка, съдържаща признание за получено плащане, но в конкретния случай в представените от Ж. два РКО липсвали реквизити: в тях не било посочено, че основанието за плащане на сумите са конкретните сделки по нотариални актове № …. и № …. от …. г. и върху тях нямало положени подписи на лицата, които са посочени като получатели на сумите.
По възражението на Ж., че двата РКО не били оспорени своевременно от насрещната страна, въззивният съд е приел, че те са частни документи, които не се ползват със задължителна за съда материална доказателствена сила. Те се ценят от съда заедно с всички доказателства по делото, а в случая други доказателства не са били ангажирани от съделителя Ж., чиято е била доказателствената тежест да установи фактите, от които черпи благоприятни за себе си последици.
I. Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното:
1. Поставеният от касатора въпрос /Следва ли съдът да игнорира доказателствената сила на частни свидетелстващи документи, които не са оспорени от насрещната страна ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него съдът не е игнорирал доказателствената сила на представените от съделителя Ж. два РКО. Напротив, приел е, че РКО от м.06.2005 г. доказват посочените в тях обстоятелства /че ЕТ „Данико-Дралчо Донев“ е разпоредил плащането на сумите 1000 лв. и 1200 лв. на посочените в тези РКО лица/, но не доказват обстоятелства, които не са отразени в РКО /че сумите са били предназначени за заплащане цената на закупените с нотариални актове № …. и …. от …. г. имоти и че посочените в РКО лица като получатели на сумите действително са получили тези суми- тъй като върху РКО липсвали подписи на тези лица за получаване на сумите/.
В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил друг правен въпрос от значение за делото /а съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС касационният съд не е длъжен да посочва такъв въпрос/, поради което само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
2. Няма противоречие на обжалваното решение с посоченото от касатора решение № 151 от 18.03.2013 г. по т.д.№ 609 от 2001 г. на ВКС, ТК, I т.о. В това решение на ВКС, ТК е прието, че изключването на частния свидетелстващ документ от събрания по делото доказателствен материал поради неговата неистинност /невярност или неавтентичност/ винаги следва да се предшества от своевременното му оспорване от заинтересованата страна /в съдебното заседание, в което документът е бил представен или най-късно- в следващото заседание, ако страната не е присъствала/, от изслушване на заявлението на представилата този документ страна, че желае да се ползва от документа и от откриване на специално производство за проверка истинността на документа. Обжалваното решение не противоречи на това решение на ВКС, тъй като в него въззивният съд не е приел, че представените от съделителя Ж. два РКО са неистински документи /неверни или неавтентични/ и не ги е изключил от доказателствата по делото, а само е приел, че поради липса на отбелязване в тях на основанието за плащане на сумите и подписи на лицата, получили тези суми, РКО не доказват твърдените от Ж. факти: че посочените в тези РКО суми са били предназначени за заплащане на продажната цена на придобитите с нотариални актове № …. и № …. от …. г. имоти и че посочените в РКО суми са получени от лицата, посочени в РКО като получатели.
3. Посочената от касатора т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк.д.№ 5 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС няма отношение към настоящото дело: Според приетото в тази точка на тълкувателното решение, недопустим е иск за установяване неистинност на документ по чл.124, ал.4 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. По настоящото дело не е установено за оспорването на представените от касатора два РКО да е бил предявен отделен установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК за оспорване истинността на тези документи. Освен това, както бе посочено и по-горе, съдът не е приел, че тези документи са неистински /неверни или неавтентични/. Напротив, приел е в обжалваното решение, че РКО са верни и автентични документи, но че не установяват плащане от страна на ЕТ „Данико-Дралчо Донев“ на посочените в тях суми на купувачите по нотариални актове № …. и № …. от …. г. за закупуване на имотите по тези нотариална актове.
II. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и СК, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК относно доказателствената тежест на частните свидетелстващи документи, начина за тяхното оспорване и разпределението на доказателствената тежест, в действащите редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 281 от 03.10.2018 г. по в.гр.д.№ 1245 от 2018 г. на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.