2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София, 14.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2181 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Я. М. против определение № 466/21.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 423/2018 г. от състав на АС – Бургас.
Частната касационна жалба е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на Окръжен съд – Ямбол, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 ГПК за допълване на определение в частта за разноските. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като следва да се касае за акт, с който по същество се разрешава правен спор. С определението, чието допълване се иска, окръжният съд е възстановил висящността на производството по иска и не са налице предпоставки за произнасяне по чл.81 ГПК, като съдът е посочил, че разноските, направени от частния жалбоподател по частната му жалба пред окръжен съд следва да бъда присъдени с решението на районен съд.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, свързан със задължението на съда да присъди разноски при приключване на делото в съответната инстанция, като в тази насока се сочи противоречие с ТР № 5/2015 г. на ОСГТК. Не е налице соченото противоречие, доколкото цитираното тълкувателно решение касае обжалваемостта на определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, пред ВКС, с частна касационна жалба. Предвид посоченото по-горе, че частната касационна жалба е допустима и се разглежда от настоящия състав, не е налице отделно основание, относно допустимостта на частната касационна жалба по съществото на настоящия спор.
Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражение на страните, като в тази насока се сочи противоречие с практиката на ВКС, като основание за допустимост на касационното обжалване, като в изложението се цитират решения на ВКС, в които се приема, че съдът е длъжен да обсъди всички доводи на страните. Съдът е обсъдил доводите на страните по процесуалния спор, като е приел, че разноските за производството по частната жалба ще се присъдят с оглед изхода на спора, при приключването на делото по същество, предвид неговата висящност, в каквато насока е и трайната практика на ВКС. В този смисъл не е и налице очевидна неправилност, на която също се позовава касатора, като основание за допустимост на касационното производство.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 466/21.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 423/2018 г. от състав на АС – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.