1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
гр.София, 15.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2616/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. Ц. срещу определение на Софийски апелативен съд № 1217 от 09.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 5476/ 2018 г., с което е потвърдено разпореждане на Врачански окръжен съд от 01.10.2018 г. по гр.д.№ 337/ 2018 г. и по този начин е върната касационната жалба, подадена от М. Т. Ц. против решение № 237/ 20.07.2018 г. по гр.д.№ 337/ 2018 г. на Врачански окръжен съд.
Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр.3 ГПК решенията по граждански дела по искове за собственост върху недвижим имот подлежат на касационно обжалване, независимо каква е цената им. С решението си от 20.07.2018 г. Врачански окръжен съд потвърдил първоинстанционно решение по искове за собственост, затова актът му подлежал на касационно обжалване. В определението на апелативния съд било прието противното, поради това жалбоподателката моли то да бъде отменено. Като основание за допускането на това определение до касационен контрол повдига процесуалноправния въпрос „Подлежи ли на касационно обжалване решението на въззивния съд по искове за собственост върху недвижим имот с данъчна оценка под 5 000 лв?”, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред първоинстанционния Врачански районен съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Т. Ц. против Т. М. Т., предявени са осъдителен иск за сумата от 2 300 лв и конститутивни искове за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот с данъчна оценка 3 851,30 лв, евентуално съединени с конститутивен иск за разваляне на същия договор. С определение от 25.09.2017 г. първоинстанционният съд разделил производството по исковете, като по гр.д.№ 4392/ 2017 г. оставил за разглеждане само конститутивните искове. С решение от 23.03.2018 г. както главните, така и евентуалния иск били отхвърлени. Срещу това решение била подадена въззивна жалба от М. Ц., по която било образувано гр.д.№ 337/ 2018 г. на Врачански окръжен съд. С решение от 20.07.2018 г. въззивният съд отхвърлил жалбата като посочил, че този му акт е необжалваем, защото данъчната оценка на недвижимия имот е под 5 000 лв. Въпреки дадените указания относно обжалваемостта на въззивното решение, ищцата е депозирала касационна жалба срещу него, която въззивният съд върнал с разпореждане от 01.10.2018 г. С обжалваното в настоящето производство определение на Софийски апелативен съд от 09.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 5476/ 2018 г. разпореждането на въззивния съд било потвърдено, като е счетено за неприложимо изключението по пр.3 на т.1 на ал.3 на чл.280 ГПК. Съдът приел, че производство е по искове за унищожаване, евентуално разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, чиято данъчна оценка е под 5 000 лв.
С оглед така изложените мотиви в обжалвания акт, поставеният от частната жалбоподателка правен въпрос не е обуславящ. Питането е подлежи ли на касационно обжалване решението на въззивен съд по искове за собственост върху недвижим имот, а апелативната инстанция не е приела, че са предявени такива искове. Тя е приела, че въззивният съд се е произнесъл по искове за унищожаване, евентуално за разваляне на договор. Това не са искове за собственост. С исковете за собственост се претендира установяване и/или защита на вещни права. С исковете за унищожаване или разваляне на договор не се защитават вещни права, а се упражнява потестативно право по съдебен ред. Ако такива искове бъдат уважени, претендираната от ищеца правна промяна настъпва по силата на съдебното решение, а ако бъдат отхвърлени, те установяват със сила не пресъдено нещо несъществуването на претендираното от ищеца потестативно право. Във всеки случай решението по такива искове не съставлява решение по искове за собственост, поради което въпросът дали такова решение би подлежало на касационен контрол, няма отношение към правните разрешения в обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1217 от 09.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 5476/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: