1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 16.07. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 476/2019 година по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Б. С. чрез процесуалния представител адв. Р. е обжалвал с касационна жалба вх.№3568 от 27.11.2018г. въззивното решение на Силистренския окръжен съд № 105 от 02.11.2018г. по гражданско дело № 181/2018г. само в частта, в която е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Ответницата А. Ъ. М. е подала писмен отговор , в който изразява становище, че касационната жалба не отговаря на предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси не са от значение за изхода на делото.
В срока за отговор по чл. 287 ГПК, ответницата А. Ъ. М. е подала насрещна касационна жалба, с която е обжалвала въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по искането за премахване изцяло на навеса над тоалетната /постройка №….. на скицата на вещото лице/ , лятната кухня /№…. на скицата/ и частичо стопанската сграда /сграда № …../.
Касационната жалба на Д. Б. С. е подадена в срок, съдържа приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не попада в изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С решението на Силистренския окръжен съд № 105 от 02.11.2018г. по гр.д.№ 181/2018г. в обжалваната от Д. Б. С. част, е отменено частично решението на Тутраканския районен № 17 от 30.05.2018г., постановено по гр.д. № 319/17г., по иска с правно основание чл.109 ЗС, предявен от А. Ъ. М. против Д. Б. С. и е осъден ответника да премахне частично покрива /стрехата/ на жилищната сграда, обозначена с № …. по скицата, която е неразделна част от решението до размера на частта, навлизаща в имота /дворното място/ на ищцата, като го преустрои в едностранен – под наклон само в неговия имот .Мотивите на въззивния съд са, че стрехата от покрива на къщата на ответника пречи да се влезе в имота на ищцата с едрогабаритна техника /колесен трактор с ремарке/ , необходим за извършване на стопански работи. Отчитайки, че се касае за имот на село, където постоянно се извършва такава стопанска работа, и съобразявайки гласните доказателства, съдът е направил извод, че навлизането на стрехата /покривът на къщата/ на ответника в имота на ищцата й създава пречки, по – големи от обикновените, за използване на имота по предназначение, респ. упражняване на правото на собственост в пълен обем. Ето защо в тази част въззивният съд е приел негаторния иск за основателен и отменяйки отхвърлителното първоинстанционно решение, го е уважил.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Не е допуснато поддържаното от касатора нарушение на задължителната практика на ВКС по приложението на чл.109 ЗС и конкретно на т.3 от ТР 4/2017г.на ВКС, ОСГК, според която за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Въззивният съд е съобразил тълкувателното решение като по искането за частично премахването на стрехата над жилищната сграда на ответника, е изложил изрични мотиви за пречките, които възникват за ползването на собствения на ищцата имот. Изводите на въззивния съд не са в противоречие и с решение № 122 по гр.д.№ 6600/2013г. на ВКС І г.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК, защото в него е разгледана специфична хипотеза на дадено неформално съгласие за застрояване на регулационната линия. Даденото разрешение не може да се приложи за всички случаи, при които незаконният строеж е построен преди придобиването на собствеността от страната, която е предявила иск по чл.109 ЗС с искане за премахване на незаконен строеж, както се поддържа от касатора.
Правният въпрос „защитими ли са с иск по чл.109 ЗС правата на трети лица“, не е обуславящ за делото, защото негаторният иск е предявен от собственика с твърдения, че създаденото състояние на неспазване на нормативите за отстоянията от страничните регулационни линии при застрояване на сгради и навлизането на стрехата от къщата на ответника в имота, собственост на ищцата, ограничава правомощията й да го ползва пълноценно. При тези твърдения, съдът е изследвал единствено нарушаването на собственическите права на ищцата, а не на трето лице.
В останалата част изложението не отговаря на изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК съгласно приетото в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК, тъй като по същество са развити доводи за неправилност на решението, които не са относими към производството пред ВКС във фазата на селектиране на касационните жалби.
По изложените съображения касационната жалба на Д. Б. С. не следва да се допуска за разглеждане по същество, а насрещната касационна жалба на А. Ъ. М. не следва да се разглежда на основание 287 ал.3 ГПК.
Разноски на ответницата не се дължат, тъй като не са поискани за отговора на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд № 105 от 02.11.2018г. по гр.д.№ 181/2018г. в обжалваната част, с която е уважен иска по чл. 109 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: