ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 498
София, 07.06.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1278 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на район „Аспарухово” община Варна, приподписана от юрк. М.К., срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /В./ № 1493 от 17.VІІІ.2018г. по гр.д. № 1841/2018г.
Ответникът по жалбата Й. Щ. Н. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат А.П. е заел становище, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение, допълнено с решение от 03.ХІІ.2018г., което е поправено с решение от 16.І.2019г., В. по въззивна жалба само на ищеца срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение по претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ /въззивната жалба на ответника срещу уважителните части на първоинстанционното решение по исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ е върната с влязло в сила разпореждане/ е отменил решението на В. от 19.І.2018г. по гр.д. № 16940/2017г. в отхвърлителната му част за разликата над 2360.55лв. до 4585.35лв. и за периода 03.І. – 02.ІV.2018г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Район „Аспарухово” община Варна да заплати на Й. Щ.Н. още 2224.80лв. обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за оставането му без работа поради незаконното му уволнение и през периода 03.І. – 02.ІV.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 03.ХІ.2017г. до окончателното изплащане.
Въззивният съд е приел за установено, съобразявайки и че към момента на приключване на устните състезания пред него е изтекъл исковият период, че ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение през целия 6 месечен период, предвиден в закона. Не е приспаднато получаваното от ищеца трудово възнаграждение по трудов договор, сключен по чл.111 КТ с трето лице, за което съгласие на работодателя по основното трудово правоотношение не се изисква, а е достатъчно да не е уговорено по него противното, тъй като продължителността на работното време по него е 4 часа извън работното време по основния трудов договор. По силата на чл.260 КТ при външно съвместителство работникът/служителят получава пълния размер възнаграждение за основната работа и възнаграждение за работата по съвместителство според уговореното между страните. При това положение при уволнение по някой от договорите е налице увреждане, съизмеримо с пропуснатото трудово възнаграждение по прекратения договор. В такъв случай е без значение запазването на другото трудово правоотношение и получаването по него на възнаграждение. Размерът на обезщетението е определен и въз основа на прието заключение на вещо лице, като е прието, че СБКО не следва да бъде включено в брутното трудово възнаграждение на Н..
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено след дадено му от въззивния съд указание, са изложени съображения за неправилност на уважаването на иска по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и в тази връзка е поставен въпрос по приложението на чл.330 ал.2 т.8 КТ, който бил разрешен в противоречие със сочена практика на ВКС. Сочи се и че изводът за неоснователност на претенцията по чл.344 ал.1 т.1 КТ е основание за отхвърляне и на исковете по чл.344 ал.1 т.2 и 3 КТ. Освен това, ищецът не бил останал без работа, а е бил управител на търговско дружество, и не било маловажно трудовото му правоотношение с трето лице.
ВКС намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване. Единственият поставен от касатора въпрос по приложението на чл.330 ал.2 т.8 КТ, по който е и сочената съдебна практика, е неотносим към изхода на спора, тъй като предмет на делото пред въззивния съд е само този по претенцията за обезщетение, но не и тези по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ – в тези части първоинстанционното решение е влязло в сила поради връщането на въззивната жалба срещу него на касатора. Останалите съображения в изложението представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на извода, че е установено по делото оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение през целия шестмесечен исков период. Тези оплаквания касационният съд може да подложи на преценка при допуснато касационно обжалване, но не и в настоящото производство по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.ХІ.2018г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна, ГО, № 1493 от 17.VІІІ.2018г. по гр.д. № 1841/2018г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, РАЙОН „АСПАРУХОВО” да заплати на Й. Щ. Н. от [населено място] 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2