ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 562
София, 01. юли 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1725 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 106/30.01.2019 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 10/2019, с което е потвърдено решение № 4454/07.11.2018 на Варненския районен съд по гр. д. № 9557/2018, с което са уважени предявените исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „Ученическо и столово хранене“ ЕАД, представляван от адв. Н. С. от ВАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за обхвата на предварителната закрила при уволнение на работник със заболявания по ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 5 и трудоустроен поради намалена работоспособност над 50 %, получаващ пенсия за инвалидност; преодоляна ли е предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ с представяне на разрешение от „Инспекция на труда“; налице ли е злоупотреба с право при приемане на ново щатно разписание, в което са съкратени няколко длъжности, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата Х. И. П., представляван от адв. Св. Н. от ВАК, я оспорва, като неоснователна, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудов договор при ответника по безсрочен трудов договор от 1988 г. и е заемал длъжността „водопроводчик“, като с последното допълнително споразумение от 19.01.2018 г. е ппредставено решение на ТЕЛК от 2016 г., с което на ищеца е определена намалена работоспособност 60 %, като е прието, че следва да полага труд без физическо претоварване и ползва увеличен отпуск. Между страните е прието като безспорно, че ищецът страда от онкологично заболяване и исхемична болест на сърцето. Със заповед № 13/18.04.2018 трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 19.04.2018 г., поради съкращаване на щата, като ответникът е взел от Дирекция „Инспекция по труда“, Варна предварително разрешение на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че не е спазена закрилата по чл. 333 КТ, тъй като двете заболявания, от които е страдал ищеца са измежду предвидените такива по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, но видно от представеното по делото решение на ТЕЛК от 18.04.2016 г. ищецът е трудоустроен с 60% намалена трудоспособност в срок до 01.04.2019 г., поради което към момента на прекратяване на правоотношението е била налице и хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ – трудоустроен работник. В случая представеното писмо изх. № 18034456/18.04.2018 от Дирекция „Инспекция по труда“ касае даденото разрешение на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото ищецът е трудоустроен служител, но предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение поради наличие на две заболявания по ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 5 нито е поискано, нито е дадено. Изложени са съображения, че наличието на основанието за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ представлява отделен случай, поради което и за него е следвало да бъде изискано изрично разрешение, тъй като когато един работник се ползва от закрила на повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде преодоляна поотделно, доколкото закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ е с обективен характер и цели да предпази работника от неблагоприятните последици на уволнението по съображения от социален и хуманен характер. Отделно от това съдът е приел, че не е преодоляна и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като ответникът не е изискал мнение на ТЕЛК, което да бъде изпратено на Инспекцията по труда, заедно с искането за предварително разрешение. Предвид изложеното, доколкото е установено, че към момента на уволнението ищецът е страдал от заболявания по Наредба № 5, както и е бил трудоустроен, по отношение на него са били налице хипотезите на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, а работодателят не е изпълнил процедурата по изискване мнение от ТЕЛК и получаване на предварително разрешение от Инспекцията по труда, въззивният съд е приел, че закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ не е преодоляна, поради което прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Предвид основателността на иска за отмяна на уволнението са уважени исковете за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал ищецът без работа, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар първият въпрос да обуславя изхода на делото, той няма претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че в случаите, когато възнамерява да упражни правото си да уволни поради съкращаване на щата работник или служител, който е трудоустроен или който страда от заболяване, предвидено в Наредба № 5 от 1987 г., работодателят е длъжен да поиска от определения за уволнение информация дали страда от заболяване, предвидено в наредбата. Когато събере данни за наличие на такова заболяване, работодателят е длъжен да поиска от ТЕЛК мнение, като изпрати за това необходимите медицински документи. С това той изпълнява задължението си по чл. 333, ал. 2 от КТ. Мнението трябва да има съдържанието, визирано в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987 г., само че адресат на задължението по тази норма не е работодателят, а ТЕЛК. Работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин. Той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде (или да откаже) даването на разрешението за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987 г., независимо от това, какви мотиви съдържа експертното решение на ТЕЛК (вж. решение № 219/28.04.2011 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1821/2009).
Вторият и третият повдигнати въпроси не обуславят изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно поради неспазена процедура по чл. 333, ал. 1 КТ – липса на предварително разрешение на инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ (работодателят е получил съгласие само по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ), а не поради наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя при издаване на процесната заповед.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106/30.01.2019 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 10/2019.
ОСЪЖДА „Ученическо и столово хранене“ ЕАД, да заплати на Х. И. П. от [населено място] сумата в размер на 1.500 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.