2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 26.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 126 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. Ю. П., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Д. Г., против въззивното решение № 349 от 3 октомври 2018 г., постановено по в.гр.д. № 556/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 388 от 4 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 517/2018 г. по описа на районния съд в [населено място], за отхвърляне исковете на П. против Община Хасково за признаване извършеното със заповед № 13/14.02.2018 г. прекратяване на трудовото правоотношение за незаконно и неговата отмяна, и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „публичен изпълнител“, отдел „Контрол и събиране на местни данъци и такси“, дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение. По извода на съда, че не е доказана незаконосъобразността на подбора, се сочи, че критериите трудов стаж и/или професионален опит по придобитата специалност, са заложени така, че тримата служители да получат еднакви оценки; критерият трудов стаж или професионална дейност, е неточен и неясен, което позволява на тримата служители, при различен трудов стаж, да получат равен брой точки. По отношение на изискването за образование за заемане на длъжността, са представени длъжностни характеристики след срока по чл. 370 ГПК, поради което съдът не следва да ги обсъжда. Относно противоречието с материалния закон се сочи, че в длъжностните характеристики на служителите, участващи в подбора, е заложено изискване за икономическо или юридическо образование, а заемащата длъжността „главен публичен изпълнител” е със специалност „публична администрация”, която не е икономическа или юридическа, но въпреки това тя е получила най-много точки по този критерий; съдът не е коментирал дали тази служителка във връзка с придобитата от нея специалност отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Твърди се и че критерият „трудов стаж или професионален опит….до 6 години” е явно несправедлив, защото тримата служители имат различен стаж и опит, а получават еднакъв брой точки. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, както и че решението е очевидно неправилно.
Ответникът Община Хасково, представлявана от кмета Д. Б., в отговор на касационната жалба, приподписана от Г. К. – директор на Дирекция АПНО, излага доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността й по същество.
При преценка на доводите за незаконосъобразност на прекратяването на трудовия договор с касатора поради съкращение в щата, съдът приема, че заповедта е била издадена при наличието на материалноправните предпоставки за това – с утвърдено ново щатно разписание от 05.02.2018 г. е съкратена една щатна бройка за публичен изпълнител в отдел „Контрол и събиране на местни данъци и такси”, заемана от касатора; касаторът е с висше икономическо образование по специалността „финанси” с образователна степен „магистър”; с приети по делото нови длъжностни характеристики, за длъжностите „старши публичен изпълнител” и „главен публичен изпълнител”, се изисква висше образование и професионална област „стопански и правни науки”. Установено е още, че преди да пристъпи към съкращението в щата работодателят е извършил подбор между служителите в отдела, назначена е комисия, изработени са критерии за подбор и начин на оценяване по критериите; от тримата служители, касаторът е получил най-ниска оценка по критерия „оценка на работата”, а по останалите показатели няма различия между тримата конкуриращи се служители. Заключено е, че не са били допуснати нарушения при извършения подбор, като е освободен служителят, получил най-нисък брой точки, т.е. най-ниска оценка за работата си, и е налице задълбочен подход към процеса на прекратяване на трудовото правоотношение.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Необходимо е да се отбележи, че макар касаторът изрично да поддържа, че по поставените от него въпроси е налице противоречиво решаване от съдилищата, към момента на сезиране на съда с касационната жалба, подобно основание за допускане на касационното обжалване не се съдържа в процесуалния закон (сравни текста на чл. 280, ал. 1 ГПК след изменението в ДВ бр. 86/2017 г. при подадена на 05.11.2018 г. касационна жалба), поради което касационният съд не обсъжда соченото основание.
По въпроса за приложението на чл. 329, ал. 1 КТ във връзка с твърдението, че съдът не се е произнесъл и не е обсъдил критериите за професионален опит и трудов стаж, касационният съд приема, че не са нарушени разясненията, дадени от ВКС в ТР № 3/2011 г., ОСГК. В соченото ТР се приема, че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства; преценката е по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя; тъй като критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, при спор те се преценяват от съда; формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка, а доказването му при оспорване, както и неговото извършване, и останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация/подготовка на работника или служителя с оглед на възложената работа, е допустимо с всички доказателствени средства. В случая във въззивната си жалба касаторът е избрал да концентрира твърденията си не върху неправилната оценка на притежаваните от него качества, респективно професионалния му опит и трудовия му стаж, а върху неправилната преценка на тези критерии за друг служител, получил по-висока крайна оценка. Единственото позоваване на законосъобразността на критериите, използвани от работодателя при подбора, касае яснотата и точността на критерия трудов стаж или професионален опит, тъй като и тримата служители, включени в процедурата по подбора, са получили равен брой точки, критерият е с еднаква тежест на показателя, съответно служителите са получили едни и същи оценки. Макар да е вярно, че съдът изрично не е обсъдил оплакването на касатора, този пропуск не води до извода за нарушаване на разясненията, дадени от ВКС в цитираното ТР. Въпрос на суверенна преценка на работодателя е какъв времеви диапазон за положения трудов стаж като показател да постави в основата на законовото изискване за професионална квалификация. В процесния случай работодателят е преценил, че неговият интерес налага трудовият стаж и/или професионалния опит по придобитата специалност (като стажът следва да е придобит след придобиване на специалността), да бъде оценен различно за лицата с до 2 години трудов стаж, съответно до 6 години, до 10 години, до 15 години и повече от 15 години. Показателят в случая не е нито неясен, нито неточен, а обстоятелството, че и тримата служители, включени в процедурата по подбора, имат до 6 години трудов стаж по специалността, е дало резултат в отчитането на този стаж чрез получаването на равен брой точки по показателя. Общото оплакване, че критериите, които са заложени за оценяване на служителите, са приложени от комисията неправилно, не може да се сподели, доколкото по всички показатели, освен по изпълнението на работата през 2016 г. за касатора, по останалите показатели участниците в подбора са оценени равностойно. Въпрос, свързан с показателя, по който касаторът е получил по-малко точки, не се поставя, което препятства допускането на касационното обжалване, съобразно разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Така твърдението за противоречие с практиката на ВКС не се оправдава.
На второ място се твърди, че въззивният съд не се е произнесъл и не е обсъдил обстоятелството, че т.нар. нови длъжностни характеристики са представени от ответника след преклузивния срок по ГПК – относно условията, при които настъпва преклузията за сочене на доказателства по трудови спорове, по който въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС в решение № 382 по гр.д. № 1558/2014 г., ІV г.о., и решение № 163 по гр.д. № 965/2010 г., І т.о. Независимо, че настоящият съдебен състав споделя разрешенията, дадени от ВКС в посочените съдебни актове, въпросът не е обусловил изхода на спора. В случая съдът с доклада си по чл. 312 ГПК съобщава на страните, че определя срок за ангажиране на доказателства първото заседание по делото, в което съдът е дал възможност на работодателя да представи актуални трудови характеристики на тримата служители, участвали в подбора. Оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила не се съдържа във въззивната жалба на касатора, поради което съдът не е имал задължение обсъжда подобно нарушение – сравни разясненията на ВКС в т. 1 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, а и самият касатор във въззивната си жалба черпи аргументи от представените длъжностни характеристики. Ето защо поставеният въпрос не е поставен в основата на решаващата воля на съда.
Накрая се твърди, че решението е очевидно неправилно. Съдебният състав приема, че в случая не са налице хипотезите, предполагащи очевидна неправилност – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Твърдението, че показателят трудов стаж или професионален опит до 6 години, е явно несправедлив, не обосновава очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, а евентуална незаконосъобразност на подбора, каквато в случая съдът не е констатирал.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 349 от 3 октомври 2018 г., постановено по в.гр.д. № 556/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: