1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр.София, 14.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1802/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. И. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 10.01.2019 г. по гр.д.№ 162/ 2018 г., с което частично е обезсилено и частично е потвърдено решение на Монтански районен съд по гр.д.№ 1506/ 2016 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя и от И. Л. И. и С. Л. И. против В. Ц. П., И. Б. Е., Р. Х. Е., А. М. Г. и Б. И. И. искове за обявяване на нищожността на пълномощно, съставено на 08.02.2000 г. пред нотариус рег.№ *** и на сделки, обективирани в съставени от същия нотариус актове № ***, т.**, н.д.№ 628/ 2000 г. и № **, т.*, н.д.№ 528/ 2002 г. и за унищожаване на договора, обективиран в съставен от същия нотариус акт № **, т.*, рег.№ ***, н.д.№ 83/ 08.02.2000 г. поради измама, като е прекратено производството по иска за унищожаване на същия договор поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия. Прекратено е и производството по исковете, предявени от жалбоподателя и от И. Л. И. и С. Л. И. против В. Ц. П., И. Б. Е., Р. Х. Е., А. М. Г. и Б. И. И. за признаване за установено, че ищците са собственици въз основа на присъединено от наследодателите им и упражнявано от самите тях давностно владение на недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор … по КККР на [населено място] с намиращите се в него жилищни сгради и други подобрения.
Жалбоподателят повдига като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправните въпроси „Допустим ли е иск по чл. 124, ал.1 от ГПК от наследници на страни по дело, по което е бил разрешен със сила на пресъдено нещо въпросът за собствеността на определен имот?” и „Следва ли въззивният съд да направи самостоятелен анализ на изложението на фактите и обстоятелствата в исковата молба и да даде заключение за наличие на предявен иск за нищожност поради заобикаляне на закона по чл. 152 от ЗЗД, макар ищецът да не е навел изрично такова основание в петитума си? Когато исковата молба съдържа твърдения за сключване на договор при наличие на данни за заобикаляне на закона, а в петитума не е формулирано изрично искане за обявяване на договора за нищожен, следвало ли е както първоинстанционният съд, така и въззивният да предприеме необходимите процесуални действия по чл. 129, ал.4, вр. ал.2 от ГПК за отстраняване на несъответствието, съобразно правомощията си и съставлява ли това съществено нарушение на процесуалните правила?”. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а като основание за допускане на касационния контрол сочи и очевидна неправилност на въззивното решение, без да излага конкретни съображения в какво тази неправилност се състои.
Ответните страни В. Ц. П., И. Б. Е., Р. Х. Е. и А. М. Г. оспорват жалбата. Според тях касационното обжалване не следва да се допуска, защото на първия въпрос е даден отговор с определение по ч.гр.д.№ 3094/ 2015 г., ІV г.о., ВКС и той в същия смисъл, в който е даденото от въззивния съд разрешение – че установителният иск за собственост е недопустим. Вторият въпрос считат за необуславящ, тъй като не е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а твърдения за заобикаляне на закона ищците са изложили едва с въззивната си жалба. Излагат и съображения по правилността на обжалваното решение.
И. Л. И., С. Л. И. и Б. И. И. не вземат становище по касационната жалба.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено по реда на чл.272 ГПК, че на 08.02.2010 г. наследодателите на ищците – Л. Й. и М. И. – упълномощили ответника Б. И. да извършва разпоредителни сделки със собствения им (процесния) недвижим имот. Това пълномощно е съставено от означените в документа автори, съгласно заключението на приетата по делото тройна експертиза, която съдът кредитирал изцяло. Поради това нито пълномощното, нито извършените въз основа на него разпоредителни сделки с имота страдат от пороци във волята. Между наследодателя на ищците Л. Й. и ответниците в настоящето производство В. Ц. П. и А. М. Г. било водено дело за делба (гр.д.№ 70614/ 2005 г. на Монтански районен съд), приключило на първа фаза с влязло в сила решение, с което Л. Й. е изключен от делбата като несобственик на процесния имот. На втора фаза производството по това дело приключило с влязло в сила решение за изнасяне на имота на публична продан, за което било образувано изпълнително производство. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че предявеният установителен иск за собственост е недопустим, тъй като по отношение на наследодателя на ищците с влязло в сила решение е отречено да е титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот. Това решение има сила и за правоприемниците на страната, поради което пререшаване на спора е недопустимо. По отношение на предявения иск за унищожаване на договора между праводателите на ищците и ответника Б. И. поради сключването му при условията на крайна нужда съдът приел, че е изтекъл давностния срок за предявяване на правото, поради което и в тази част производството е недопустимо и подлежи на прекратяване. Исковете за установяване на нищожността на пълномощното и извършените въз основа на него разпоредителни сделки съдът отхвърлил, като посочил, че ищците основават искането си единствено с твърдения за липса на воля – защото наследодателите им не са подписали пълномощното, но по делото автентичността на документа е доказана. Посочил също, че в исковата молба няма твърдения за нищожност на сделката поради заобикалянето с нея на законовата забрана за уговаряне на различен начин за удовлетворяване на кредитора при неизпълнение. Такива твърдения са изложени едва с въззивната жалба, поради което съдът счел обсъждането им за недопустимо. По иска за унищожаване на сделката между праводателите на ищците и ответника Б. И. поради измама съдът посочил, че ищците не са легитимирани да го предявят, защото потестативното право за унищожаване е лично и не преминава по реда на наследственото правоприемство.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, процесуалноправният въпрос „Допустим ли е иск по чл. 124, ал.1 от ГПК от наследници на страни по дело, по което е бил разрешен със сила на пресъдено нещо въпросът за собствеността на определен имот?”, е обуславящ. Той обаче няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., по тълк.д.№1/ 2009 г., такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, когато е необходимо да се формира практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като процесуалният закон е ясен, а практиката по прилагането му – установена, включително в производство, в което е участвал касатора и ответниците П. и Г. (определение № 511/ 17.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 3094/ 2015 г., ІV г.о., ВКС). Решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по предмета на делото – за кои вещи, между кои съделители и при какви квоти да бъде извършена делбата. Страна, участвала в производството за делба, чието право на собственост е отречено с решението по допускане на делбата, като искът е отхвърлен или делбата е допусната без нейно участие, не е процесуално легитимирана да предяви правото си на собственост върху същата вещ с нов иск, тъй като тя е била задължителен другар в производството за делба, като всеки участник в производството е бил ищец по своя иск за делба и ответник по исковете за делба на останалите участници. Да се приеме за допустим последващ иск за собственост върху част или цялата вещ, означава да се отрече обвързващата сила на решението по допускане на делбата. Същото разрешение важи, когато новият иск е предявен от правоприемниците на страната, когато не сочат непреклудирани от силата на пресъдено нещо обстоятелства. Наличието на установена практика по въпроса, която не се нуждае от осъвременяване или промяна и с която обжалваното решение е съобразено, изключва възможността той да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Вторият повдигнат от касатора въпрос е необуславящ. Той би бил релевантен само в хипотеза, при която въззивният съд е констатирал наличие на обстоятелства в исковата молба, които не съответстват на формулирания петитум. В случая съдът не е установил наличие на твърдения за уговаряне между праводателите на касатора и ответника Б. И. на начин на удовлетворяване на кредитора, различен от посочения в закона, поради което не стои въпросът какви биха били задълженията му, в случай че констатира противоречия в исковата молба.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Във фазата по допускане на касационната жалба Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Той може да направи извод за възможна очевидна неправилност само от съдържанието на самото решение. В случая жалбоподателят не сочи в изложението си (извън аргументацията по повдигнатите правни въпроси) никакви доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. След като един от тези въпроси е необуславящ, а другият е разрешен в съответствие с установената практика, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 10.01.2019 г. по гр.д.№ 162/ 2018 г.
ОСЪЖДА К. Л. И., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на И. Б. Е., Е. [ЕГН] и на Р. Х. Е., Е. [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], 400 лв (четиристотин лева) разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: