О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр. София, 18.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3190 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго-про продажби” АД срещу решение №235 от 13.09.2018 г. по в.т.д.№156/2018 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №25 от 02.03.2018 г. по т.д.№109/2017 г. на ОС Русе, с което „Енерго-про продажби” АД е осъдено да заплати на „Напорни тръби” АД сумата от 60201.51 лв., получена без основание, представляваща общо заплатена цена на достъп и цена на пренос помесечно по фактури, за периода м. април 2012 г. – м.май 2013 г., както и направените разноски по делото и решение №41 от 27.03.2018 г., с което е допълнено решение №25 от 02.03.2018 г. чрез присъждане на законна лихва върху главницата от 31.03.2017 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Когато потребител е присъединен със собствени съоръжения и електроразпределителното дружество не е собственик на елементи от електроразпределителната мрежа, достатъчно основание ли е да се приеме, че потребителят не е присъединен към електроразпределителната мрежа. 2. За да получава електроразпределителното дружество цена за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа, условие ли е преносът и достъпът на електрическа енергия до обект на потребителя да се осъществява само през електроразпределителна мрежа, собственост на електроразпределителното дружество. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по касация „Напорни тръби” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от анализа на събраните доказателства се установява, че през процесния период м.април 2012 г. – м.май 2013 г., „Напорни тръби”АД не може да се счита за „потребител, присъединен към електроразпределителната мрежа”, тъй като през този период той е бил присъединен към електроразпределителната мрежа със собствени съоръжения. Посочил е, че не е имало основание ответното дружество да начисли суми за „достъп” и за пренос” на ел.енергия/средно ,ниско напрежение” и да получи суми за това, тъй като правото да получи такива суми след анализ на понятието „Достъп“ по т.15, пар.1 ДР и понятието „пренос” по т.44 на пар.1 ДР на ЗЕ е свързано с използване на преносната мрежа и или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия и за транспортиране на електрическа енергия през преносна мрежа, собственост на доставчика и мрежовия оператор. Възприел е изводите на първоинстанционния съд, подкрепени от заключението на съдебно-техническата експертиза, както и от писмените доказателства, че ответникът не е собственик на нито един от елементите на разпределителната мрежа, по които се е осъществявало снабдяването на ищеца с ел.енергия през процесния период, както и че ищецът е присъединен директно към производителя в собствената си килия №22 в ЗРУ ТЕЦ- Русе. В този смисъл е достигнал до извод, че преносът на електроенергия се извършва по собствени на ищеца съоръжения, той понася съответните разходите по тяхната поддръжка, ремонт и съхранение. Изложил е съображения, че по делото от значение е установеният факт, че осъществяването на достъпа до ел.енергия и преноса на същата, цената на която безспорно е получило ответното дружество, не е осъществено през преносна мрежа, собственост на мрежовия оператор и на ответното дружество, а през мрежа, собственост на ищеца, а за неизвършени разходи по достъп и пренос на електрическа енергия по собствени на ищеца съоръжения, ответното дружество не следва да получи възнаграждение.
Формулираните от касатора въпроси, за значението на собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена на пренос през и цена за достъп до електроразпределителната мрежа, са обусловили правната воля на съда, достигнал до извод за основателност на исковата претенция предвид установеното по делото, че ответното дружество не е собственик на нито един от елементите от процесната електроразпределителна мрежа, поради което няма как реално да предоставя услугите достъп и пренос. Спрямо тези въпроси обаче не се установява поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разпоредбите на чл.88, чл.117, ал.5-8, чл.119, ал.2 и §1, т.15, т.22 и т.44 от ДР на ЗЕ са пълни, ясни и непротиворечиви, поради което и не се налага тълкуването им.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №235 от 13.09.2018 г. по в.т.д.№156/2018 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.