О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 420
гр. София, 01.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МАРКОВ
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Николай Марков т.д.№1030 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. П. в качеството му на ЕТ „Титанстрой-С. П.” срещу решение №2206 от 17.08.2018 г. по т.д.№6515/2017 г. на САС. С обжалваното решение след отмяна на решение №1353 от 07.07.2017 г. по т.д.№8515/13 г. на СГС, е обявена неплатежоспособността на С. Т. П. в качеството му на ЕТ „Титанстрой-С. П.” с начална дата – 31.12.2017 г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите.
В жалбата са наведени доводи, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като съдът не е разгледал изчерпателно важните доказателства и твърдения на едноличния търговец, направеното от него и пред двете инстанции възражение за прихващане, като не е обсъдил и становището на касатора по заключенията на експертизата и не е изказал свое становище по заключението. Общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Задължението на въззивния съд да изследва до приключване на устните състезания всички доказателства и да ги съобрази към датата на произнасянето си относно състоянието на неплатежоспособност на длъжника означава ли, че са допустими само доказателства, които се отнасят за състоянието на неплатежоспособност до внасяне на молбата по чл.625 от ТЗ или най-късно до приключване на устните състезания пред тази инстанция, като въззивният съд не може по искане на молителя или служебно да събира и изследва доказателства за бъдеща неплатежоспособност, т.е. за евентуално възникнала неплатежоспособност след внасяне на молбата по чл.625 от ТЗ и след приключване на делото пред първата инстанция. 2. Ако разглеждането и решаването от въззивния съд на въпроса за първи път възникнала неплатежоспособност на дата, която е с 4 години след образуване на делото пред първата инстанция, не представлява ли решението на въззивната инстанция недопустимо произнасяне на въззивния съд извън предмета на спора. 3. Не е ли правно и логически обосновано, вкл. въззивната инстанция, когато изследва платежоспособността на длъжника на еднолични търговци да изследва цялото имущество на търговеца, а не само това, което е ангажирал и осчетоводил в търговската си дейност. 4. Може ли да се приеме за основателна молба по чл.625 от ТЗ с твърдения, че неплатежоспособността е настъпила до внасяне на молбата, а всъщност е настъпила по-късно, след реално спиране на търговската дейност в резултат на образуваното дело и на дата, явяваща се последваща датата на решението на първата инстанция. 5. Може ли да се приеме за неоснователно обедняване плащането от едно лице на парична сума без основание, ако с това плащане доказано се осигурява последващо получаването без основание на друго благо, надхвърлящо значително по размер сумата, с която лицето твърди, че е обедняло. 6. Ако един молител е единствен установен по делото кредитор с твърдяно вземане от длъжника, но това вземане не е по изпълнителен лист и не се ползва със сила на пресъдено нещо, налице ли е за него интерес от иск и водене на дело за несъстоятелност, при наличие на възможност да предяви осъдителен иск. 7. Явява ли се в защита на принципа за обективност и справедливост съдебно решение, което приема за настъпило фактическо състояние на неплатежоспособност единствено на оспорено и непризнато от длъжника вземане на молителя, която няма сила на пресъдено нещо.
Ответникът по касация „Динев” ЕООД заявява становище за недопустимост на жалбата, за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба.
Обжалва решение №2206 от 17.08.2018 г. по т.д.№6515/2017 г. на САС в частта му, с която се определя начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2017 г. Поддържа се, че в тази част решението е недопустимо, тъй като началната дата е определена въз основа на факти и възражение за изтекла погасителна давност, каквито обаче не са въведени от страните. Евентуално се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти и обстоятелства, които не са твърдяни от страни в процеса. 2. Представлява ли произнасянето на въззивния съд по основания, непосочени от страните, нарушение на диспозитивното начало в процеса. 3. Какъв е порокът на съдебното решение пир нарушение на принципа на диспозитивното начало. 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както и да вземе отношение по доводите и възраженията на страните. 5. Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на допуснати, събрани и приети доказателства и доводи на страните. 6. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си счетоводната експертиза, извършена във въззивното производство, както и на събрани в първата инстанция доказателства. 7. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си. 8. Прилага ли се служебно погасителната давност. Навежда доводи, че решението е и очевидно неправилно.
С. Т. П. в качеството му на ЕТ „Титанстрой-С. П.” навежда доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок /касационната жалба на едноличния търговец, с оглед разпоредбата на чл.283 от ГПК и депозираната молба за предоставяне на правна помощ, се явява подадена в срок/, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че молителят в производството по чл.625 от ТЗ твърди, че е кредитор на длъжника за вземания, свързани с договор за изпълнение на СМР от 27.02.2007 г., като поради неплатежоспособност, длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията си: 68 101.50 лв., надплатени СМР, 80 039.48 лв., надплатени работи, 10 136.989 лв., стойност на некачествено изпълнени работи, които са поправени от друг строител, 3 100 лв., стойност на некачествено изпълнени работи, 78 000 лв., неизпълнени СМР, изпълнени от трето лице и 19 217.18 лв., неустойка по договора. Анализирайки подробно приетите по делото доказателства, вкл. и заключенията на назначените по делото експертизи, въззивният съд е установил, че с оглед проектно-сметната документация, извършената и приета конструкция /на сградата, предмет на договора за изработка/, с Акт образец 14 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г., липсата на разминаване между проектното количество и реално изпълненото и несъвпадането на количествата СМР в протоколите образец 19, е налице отразяване на СМР, които не са изпълнени, които са на стойност 34 530.29 лв. Изложил е съображения, че това вземане се претендира на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, отнася се до търговска сделка и може да послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност. По отношение претенцията за вземане в размер на 80 039.48 лв., е счел, че длъжникът е получил без основание сумата от 15 266.43 лв., но същото е погасено по давност, по отношение на претенциите за 10 136.989 лв. и 3 100 лв. – че с оглед датата на проявление на недостатъците и датата на уведомяване на строителя, правото на молителя също е погасено, а по отношение на вземанията за 78 000 лв., неизпълнени СМР, изпълнени от трето лице и 19 217.18 лв., неустойка – съответно, че е неоснователно и погасено по давност. Изследвайки финансово икономическото състояние на длъжника, въззивният съд е констатирал, че за периода от 2008 – 2016 г. показателите за ликвидност към 31.12 на съответната година са над 1, следователно длъжникът е могъл да изпълнява задълженията си, като е имал и положителен нетен оборотен капитал, а дори и да се изключат материалните запаси /за периода 2008 – 2013 г./, коефициентите на ликвидност няма да се променят. Изложил е съображения, че за 2017 г., активите се изразяват само във вземания, които са осчетоводени и през 2016 г., но не са събрани, респективно не следва да бъдат взети предвид, при отчитане на финансово – икономическото състояние на длъжника. В този смисъл и тъй като началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността, е достигнал до извод, че моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, е 31.12.2017 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
По формулираните от касатора едноличен търговец въпроси, свързани с предмета на спора при подадена молба по чл.625 от ТЗ, доказателствата, които следва и могат да бъдат събрани, с оглед изследване и изясняване финансово-икономическото състояние на длъжника, процесуалната и материална легитимация на кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност и предпоставките за откриване на производството /първи, втори, трети, четвърти, шести и седми въпроси/ е формирана многобройна, константна и непротиворечива практика на ВКС, наличието на която изключва бланкетно поддържаното от посочения касатор селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В този смисъл и тъй като е несъмнено, че предметът на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо, е състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата, както и предвид необходимостта, преценката за възможността на длъжника да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, да бъде извършена посредством изследване на актуалното му финансово-икономическо състояние, като се вземат предвид всички факти и обстоятелства, настъпили до устните състезания пред последната инстанция по същество, не се установява твърдяната евентуална недопустимост на решението, а по визираните по–горе въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, касационно обжалване не може да се допусне и по петия от въпросите, поставени от касатора С. Т. П. в качеството му на ЕТ „Титанстрой-С. П.” – в решението не са обсъждани предпоставките на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, респективно поставеният въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд и спрямо този въпрос не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК.
Визираната предпоставка не е налична и по отношение на поставените от касатора „Динев” ЕООД /н/ въпроси. Освен, че с тях се предпоставя произнасяне на въззивния съд по незаявено от длъжника в срок, възражение за изтекла погасителна давност /каквото възражение всъщност е направено още с отговора на молбата по чл.625 от ТЗ – стр.259, т.I на т.д.№8515/2013 г. на СГС/, със същите се твърди допуснато от съда процесуално нарушение, като по същество се оспорва правилността на обжалваното решение, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби /още повече, че въззивният съд се е съобразил с съществуващата практика на ВКС, според която е съдът е длъжен да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди своевременно наведените доводи и възражения на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства/.
От друга страна при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, предвид което не се установява и твърдяната от касатора „Динев” ЕООД /н/ очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
С оглед изложеното и тъй като касаторите не са формулирали други материално или процесуалноправен въпроси, обусловили решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението на касатора едноличен търговец съображения относно противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право, още повече, че не се и установяват, предвид разясненията дадени в ТР №1/2017 г. на ОСТК на ВКС, според които в първото по делото заседание настъпва преклузия по отношение на възраженията и свързаните с тях доказателства, касаещи активната легитимация по молбата – за несъществуване на твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на претендираното вземане – по давност, чрез плащане, прихващане и др./, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба /правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който ВКС не е длъжен и не може да извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/, настоящият състав намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2206 от 17.08.2018 г. по т.д.№6515/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.