1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр.София, 10.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1968/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Аврамов – 97”, ЕООД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 7 от 03.01.2019 г. по гр.д.№ 609/ 2018 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Горнооряховски районен съд по гр.д.№ 1139/ 2016 г. в частта, в която е оставено без разглеждане по същество направеното от касатора възражение за приемане за установено, че за ищцата М. Й. П. не съществува право да прекрати трудовия договор между нея и ответника на основание чл.327 ал.1 т.1 КТ.
Жалбоподателят повдига като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправният въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) за задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по възраженията на ответника, направено с отговора срещу исковата молба. Счита, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Излага и съображения за очевидна неправилност на обжалваното решение, която следвала от несъобразяването на материално правните въпроси по приложението на последиците, изведени от нормите на чл.327 ал.1, чл.222 ал.2, чл.224 ал.1 и чл.226 от КТ, които са неправилно приложени.
Ответната страна М. Й. П. оспорва жалбата. Според нея въззивният съд е съобразил задълженията си да обсъди направеното от ответника възражение чрез препращане към мотивите на първата инстанция. Счита, че действията на съда нямат отношение към цитираната от касатора задължителна практика на ВКС. Поддържа също, че жалбоподателят не е обосновал твърдението си за очевидна неправилност на обжалваното решение. Излага и съображения, че решението е правилно.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да остави без разглеждане възражението на ответника, въззивният съд приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор в ответното дружество заемала е длъжността „крупие”. На 14.08.2014 г. тя оправила заявление до работодателя, с което изявила воля за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.1 КТ. На 15.08.2014 г. ответникът издал акт за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание. Той отразил това обстоятелство и в трудовата книжка на ищцата. Въззивният съд посочил, че фактите са установени и законът е приложен правилно от първата инстанция и препратил към нейните мотиви. По отношение на доводите във въззивните жалби на страните посочил, че не съществува основание за уважаването им, защото изводите му съвпадат с тези на първоинстанционния съд, към чиито мотиви препраща. Според тези мотиви е недопустимо по реда на възражението да се заявява претенция за несъществуването на едно субективно право, а наред с това липсва правен интерес от тази претенция. Ответникът обосновава наличието на такъв единствено с твърдения, че ищцата недобросъвестно е попречила с изявлението си на осъществяване спрямо нея на процедура по дисциплинарно уволнение, но по делото няма никакви доказателства за извършени от работника нарушения на трудовата дисциплина, нито за започнала процедура по наказването му.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При постановяване на акта си въззивната инстанция е съобразила установената съдебна практика (срв. решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него), според която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. При проверка на правилността на първоинстанционното решение в рамките на правомощията му по чл.269 ГПК, въззивният съд е длъжен да съобрази всички своевременно въведени от ответника възражения (решение № 17/ 06.03.2015 г. по гр.д.№ 3174/ 2014 г., ІV г.о.). Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд (а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда), въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои. В този случай втората инстанция не действа като контролно – отменителна инстанция, а осъществява своята решаваща дейност ползвайки обосновката в първоинстанционното решение (решение № 436/ 01.12.2015 г. по гр.д.№ 2666/ 2015 г., ІV г.о.). Съобразяването от страна на въззивния съд с така установената практика изключва възможността по отношение на обжалваното решение да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд може да направи извод за очевидна неправилност на обжалваното решение само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателят формулира в изложението си твърдения за нарушения на материалния закон, а оспореното от него разрешение на въззивния съд е процесуалноправно – доколко е допустимо да се разгледа по същество възражението му за несъществуване на претендирано от ищцата право. По отношение на това разрешение няма изложени никакви правни доводи, поради което не може да бъде изведена очевидна неправилност на обжалвания акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 7 от 03.01.2019 г. по гр.д.№ 609/ 2018 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: