О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 16.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 685/ 2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ф. И. С. и Р. Р. С. чрез адв. Т. Б. са обжалвали въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд № 179 от 22.10.2018 г. по гр. д. 153/2018 г., с което е потвърдено решението на Кърджалийския районен съд № 148 от 28.03.2018 г. по гр.д. № 1266/2017 г..
Ответникът по жалбата „Балканстрой-Инженеринг“ ООД е подал писмен отговор, в който изразява становище да не се допуска до касационно обжалване въззивното решение.
Ответниците Т. А. Т. и Р. Р. Т. също изразяват становище за липса на основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците Л. А. Т. и Т. Х. Т. не са подали отговор на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и съдържа приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение на Кърджалийския окръжен съд № 179 от 22.10.2018 г. по гр. д. 153/2018 г. е потвърдено решението на Кърджалийския районен съд № 148 от 28.03.2018 г. по гр.д. № 1266/2017 г., с което са отхвърлени предявените от Ф. И. С. и Р. Р. С. срещу Т. А. Т., Р. Р. Т., Л. А. Т., Т. Х. Т. и „Балканстрой-Инженеринг“ ООД искове по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване за съществуващо правото им на строеж за апартаменти № ….. и ….. в 5-етажна жилищна страда с активен партер и мансарден етаж, която ще се построи в поземлен имот с идентификатор № ….., с адрес [населено място], [улица], на основание договор за продажба на право на строеж, сключен с нотариален акт № …./31.03.2011г., том …., рег. № …., дело № 10/2011г. на нот. с рег. № ….. от рег. на НК, и при условията на евентуалност искове по чл. 59 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 14 500 лв., представляваща платената цена по договор за продажба на право на строеж от 31.03.2011г., с която неоснователно ответниците са се обогатили.
Въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че с влязлото в сила решение на Кърджалийския окръжен съд от 17.07.2015 г. по т.д. № 35/2015г., с което правото на строеж, отстъпено от ответниците – физически лица на първоначалния суперфициар, е обявено за погасено по давност, е непротивопоставимо на ищците в настоящото производство, които са придобили правото си на строеж преди възникване на силата на пресъдено нещо на решението и не са били страни по делото, по което същото е постановено.Независимо от това към 03.11.2014 г., петгодишната погасителна давност по смисъла на чл.67 от ЗС е изтекла и по отношение на тях, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си. Съдът е приел, че позоваването на изтекла давност по отношение на ищците от собствениците на земята в настоящото производство, макар да е заявено след сключване на договора за суперфиция с ответника „Балканстрой-Инженеринг“ ООД е достатъчно условие, за да настъпят правните последици, които законът предвижда в разпоредбата на чл.67 от ЗС, доколкото в производството съдът единствено констатира настъпило към минал момент фактическо състояние – изтеклите законово предвидени за реализиране на правото пет години, и произтичащия от това правен резултат – погасяване на учреденото суперфициарно право.
По иска по чл. 59 ЗЗД въззивният съд е приел за недоказано съществуването на общ факт, от който да произтича обедняване за ищците и обогатяване за ответниците. Връщането в патримониума на собствениците на земята на правото на строеж и последващото разпореждане със същото в полза на новия суперфициар нито увеличава имуществото на собствениците, нито им спестява разходи, защото правото на строеж е погасено именно поради поведението на суперфициара – праводател на ищците, а и на самите ищци, като последващи носители на част от това право. Следващият суперфициар придобива правото на строеж по възмезден договор, сключен със собствениците на земята, и за него това придобиване няма връзка с погасяването на предходно учреденото право на строеж. Ако ищците в периода от вписване на постановеното решение 31.08.2015 г. до завеждане на настоящата искова претенция -18.09.2017 г. са реализирали правото си на строеж биха имали правата по чл.72 от ЗС по отношение на собствениците на земята, до размера на придобитото от последните по реда на приращението.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Поставеният в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпрос допустимо ли е собствениците на земята -учредители на право на строеж, да предявяват спрямо последващи приобретатели на част от това право на строеж възражение за погасяване на общото учредено в полза на първоначалния суперфициар право на строеж по давност, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след като тези собственици на земята вече са сключили друг договор за суперфиция с друг суперфициар за същите обекти и при положение че влязлото в сила съдебно решение за погасяването по давност на правото на строеж спрямо първоначалния суперфициар не им е противопоставимо, не обосновава приложението на чл. 280, ал.1 ГПК. Според разясненията, дадени в ТР № 1/2011 г. от 04.05.2012 г. по т.д.№ 1/2011 г., ОСГК на ВКС, началото на давностния срок по чл.67 ЗС се поставя от момента на сключването на договора за учредяване на вещното право на строеж /респ. от момента, в който страните са се уговорили договорът да породи действие/, като последващо прехвърляне на правото на строеж от суперфициара на трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на строеж, защото той не може да има повече права от своя праводател. Именно защото влязлото в сила решение, с което е признато по отношение на праводателя на ищците, че учреденото в негова полза право на строеж е погасено, не е противопоставимо на ищците, в последващ самостоятелен, процес , какъвто е настоящия, учредителите могат да се защитават като се позоват на настъпилото погасяване на правото. Обстоятелството, че са сключили последващ договор за суперфиция не ограничава възможността им да упражняват правата си по чл. 67 ЗС по предходен договор по отношение на ищци, които са придобили право на строеж от първоначалния суперфициар, чието право е признато по съдебен ред за погасено, които им се противопоставят в новия исков процес.
Въпросът допустимо ли е да се приеме за погасено правото на строеж на ищците, като последващи приобретатели на част от правото на строеж, без спрямо тях да е налице изрично позоваване на изтекла погасителна давност в производството по установяване на погасеното право на строеж спрямо първоначалния суперфициар също не обосновава приложението на чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е формирал извод, че правото на строеж по отношение на ищците е погасено след като е разгледал заявено в настоящия процес възражение. Неотносимо би било заявяването на такова възражение срещу настоящите ищци в развилото се производство между собствениците на земята и праводателя на ищците, в което последните не участват и постановеното по него решение не ги обвързва. Въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, на която касаторът се позовава и според която когато правото на строеж върху сграда не се упражни в продължение на 5 години, то ще се погаси по давност в полза на собственика на земята за всички обекти и за вече изградените, но само при наличие на изрично позоваване на давността. В случая въззивният съд се произнесъл по възражение за погасителна давност, заявено своевременно от ответниците – собственици на земята, с отговора на исковата молба.
Наличието на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил изключва както основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, така и приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси. Не се налага, а и касаторът не обосновава необходимостта от изоставяне на даденото тълкуване с цел точното тълкуване на закона и развитие на правото.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидна неправилност, защото от мотивите на решението не може да се установи порок, свързан с нарушение на основни принципи на гражданския процес, явно нарушение на закона или очевидна необоснованост.
С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по жалбата „ Балканстрой-Инженеринг“ ООД следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1200 лв., представляващи платено по банков път възнаграждение на адв. Н. М. .
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд № 179 от 22.10.2018 г. по гр. д. 153/2018 г.
Осъжда Ф. И. С. и Р. Р. С. да заплатят на „Балканстрой-Инженеринг“ ООД, представлявано от управителя Д. А., сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: