О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.435
гр. София, 27.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1454 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, вр. чл.396, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. Г. И. срещу определение №113 от 22.02.2019 г. по в.ч.т.д.№111/2019 г. на АС Варна. С обжалваното определение след отмяна на определение №535 от 11.02.2019 г. по т.д.№145/2018 г. на ОС Варна е допуснато обезпечение на предявените от „Трейдмейкърс” ЕООД срещу Х. Г. И. искове по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми:134 057.01 щатски долара, част от главница то 150 000 щатски долара по договор за заем от 29.07.2003 г.; 45 1116.49 щатски долара, част от общо дължима мораторна лихва в размер на 45 729.68 щатски долара за периода 20.07.2015 г. – 20.07.2018 г. и 31 382.64 щатски долара, част от общо дължима неустойка в размер на 31 995.83 щатски долара за периода 20.07.2015 г. – 20.07.2018 г., чрез налагане на запор върху 1060 акции на приносител, собственост на ответника, в капитала на „МИПС-Инвестмънт” АД.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че допуснатата обезпечителна мярка е неадекватна и неприложима, тъй като акционерното дружество оспорва правата на длъжника върху акциите на приносител, а и това трето лице не е издало нито акции на приносител, нито временно удостоверение, респективно не може да се осъществи процедурата по чл.515 от ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Могат ли да бъдат предмет на запор акции, чиято принадлежност на длъжника е оспорена от самото акционерно дружество, чийто капитал формират. 2. Могат ли да бъдат предмет на запор налични акции, които не са издадени и за които не е издадено временно удостоверение. Поддържа се, че обжалваното определение е и очевидно неправилно.
Ответникът по частната касационна жалба заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.396 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение съставът на АС Варна е приел, че са предявени осъдителни парични претенции, които адекватно могат да се обезпечат със запор или възбрана на всички имуществени права, притежавани от длъжника. Посочил е, че са представени доказателства, индициращи притежанието на 1060 акции от ответника в капитала на „МИПС-Инвестмънт” АД, които са в режим на приносител, като е възприел становище, че въведените със ЗИДТЗ /ДВ бр.88/2018 г./ изисквания за конвертирането им в поименни акции, не водят до обратен на направения извод, тъй като понастоящем не е изпълнен фактическия състав на §11 от ПЗР на ЗИДТЗ. Счел е, че законодателно въведеният режим на конвертиране, не дерогира имуществените права на акционера със заварени акции, поради и което те могат да бъдат предмет на запор от кредитори на акционера, като разпоредбата на §12 от ПЗР на ЗИДТЗ изрично сочи с какви права се ползват третите лица – кредитори с учреден запор върху акции на приносител. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл.515, ал.1 от ГПК предвижда, че налагането на запор върху налични ценни книги се осъществява чрез опис и изземването им, но същевременно посочената разпоредба признава изрична легитимация на кредитора да подаде молба по чл.560 от ГПК за обезсилване на ценната книга, в случай, че съдебният изпълнител не намери ценните книжа в държане на длъжника, а и кредиторът с допуснат запор е легитимиран да упражни правата на длъжника си при негово бездействие, вкл. на основание чл.134 от ЗЗД да иска предаване на акциите от третото лице – емитент. В този смисъл е достигнал до извод, че невъзможността за опис и фактическо изземване на ценната книга не препятства налагането на запора.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, първият от формулираните от частния касатор въпроси не е обусловил правната воля на съда – в обжалваното определение не е изразявано становище за значението на оспорването на принадлежността на длъжника на акциите, от акционерното дружество, чийто капитал формират, още повече че по делото се съдържат данни, за наличие на подлежащо на изпълнение въззивно решение, с което акционерното дружество е осъдено да предаде на длъжника временни удостоверения за процесните 1060 акции на приносител.
От друга страна решаващият извод на въззивния съд, че невъзможността за опис и фактическо изземване на ценната книга не препятства налагането на запора, е направен с оглед пълните, ясни и ненуждаещи се от тълкуване разпоредби на чл.515, ал.1 от ГПК, §11 и §12 от ПЗР на ЗИДТЗ и чл.134 от ЗЗД, поради което не се установява и наличие на бланкетно поддържаното от частния касатор селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК спрямо втория от въпросите.
В светлината на изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА определение №113 от 22.02.2019 г. по в.ч.т.д.№111/2019 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.