2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София,27.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 163 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Д. С., с адрес в [населено място], приподписана от адв. В. В., против решение № 62 от 19 октомври 2018 г., постановено по в.гр.д. № 242/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 222 от 25 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 1594/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място], за отхвърляне иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД на касаторката против М. Ж. С., с адрес в [населено място], за отмяна направеното в полза на втората дарение на 1/12 ид.ч. от недвижим имот в [населено място], и в тежест на касаторката са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е занимавал само с въпроса дали касаторката има нужда от издръжка, и е прието, че тя има достатъчно доходи, изразяващи се в месечна пенсия над средната за страната и доходи от наеми, получени за периода до 2012 г., и така доходите на касаторката значително надхвърляли трайните й нужди от издръжка. Сочи се, че нуждата от издръжка може да е налична в по-късен момент от поканата за даването й, от което следвало, че по-рано получените средства, които безспорно вече не са налице, са без значение за обосновката на тази нужда, респективно са ирелевантни за спора. Пренебрегната била практиката на ВКС, че при преценката дали е необходима издръжка и размера на средства, с които дарителят разполага, следва да се отчитат тези, които дарителят може да получава – възможностите да са на негово разположение към момента на подаване на исковата молба за отмяна на дарението, поради което е без значение с какви средства е разполагала касаторката шест, седем или осем години преди завеждането на иска, щом средствата при завеждането му не са налице. Подчертано е, че касаторката е на 88 години, с влошено здравословно състояние, и е обоснована нуждата от 1484 лева месечна издръжка, при получаван доход от около 400 лева от пенсия. Съдът не е съобразил, че касаторката е дарила на ответницата освен спорния имот, още и 15000 евро, дарената живее в чужбина и е добре материално осигурена, като се издържа със средства на съпруга си и има висок жизнен стандарт, съответно възможност да предоставя издръжка. Според касаторката, соченото води до извода, че е налице морално укорима непризнателност на ответницата, която отказва да предостави издръжка, независимо от обективната възможност за това. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата М. Ж. С., с адрес в [населено място], представлявана от адв. В. Г. и адв. Мима К., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, и излага подробни съображения за неоснователността на жалбата.
По претенцията за отмяна на извършеното от ищцата на ответницата дарение на недвижим имот през 2004 г., съдът приема, че преценката за нуждата от издръжка следва да се извърши въз основа на съпоставка между специфичните нужди на дарителя и размера на доходите и наличното имущество, от което би могло да се реализира доходът. Възрастта на дарителката предполага наличието на здравословни проблеми, изискващи средства за лекарства и медикаменти, и здравословното й състояние, изискващо ежедневен прием на лекарства, е установено с медицинска експертиза. Отречено е представените фискални бонове за закупени медикаменти да могат да установят разходи на дарителката, тъй като не съдържат данни за пациента, закупил съответните лекарства, а предписаните лекарства с рецепти са за различни медикаменти за различни месеци, което сочи на непостоянен прием на изписаните лекарства, и една от рецептите е издадена от син на дарителката. Прието е, че трайните нужди на дарителката от лекарства за хроничните й заболявания са в обема, посочен в основното заключение на медицинската експертиза – около 160 лева; дарителката не ползва средства по здравната каса, които се следват за някои от лекарствата, защото не се е снабдила с актуална рецептурна книжка; необходимостта от операция на перде на очите, посочена в експертизата, не се разглежда, тъй като такава нужда не е заявена в исковата молба. По отношение на разходите за консумативи – ток, вода, телефон, телевизия, които според дарителката са на обща стойност 105 лева на месец, е съобразено, че са представени избирателно документи за различни месеци, и тези документи не могат да обосноват средния месечен разход за ток, вода и телефон, поради което се приема, че общата им месечна стойност е от 105 лева, или сумата от разходите за лекарства и консумативи е 265 лева. Предвид установените по вид конкретни трайни нужди и тяхното остойностяване, както и разходите за храна на лице на месец, разходи за транспорт, поддръжка на дома, данъци и услуги, за издръжката на дарителката са необходими 680 лева. При получавана месечна пенсия от 439 лева, и получаваните до 2012 г. наеми за процесния дарен имот, които според представените договори за наем възлизат на 117200 евро, с левова равностойност от 228540 лева, или сумата разпределена месечно от м. май 2006 г. до момента на постановяване на въззивното решение – м. октомври 2018 г., е в размер на 780 лева месечно, без да се съобразява възможността от получаване на лихви, е заключено, че доходите на дарителката от пенсия и получени наеми значително надхвърлят трайните й нужди от издръжка. Отречено е този извод да се разколебава от свидетелските показания, че дарителката давала от наема по малко на двамата си сина и по-голямата част давала на внучката си (дарената), тъй като как ще разпределя доходите си е преценка на дарителката. За наличието на достатъчно средства за издръжка е прието да свидетелства и фактът, че дарителката не се е възползвала от правото на заплащане на лекарствата по здравната каса. Тъй като е счетено, че липсва установена трайна нужда от издръжка предвид получаваната месечна пенсия в размер над средния за страната и получените през годините изключително високи доходи от наем, е прието, че не е налице основният елемент от фактическия състав на предявения иск.
К. съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
По първия въпрос: при определяне необходимостта от средства на ищеца по иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и възможностите той да посреща или не нуждите си от издръжка, следва ли нуждата да е трайна и да съществува към датата на поканата за заплащане на издръжката или поне към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по делото, се твърди, че въззивният съд е дал разрешение в противоречие с решение № 145 по гр.д. № 786/2017 г., III г.о., решение № 473 по гр.д. № 263/2011 г., IV г.о., и решение № 293 по гр.д. № 1302/2010 г., IV г.о. В първото от сочените решения ВКС дава отговор на въпроса как се определя нуждата от даване на издръжка по чл. 227 ЗЗД. ВКС приема, че сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. Във второто решение се приема, че е важно дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция. Същото заключение е сторено и в третото цитирано решение. Даденото от въззивния съд разрешение напълно съответства на посочената съдебна практика, поради което допускането на касационното обжалване не се обосновава.
Вторият въпрос – необходимо ли е средствата, с които дарителят може да разполага за посрещане на потребностите си, да не са налични и възможни за получаване към релевантния момент – подаване на исковата молба за отмяна на дарението, а да е достатъчно да са били налице по-рано, е посочен като разрешен в противоречие с практиката на ВКС по предходния въпрос. Освен че изричен отговор на този въпрос не е даден в цитираните решения, въпросът не е обуславящ изхода на спора. Това е така, защото липсва заключение на въззивния съд, че средствата не са налични – по стореното в тази насока твърдение на дарителката произнасяне няма. Съдът приема, че очевидно дарителката е имала достатъчно средства за издръжката си и остатък, с който да подпомага синовете и внучката си, а допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че дарителката е закупувала необходимите й лекарства със собствени средства, вместо да се възползва от правото си да ги получава заплатени от здравната каса.
Не е обуславящ изхода на спора и въпросът морално укоримо ли е поведение, с което преобладаващата част от средствата, получавани преди 6-8 години, са предоставени на най-близките хора на дарителя, включително на дарения, за който се твърди противоречие с ТР № 1/2013 г., ОСГК, и решение № 34 по гр.д. № 4981/2015 г., III г.о. В разглеждания случай съдът изобщо не е обсъждал третия елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, тъй като е счел за достатъчна липсата на установена трайна нужда от издръжка на дарителката. Освен това въпросът така, както е поставен, акцентира върху поведението на дарителката, а не на дарената, за която по предявения иск следва да се установи, че е проявила високо укорима непризнателност.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторените разноски за касационното производство, които са в размер на 2000 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 62 от 19 октомври 2018 г., постановено по в.гр.д. № 242/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], пл. „Свобода“ № 2 „а“, да заплати на М. Ж. С., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 2000,00 (две хиляди) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: