О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 04.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.04. .2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 17/2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ГЕОМИНЕРАЛ”АД, гр. София против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 198 от 03.07.2018 г., по т.д.№ 82/2017 г., в частта, с която е потвърдено решението на Пазарджишкия окръжен съд № 154 от 12.12. 2016 г., по т.д. № 64/2012 г. и по предявения от синдика на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА”АД(н), гр.С. иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ са обявени за недействителни търговски продажби, сключени между двете търговски дружества и обективирани в фактура № 40 от 12 03.2010 г., фактура № 49 от 31.05.2010 г. и фактура № 52 от 30. 06. 2010 г., с които са продадени части от технологична линия на длъжника- филтри-3бр.; система за въздушен транспорт на минерали, 1 бр. метални конструкции към машините; газова инсталация, 14 бр.елеватори; 8 бр. силози;1 бр. метална конструкция за силози, 1 бр. компютърна конфигурация и принтер; 1бр. апаратура за управление и контрол на софтуер; 1бр. ленти и шнекове; 1бр. магнитен сепаратор на обща стойност 1 239 859.55 лв., без ДДС и е осъден касаторът да заплати държавна такса от 26 597.19 лв. по иска с правно основание чл.647, ал.1, т.7 ТЗ , както и деловодни разноски, съобразно уважената част на исковите претенции от 515.57 лв. на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА”АД(н). В останалата част, с която е отхвърлен, като неоснователен, предявеният иск по чл.646,ал.2, т.4 ТЗ (отм.) въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено и при участие на трити лица помагачи – „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ”ООД, [населено място] и „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ”, със седалище Р.Италия, е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу отстраняване на назначения на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА”АД(н) особен представител. Счита това процесуално действие на съда за немотивирано, предприето в нарушение на чл.29, ал.4, пр.1 ГПК и нарушаващото гарантираното с чл.56 от Конституцията на Р. България право на защита на страната, предвид съществуващо противоречие между представляван и представител. Въвежда оплакване и за нередовно призоваване на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА”АД(н) за последното проведено по делото съдебно заседание на 13.06.2018 г., поради нарушаване процесуалното правило на чл.50, ал.4 ГПК, във вр. с чл.47, ал.1 ГПК.
Възразява и срещу конституирането на третите лица –помагачи в процеса и участието им по делото, излагайки подробни съображения за отсъствие на обоснован правен интерес по см. на чл.218 ГПК и отсъствие на създадена от законодателя процесуална възможност за встъпване на друг кредитор в съдебен процес по предявен отменителен иск, основан на чл.645, чл. 646 или чл.647 ТЗ, дори и като помагач.
Подробни доводи излага и във вр. с въведеното оплакване за нарушаване на процесуалното правило на чл.158 ГПК. Аргументите са, че доколкото в разглеждания случай оттеглянето на назначеното в.л. по допуснатата съдебна експертиза е изцяло мотивирано от личните му съображения, а не от неправомерно действие или бездействия на страна в процеса. Затова и необоснованият отказ за изслушване на повторна или допълнителна експертиза, според касатора, е довел и до определяне на необоснована и определена въз основа на неясни критерии пазарна цена за процесните движими вещи, което е обусловило и до лишен от основание в доказателствения материал и закона краен правен извод за увреждащ характер на оспорената сделка.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и тези на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поседните по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право: 1.”При предявен от синдика иск с правно основание чл.647, ал., т.6 ТЗ, от кого следва да се представлява търговското дружество в несъстоятелност –от назначен от съда особен представител или от своите лишени от правомощия органи?”; 2.”Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви по тях?”; 3.” За да бъде приложена разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК достатъчно ли е връчителят да е извършил три посещения на адреса с интервал между тях повече от седмица, но в рамките на срок по- малък от един месец?”; 3.”При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, длъжен ли е съдът на основание чл. 202 ГПК да обсъди всички заключения и да изложи аргументи защо възприема или не всяко едно от тях?”; 4.”Представлява ли по смисъла на чл.158, ал.1 ГПК „особена трудност” оттеглянето на назначения експерт поради лични причини?”; 5.”Когато в определението на първоинстанционния съд за назначаване на особен представител на една от страните по спора, не е изрично посочено, че представителството се отнася само до тази инстанция, следва ли да се счита, че особеният представител е назначен да представлява страната до приключване на делото във всички съдебни инстанции?”; 6.”Допустимо ли е участието на кредитори на несъстоятелността в качеството на трети лица-помагачи на страната на ищеца-синдик н производството по иск с правно основание чл.647, ал.1,т.6 ТЗ?”; 7.”Какъв е вложеният от законодателя смисъл в предпоставките по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ атакуваната сделка да „уврежда кредиторите” и достатъчно условие за обявяване на сделката за недействителна ли е обстоятелството, че неин предмет са вещи извън обичайно търгуваните от дружеството?”.
Като израз на твърдяното противоречие с практиката на ВКС, което селективно основание поддържа по отношение на въпроси №1, № 2 и № 3 касаторът цитира задължителна съдебна практика и формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни правни аргументи в депозиран отговор.
Третите – лица помагачи „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ”ООД, [населено място] и „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ”, със седалище Р.Италия, чрез пълномощника си адв.К., в срока по чл. 287, ал.1 ГПК възразяват по въведените касационни основания, считайки ги за неоснователни по изложени в писмен отговор правни съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело по см. на чл.280, ал.1 ГПК, е този, който включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е значим за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Следователно когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната за допуснато от решаващия съд нарушение на закона и/ или на процесуалните правила, т.е. извън решаващите мотиви на въззивното решение, с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая първият процесуалноправен въпрос,освен че е неотносим към решаващата правна воля на въззивния съд е поставен и некоректно от касатора. Това е така, защото в производството по делото „БУЛГАР МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА”АД(н), гр. С., като страна в процеса, е представляван от надлежно назначения му синдик, а с оглед мотивите на Пловдивския апелативен съд в постановеното определение № 326 от 28.07.2017 г., по в.т.д.№82/2017 г., то не може да се счете, че въззивният съд е отрекъл правото на несъстоятелния длъжник да бъде предстваляван в процеса и от своите лишени от правомощия органи.
Изрично приетото е, че за нуждите на производството по предявените отменителни искове по чл.647, ал.1 т.6 ТЗ, органите на длъжника – ЮЛ , на осн.чл.635, ал.3 ТЗ, могат да извършват лично или чрез упълномощен от тях представител всички процесуални действия, които не са предоставени изрично на синдика. С оглед предвидената, обаче, съвместна представителна власт за управление на конкретния правен субект – „БУЛГАР МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА” АД(н), гр. С. от двамата управители, съгласно чл.141, ал.2 ТЗ, въззивният съд е счел, че правото на всеки управител да извършва еднолични правни действия от името на дружеството е изключено, което е правно важимо и за осъществяване на процесуалните действия по образувани дела с участие на ЮЛ – търговец, като страна. По тези съображения и предвид учредената представителна власт на адв.Х. по пълномощия от първата инстанция, безспорно дадени само от единия от управителите на търговското дружество, подадената от същия, като пълномощник на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА”АД(н), гр. С., въззивна жалба е счетена за нередовна и оставена без движение, на осн. чл.262, ал.1 във вр. с чл.261, т.2 ГПК. Дадените на страната указания за представяне пълномощно за адв.Х. и от другия управител на ЮЛ, както и за потвърждаване на извършените до момента процесуални действия от пълномощника, не са били изпълнени..
Отделно е, че с оглед трайно непротиворечивата практика на ВКС, единствено страната в процеса, чието право за защита е нарушено може да се позове на нарушенията както при представителството й, така и при призоваването й по делото и на това основание да иска касиране на постановения съдебен акт, тъй като тя единствена разполага и с правото и да потвърди съответното опорочено процесуално действие.
Насрещната страна в процеса, която не разполага с подобно процесуално правомощие, нито е оправомощена от процесуалния закон да упражнява чужди процесуални права, няма и право (правен интерес) да се позове на нарушения при представителството на противната страна по делото, поради което и на това самостоятелно основание поставените от касатора процесуалноправни въпроси № 1 и № 3, са без значение за крайния изход на делото и не обосноват общото основание за достъп до касация.
Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както е разяснено в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02. 2010 г. на ОСГТК.
Въпрос № 2, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, в съответствие с разпореденото от чл.12 ГПК е значим за делото, но не е обуславящ за неговия изход по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, видно от съдържанието на мотивите в обжалвания съдебен акт и данните по делото въззивният съд е формирал решаващия си извод за увреждащия характер на търговската продажба, чиято недействителност се претендира на основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, след съвкупна преценка на данните от заключенията на съдебнооценъчна експертиза ( основно и допълнително) и на съдебно- техническата експертиза за естеството на продаденото имущество и за неговото предназначение, като е взел предвид и обсъдил характера на самата сделка, изразените от страните в тази насока доводи и въведените възражения. По този начин, съдът е съобразил решението си както с цитираната от касатора задължителна практика, обективирана в ППВС №1/85 г., ППВС № 7/65 г. и казуалната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК: решение № 8/ 19. 01. 20018 г., по т.д.№ 2435/2016 г. на ІІ т.о.; № 161 от 04. 10. 2016 г., по т. д. № 2220/2015 г. на ІІ т.о. и решение № 202 от 15.01. 2018 г., по т.д.№ 1826 /2016 г. на ІІ т.о. но и със служебно известната на настоящия съдебен състав практика на ВКС: ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС № 24/ 28. 01. 2010 г . по гр. д. № 4744 / 2008 г. на ВКС, I г. о. ; № 111/ 03.11.2015 г., по т.д.№ 1544/2014 г. на ІІ т.о. ; № 94 от 13.09.2016 г., по т.д.№ 3768/2014 г. на ІІ т.о.; № 222 от 06. 04. 2017 г., по т.д.№ 425/2015 г. на ІІ т.о. и мн. др. Същата е в смисъл, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото своевременно представени, относими и допустими доказателства и след тяхна съвкупна преценка, извършена от въззивния съд, а когато някое доказателство се изключва или заключението на вещо лице не се приема, то съдът следва да изложи мотиви за това.
Що се касае до довода на касатора, че е кредитирано оспореното експертно заключение на в.л. М., което е непълно и с необосновано направено разпределение по неопределени критерии на разходи, неотносими към процесните машини, то той е релевантен за правилността на обжалвания съдебен акт, която не е предмет на проверка и обсъждане в производството по селектиране на касационните жалби – арг. от т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпроси № 3 и № 4 в същността си са израз на въведеното с касационната жалба оплакване на касатора за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на извода на въззивния съд за неравностойност на извършените с оспорената сделка престации, което дори и основателно, е относимо към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, на не и към предпоставките за достъп до касация.
Свързани изцяло с извършената от въззивния съд преценка на заключенията на изслушаните съдебнооценъчна експертиза – основно и допълнително, която е изцяло в правомощията му на съд по съществото на спора и съответно изграденият въз основа на нея извод за значителност в разликата между определената от вещото лице пазарна цена на процесните вещи и продажната им цена, обективирана в приложените по делото три фактури, поставените въпроси не обосновават общата предпоставка за достъп до касация.
Отделно е, че твърдението на касатора за немотивираност на извода на Пловдивския апелативен съд досежно възприетото заключение не съответства и на данните по делото. Освен, че изрично от мотивите на обжалваното решение е видно, че са възприети подробните съображения на ПОС за неговото кредитиране, то в същите се съдържа и обстоен анализ не само на заключението като самостоятелно доказателство за пазарната цена на процесните вещи, като база за сравнение, но и на всички останали събрани по делото доказателства относими към дефиницията за „пазарна цена”.
Нещо повече, с оглед елементите от фактическия състав на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, еквивалентността на престациите, определима от съотношението между действителната пазарна цена на процесните активи на длъжника, по оспореното заключение и цената, на която са продадени не е определящият критерий за разглежданата хипотеза на предявения отменителен иск, което обстоятелство Пловдивският апелативен съд е съобразил, произнасяйки се по приложението на чл.158 ГПК и наведеното от настоящия касатор идентично оплакване във въззивното производство.
Въпрос № 5 по вече изложените съображения за недопустимо упражняване на чужди процесуални права от насрещната страна по делото, е неотносим към общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Т.е. дори и при положителен отговор на същия, той не би могъл да обуслови различен краен правен резултат по делото, доколкото не се касае до особен представител на настоящия касатор, който единствен е обжалвал въззивния съдебен акт пред ВКС.
Не обосновава достъп до касационен контрол и формулираният въпрос № 6, който няма самостоятелно значение за крайния изход на делото и в тази см. е зададен хипотетично. Но дори и да се приеме тезата на касатора, че с оглед настъпилото в хода на процеса изменение на чл.649, ал.3 ТЗ, поставеният правен въпрос попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и обосновава главната предпоставка за допускане на касационен контрол, недоказана е допълнителната процесуална предпоставка – поддържаното по отношение на същия селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице тогава, когато се касае за приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика,респ. формираната съдебна практика е противоречива, или макар и непротиворечива, тази съдебна е неправилна и следва да бъде изоставена ( осъвременена), както и когато конкретната приложима разпоредба е неясна, непълна или вътрешно противоречива и се налага корективното й тълкуване. Тези изисквания в случая не са осъществени. Разпоредбата на чл.694, ал.3 ТЗ, която е съответно относима към поставения правен въпрос, е ясна и не се нуждае от изправително тълкуване, а по приложението й е формирана непротиворечива съдебна практика на ВКС, по отношение на която няма доказана обществена и правна необходимост от осъвременяване. Не се нуждае от корективно тълкуване и процесуалната разпоредба на чл.218 ГПК, вкл. във вр. с чл.647 ТЗ и по приложението и е формирана трайно непротиворечива практика на касационната инстанция.
Отделно е, че в случая възприетото от Пловдивския апелативен съд тълкуване, според което действащата към релевантния момент преди изм. ДВ бр.20/2013 г.) разпоредба на чл.694 ТЗ не съдържа забрана за процесуална активност на кредитор при предявен от синдика отменителен иск, нито предоставя изрична конкретно определена възможност за процесуална активност на друг кредитор само в качеството на съищец, при предявен иск от кредитор на несъстоятелния длъжник, поради което не може да бъде отречен правния интерес за същия да участва в процеса като трето лице- помагач на страната на ищеца по предявен от синдика иск по чл.647 ТЗ не е в отклонение от формираната съдебна практика, израз на която е и влязлото в сила решение № 188 по т.д.№ 195/2016 г. на П. и др. (недопуснато до касационно обжалване)
Формулираният въпрос № 7 несъмнено покрива изискването да се включва в предмета на делото и да е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд, поради което попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Неосъществено по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Освен вече изложените съображения, обосновани със задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за вложеното от законодателя съдържание в соченото селективно основание, то самостоятелно основание за неприложимостта му е бланкетното му аргументиране от касатора единствено с липса на съдебна практика. Отделно е, че твърдението е и невярно, поради следното:
С решение № 56 от 01.08.2018 г., по т.д.№ 1538/2017 г. на І т.о. на ВКС е даден отговор на въпроса кога при предявен отменителен иск по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ оспорваната сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността.
Този отговор е в смисъл, че следва да се съобрази възприетото в съдебната практика разрешение, свързано с приложението на чл. 135 ЗЗД и обективирано в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 639/06. 10. 2010 г. по гр.д. № 754/ 2009 г. на ВКС, IV г.о.,№ 407 /29.12.2014г. по гр.д. № 2301/2014г. на ВКС, IV г.о., № 18/04.02.2015г. по гр.д. № 3396/ 2014г. на ВКС, IV г.о., № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014 г. на ВКС, IV г.о, № 50/12.05.2017г. по т.д. № 731/2016г. на ВКС, т.о., № 93/28. 07. 2017 г. по т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о. и др.
Същото е в смисъл, че в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, включително извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Посочено е още, че ирелевантни за увреждащия характер на сделката в разглежданата хипотеза са фактите дали тя е възмездна и дали по нея е престирана цена от приобретателя. С решение № 149 от 12.11.2013 г., по т.д.№ 422/2012 г. на І т.о. е прието още, че евентуалната разлика между действителната пазарна цена на отчуждения имот и продажната цена, уговорена между страните по прехвърлителната оспорвана сделка, не е от самостоятелно значение за преценката за наличие или липса на увреждане на кредитора.
Съществуването на формирана практика на ВКС по приложението на конкретна законова разпоредба (647, ал.1, т.6 ТЗ) по отношение на която касаторът не е доказал, да се нуждае от осъвременяване или промяна, изключва въобще приложимостта на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, обстоятелство, което касаторът не е съобразил.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на последното въведено основание – поради „очевидна неправилност” по см. на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
За да е налице „очевидна неправилност” , като предпоставка за достъп до касация, необходимо е неправилността на обжалваното въззивно решение да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без необходимост от допълнителен анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, на съществените съдопроизводствени правила или за необоснованост.В този см. очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма; както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая тези предпоставки нито се твърдят, нито са обективно съществуващи. Касаторът е аргументирал поддържаното основание „очевидна неправилност“ на въззивното решение с твърдения, повтарящи оплакванията за неправилност в касационната жалба и то по процесуалноправен въпрос, който по изложените по- горе съображения е ирелевантен за изхода на делото.
С оглед изхода на делото в производството по чл. 288 ГПК и на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ и чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 лв., както и разноски на ответника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА”АД(н), гр.С., своевременно претендирани в срока по чл.287, ал.1 ГПК и възлизащи на 17 940 лв. – реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 07.11.18 г. (определние от 30.01.2018 г., по т.д.№ 66/2010 г. на ПОС) и преводно нареждане от 13.11.2018 г. на „Алианц банк България” АД, адвокатско възнаграждение на адв.Н.Т. – АК П., за изготвяне на отговор на касационна жалба, неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 198 от 03.07.2018 г., по т.д.№ 82/2017 г., по касационната жалба на „ГЕОМИНЕРАЛ”АД, гр. София с вх. № 6915 / 03.09.2018 г.
ОСЪЖДА „ГЕОМИНЕРАЛ”АД, гр. София да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 30.00 лв. (тридесет лева) , съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
ОСЪЖДА „ГЕОМИНЕРАЛ”АД, гр. София да заплати на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА”АД(н), гр.С. сумата 17 940 лв.(седемнадесет хиляди деветстотин и четиридесет лева), деловодни разноски.
В ОСТАНАЛАТА част въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: