О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 01.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3026 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ж. Ж. срещу решение №1504 от 18.06.2018 г. по в.т.д.№3095/2017 г. на САС. С решението в обжалваната му част е отменено решение №419 от 24.02.2017 г. по т.д. №4570/2015 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявения от „Медеко трейдинг” ЕООД срещу П. Ж. Ж. насрещен иск чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 40 000 лв., вместо което на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД П. Ж. Ж. е осъден да заплати на „Медеко трейдинг” ЕООД сумата от 40 000 лв., частично заявена претенция от пълната дължима такава в размер на 159 724.32 лв., съставляваща платена при начална липса на основание сума в периода от 28.06.2011 г. до 31.08.2011 г., ведно със законната лихва от 18.09.2015г., до окончателното заплащане.
В жалбата се навеждат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, като се поддържа, че въззивният съд в противоречие с разпоредбите на чл.103 и чл.104 от ЗЗД неправилно е приел, че не са налице основания за извършване на прихващане. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с разпоредбите на чл.103 и чл.104 от ГПК и практиката на ВКС относно тълкуването и прилагането на предпоставките за извършване на прихващане.
Ответникът по касация „Медеко трейдинг” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване с оглед лисата на формулиран правен въпрос, евентуално за неоснователност на жалбата.
Обжалва решение №1504 от 18.06.2018 г. по в.т.д.№3095/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №419 от 24.02.2017 г. по т.д. №4570/2015 г. на СГС, в частта, с която „Медеко трейдинг” ЕООД е осъдено да заплати на П. Ж. Ж. на основание чл.125, ал.3 от ТЗ сумата от 100 000 лв., частично заявена претенция от пълната дължима такава в размер на 372 500 лв., стойност на дружествен дял, който се дължи на П. Ж. Ж. поради прекратяване на участието му в „Медеко трейдинг” ЕООД, настъпило с решение от 06.01.2012 г. на общото събрание на съдружниците за изключване като съдружник и с която е отхвърлен предявения от „Медеко трейдинг” ЕООД срещу П. Ж. Ж. насрещен иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 31 308 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на противоправното поведение на П. Ж. Ж. по извършване от името на „Медеко трейдинг” ЕООД на прихващане между вземанията на това дружество към трето за спора лице.
В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице твърдяната злоупотреба с право, а отказът да изследва въпроса за недобросъвестността на ищеца при упражняване на правото му по чл.125, ал.3 от ТЗ, е необоснован. Навежда доводи, че процесното споразумение от 01.02.2012 г. е сключено от третото за спора лице, не от управителя му, а чрез пълномощник, поради което следва да се прилагат последиците на разпоредбата на чл.141, ал.6 от ТЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Представлява ли недобросъвестността /вината/ задължителен елемент от института за злоупотреба с право и следва ли неговото наличие или липса задължително да бъде разглеждан от съда при преценката на въпроса налице ли е или не злоупотреба с право във всеки конкретен случай. 2. В случай, че злоупотреба с право в конкретния случай е налице, в какво се изразяват произтичащите от този правен институт последици за правната сфера на увреденото лице – свеждат ли се те единствено и само до възможността за търсене на обезвреда или се изразяват и във възможността да се претендира злонамерено упражненото право да бъде отречено от съда при упражняването му от страна на неговия титуляр. 3. Представлява ли предявяването на претенция за обезвреда задължително условие за позоваването на този правен институт или правните последици, произтичащи от него могат да бъдат упражнени и самостоятелно под формата на правоизключващо възражение. 4. Приложима ли е презумпцията за добросъвестност по чл.141, ал.6 от ТЗ в правната сфера на трето лице – търговско дружество за конкретно правно действие, при което третото лице е било представлявано от пълномощник, а не от представителя си по закон, по отношение на когото тази презумпция е неприложима. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно.
П. Ж. Ж. не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество и е притежавал 50% от капитала му – 1 дял на стойност 1 лв., като с решение от 06.01.2012 г. на общото събрание на съдружниците в „Медеко трейдинг ООД е изключен, на основание чл.126, ал.3, т.1 и 3 ТЗ, а размерът на дела на напусналия съдружник към 31.01.2012 г. е 372 376.50 лв., поради което искът за 100 000 лв., частично предявен от 372 500 лв., се явява основателен и доказан.
Счел е за неоснователно възражението на ответника, че в случая предявяването на иск по чл.125, ал.3 ТЗ от ищеца представлява злоупотреба с право, тъй като цели увреждане интересите на ответника и осуетяване на принудително събиране на неправомерно отнети суми от дружество. Посочил е, че носителят на субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражнява, затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно, а злоупотребата с право е противоправна, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други, или в противоречие с интересите на обществото, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на злоупотребилия спрямо насрещната страна за вредите, които е претърпяла от това действие по реда на чл.45 от ЗЗД. В този смисъл е достигнал до извод, че самото предявяване на иск по чл.125, ал.3 от ТЗ не може да бъде определено като злоупотреба с право, а дали е налице недобросъвестно упражняване на материално и процесуално право с цел да увреди интересите на ответното дружество и какви вреди е претърпяло от това същото, е предмет на друг иск – по чл. 45 ЗЗД, какъвто в случая не е предявен. Поради изложеното е приел, че това възражение не се явява правоизключващо или правопогасяващо по отношение на предявения иск и необсъждането му от първоинстанционния съд не може да обоснова различен извод от направения, още повече, че възраженията във въззивната жалба, основани на твърдения за извършване на конкретни фактически и правни действия от страна на ответника като управител на ответното дружество са посочени и като основание на предявените насрещни искове. По отношение на предявения насрещен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за сумата от 40 000 лв. – част от общо дължимата такава от 159 724.32 лв., платена без правно основание, е изложил съображения, че не се спори, че ищецът е получил сумата от 40 000 лв., че не се установява каквото и да е основание за получаването й, както и че извършеното съдебно прихващане от първата инстанция, обосновало отхвърлянето на предявения иск, е в нарушение на императивните изисквания за допускането му съгласно чл.103 и чл.104 ЗЗД, което следва да бъде съобразено, въпреки липсата на възражения в тази насока в жалбата, в съответствие със задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Изразил е становище, че не са налице предпоставките за извършване на съдебно прихващане със сума, която не е част от предявеното право /сума от дължимият му се дружествен дял за частта над 100 000лв./, тъй като след постановяването на решението по отношение на нея няма да бъде формирана сила на присъдено нещо, съответно не може да настъпи ефекта на прихващането по арг. на чл. 298, ал.4 ГПК. По отношение на предявения насрещен иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 31 308 лв. е споделил мотивите на първоинстанционният съд за неоснователност поради липса на вреда, доколкото прихващането е извършено с неликвидно вземане и не е породило действие, поради липсата на валидно изявление за прихващане от страна на ответното дружество. Счел е, че извършеното на 01.02.2012 г. изявлението за прихващане от страна на ответното дружество е направено от лице без представителна власт по отношение на третото лице, до което е адресирано, тъй като е извършено след оттеглянето на пълномощията на управителя /06.01.2012 г./, за което третото лице е знаело / П. Ж. Ж. е бил управител и на двете дружества и е присъствал на общото събрание на съдружниците на 06.01.2012 г./. В този смисъл е достигнал до извод, че по аргумент за противното от чл.141, ал.6 от ГПК, към 01.02.2012 г. решението на общото събрание на съдружниците на ответното дружество за освобождаването на П. Ж. Ж. като управител е породило действие по отношение на третото лице и следователно не е налице валидно признание за съществуването на задължение на ответното дружество по договора за административно – консултантско обслужване от 03.01.2011 г., т.е. вземането по този договор не е безспорно и с него не може да бъде извършено извънсъдебно прихващане. За пълнота е посочил, че дори и да се приеме, че П. Ж. Ж. не е подписал споразумението от 01.02.2012 г. като управител на третото лице, а същото е подписано от пълномощник, това не променя горните изводи, тъй като П. Ж. Ж. е подписал за ответното дружество, а по отношение на третото лице, решението на общото събрание на съдружниците е породило действие от 06.01.2012 г., предвид изложеното по-горе мотиви, т.е. не се налага установяване на знание у лицето представлявало третото лице, тъй като то не действа от свое име и за своя сметка, за да може да се приложи презумпцията по чл.141, ал.6 ТЗ, а от името и за сметка на дружеството.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Касаторът П. Ж. Ж. не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения относно противоречие на изводите на въззивния съд с разпоредби от ЗЗД и с практиката на ВКС, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, поради което и съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения /според които обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част.
От друга страна с оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставеният от касаторът „Медеко трейдинг ООД четвърти въпрос, не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Както бе посочено, в обжалваното решение е възприето становище, че оттеглянето на пълномощията на управителя е осъществено на 06.01.2012 г., за което третото лице е знаело /П. Ж. Ж. е бил управител и на двете дружества и е присъствал на общото събрание на съдружниците на 06.01.2012 г./, поради което и по аргумент за противното от чл.141, ал.6 от ГПК, решението на общото събрание на съдружниците на ответното дружество за освобождаването на П. Ж. Ж. като управител е породило действие и по отношение на третото лице още към 06.01.2012 г. и следователно към 01.02.2012 г. не е налице валидно признание за съществуването на задължение на ответното дружество по договора за административно – консултантско обслужване от 03.01.2011 г. В този смисъл изложените от съда съображения, свързани с допускане, че П. Ж. Ж. не е подписал споразумението от 01.02.2012 г. като управител на третото лице, а същото е подписано от пълномощник и съображенията, че и в този случай направените от съда изводи не може да се променят, представляват единствено допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод за неоснователност на иска, но посоченият въпрос не е обусловил правната воля на съда – както и да бъде решен, изходът на делото по този иск, респективно постановеният правен резултат, не би се променил.
Останалите формулирани от касатора „Медеко трейдинг ООД въпроси, свързани с предпоставките, при които може да се приеме, че е налице недобросъвестно упражняването на материално и процесуално право/злоупотреба с права и правните последици, произтичащи от този правен институт, са обусловили правната воля на съда, но спрямо тези въпроси не се установява поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – посоченото основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая не е осъществена нито една от посочените хипотези, тъй разпоредбите на чл.3 от ГПК, чл.8, ал.2 от ЗЗД и чл.289 от ТЗ са пълни, ясни и непротиворечиви, а и по приложението им е формирана дългогодишна константна практика на ВКС, която не следва да бъде изоставяна.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1504 от 18.06.2018 г. по в.т.д.№3095/2017 г. на САС, в частта му, с която е отменено решение №419 от 24.02.2017 г. по т.д. №4570/2015 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявения от „Медеко трейдинг” ЕООД срещу П. Ж. Ж. насрещен иск чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 40 000 лв., вместо което на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД П. Ж. Ж. е осъден да заплати на „Медеко трейдинг” ЕООД сумата от 40 000 лв., частично заявена претенция от пълната дължима такава в размер на 159 724.32 лв., съставляваща платена при начална липса на основание сума в периода от 28.06.2011 г. до 31.08.2011 г., ведно със законната лихва от 18.09.2015г., до окончателното заплащане и в частта му, с която е потвърдено решение №419 от 24.02.2017 г. по т.д. №4570/2015 г. на СГС, в частта, с която „Медеко трейдинг” ЕООД е осъдено да заплати на П. Ж. Ж. на основание чл.125, ал.3 от ТЗ сумата от 100 000 лв., частично заявена претенция от пълната дължима такава в размер на 372 500 лв., стойност на дружествен дял, който се дължи на П. Ж. Ж. поради прекратяване на участието му в „Медеко трейдинг” ЕООД, настъпило с решение от 06.01.2012 г. на общото събрание на съдружниците за изключване като съдружник и с която е отхвърлен предявения от „Медеко трейдинг” ЕООД срещу П. Ж. Ж. насрещен иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 31 308 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на противоправното поведение на П. Ж. Ж. по извършване от името на „Медеко трейдинг” ЕООД на прихващане между вземанията на това дружество към трето за спора лице.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.