1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 531
гр. София, 31.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т. д. 1039 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
„44 бит“ ЕООД чрез адвокат Г. И. обжалва решение № 2990 от 18.12.2018 г. по в. т. д. 4373/18 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е отменено изцяло решение № 1300 от 22.06.2018 г. по т. д. № 8992/16 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено ново, с което е възобновено на основание чл.632, ал.2 от ТЗ спряното производство по несъстоятелност на „44 бит“ ЕООД (н) и е върнато делото на Софийски градски съд за продължаване на производството по несъстоятелност. Излага съображения, че решението е недопустимо, поради просрочие на депозираната пред Апелативен съд – София жалба, както и че същото е неправилно на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че с решението си Апелативен съд – София се е произнесъл по аргументи, които не са били въведени във въззивната жалба, като същевременно е пропуснал да разгледа и установи налице ли са всички предпоставки за възобновяване на производството, които са предвидени в чл.632, ал. 2 от ТЗ, което е довело до неправилен и недопустим съдебен акт. Излага съображения, че изводите на Софийски градски съд, че сумите не са бързоликвидни краткотрайни активи и изобщо не са активи на несъстоятелното дружество „44 бит“ ЕООД като те не са част от масата на несъстоятелността. Сумите, сочени от жалбоподателя пред САС по изп.д. 200157900401183 по описа на ЧСИ Р. М., не били получени от продажбата на имущество, собствено на „44 бит“ ЕООД, нито са суми, получени от продажби в производството по несъстоятелност. Излага подробни съображения относно приложението на чл. 638 от ТЗ и неприложимост на нормата на чл. 453, ал.1, т. 1 от ГПК по отношение на производството по несъстоятелност. Поради изложените доводи моли решението на въззивната инстанция да бъде обезсилено, респективно – същото да бъде отменено като незаконосъобразно.
Моли на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, ВКС да се допусне касационно обжалване на съдебното решение по въззивно т. д. н. 4373/2018 г. по описа на Апелативен съд – София както и моли да бъде уважена изцяло подадената касационна жалба ведно със законните последици.
Ответникът „Уотърфол Къмпани“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 от ГПК представя отговор, с който изразява становище за недопустимост на касационната жалба, поради просрочие, вследствие на подаването й след законоустановения 7-дневен срок. Алтернативно, в случай че съдът намери жалбата за процесуално допустима, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, като същевременно счита че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 и ал.2 от ГПК намира следното:
Касационната жалба е подадена от длъжника в производството по несъстоятелност „44 бит“ ЕООД срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и в срок. Решението на Софийски апелативен съд е обявено в търговския регистър по партидата на длъжника на 27.12.2018 г. Касационната жалба е подадена по пощата като датата на пощенското клеймо върху плика е на 03.01.2019 г. Срокът започва да тече от 27.12.2018 г. и последният му ден е точно 03.01.2019 г., когато е подадена касационната жалба, на основание. На основание чл. 62, ал.2, изр. 1 от ГПК. Срокът следва да се приеме, че е спазен и възражението за просрочие неоснователно.
Апелативен съд – [населено място], разглеждайки въззивна жалба на „Уотърфол Къмпани“ ЕООД, присъединен кредитор, в производството по несъстоятелност и легитимиран да обжалва решение № 1300 от 22.06.2018 г. по т. д. № 8992/2016 г. на Софийски градски съд по молбата с правно основание чл.632, ал. 2 от ТЗ, е отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и вместо него е възобновил на посоченото правно основание производството по несъстоятелност на „44 бит“ ЕООД, като е върнал делото на Софийски градски съд за продължаване на производството по несъстоятелност.
Въззивният съд е приел, че качеството „кредитор на несъстоятелността“ се определя в зависимост от фазата на развитие на производството по несъстоятелност, поради което, при подадена от кредитор молба по чл. 625 от ТЗ в първата фаза на производството кредитори се явяват ищецът и присъединилите се по реда на чл. 629, ал. 4 от ТЗ лица, като тяхната процесуална легитимация се определя не от действителното съществуване на вземанията им, а от изложените от тях твърдения за това. С оглед на това Апелативен съд – София сочи, че когато производството по несъстоятелност е спряно във фазата преди предявяване на вземанията, кредитор по смисъла на чл.632, ал.2 от ТЗ, легитимиран да поиска възобновяване, е всяко лице, което твърди да притежава вземане срещу несъстоятелния длъжник и предплати необходимите разноски или докаже наличието на имущество. Поради тази причина, в конкретния случай „Уотърфол Къмпани“ ЕООД се явявал надлежно легитимиран да поиска възобновяване на производството кредитор по смисъла на чл.632, ал.2 от ТЗ, с оглед на което жалбата му била допустима, а разгледана по същество и основателна. Анализирайки фактическата обстановка по делото Апелативен съд – София е установил, че изп. д. № 20157900401183 по описа на ЧСИ Р. М. е образувано с взискател „Уотърфол Къмпани“ ЕООД и длъжник „44 бит“ ЕООД за сумата от 235 000 лв. – неолихвяеми вземания и 5 000 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено по делото процесуално представителство. Съдът е приел, че на 24.04.2015 г. длъжникът „44 бит“ ЕООД е извършил апорт в „Пропърти А 21 Малинов 51“ ЕООД на недвижимо имущество, вкл. и паркоместа Г 39 и Г 54, който апорт бил вписан в ТР, но не е вписан от новия собственик в имотния регистър. На 07.09.2015 г. по изпълнителното дело е наложена възбрана по отношение на тези имоти, която е вписана от Службата по вписванията – София, акт № 186, том № 14, дв. вх. рег. № 52176/07.09.2015 г. След нестанала първа публична продан, по искане на взискателя е проведена втора такава, като по нея са обявени за купувачи на две паркоместа – Г 39 и Г 54. От извършената публична продан на тези паркоместа по делото е постъпила сумата от 19 396 лв., като от нея сумата от 3 323, 67 лв. е преведена за дължимото ДДС, а за остатъка от 16 163, 33 лв. е изготвено разпределение. С решение от 24.04.2018 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 2894/2018 г., постановено по реда на чл. 463 от ГПК, разпределението е отменено, като с решение № 2707 от 20.11.2018 г. на Апелативен съд – София по ч. гр. д. № 3982/2018 г. първоинстанционният съдебен акт е потвърден.
От правна страна въззивната инстанция е приела, че в съответствие с изискването на чл.73, ал.5 от ТЗ, когато непаричната вноска има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в Службата по вписванията за вписване на нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. По този начин разпоредителната сделка придобива известност за трети лица от датата на вписването в службата по вписванията, като това е моментът, в който се оповестява настъпилото по силата на чл. 73, ал. 4 от ТЗ вещно-транслативно действие на апорта. Пропускът да се впише апортът в службата по вписванията преди налагане на възбраната на 07.09.2015 г. го прави непротивопоставим на взискателя, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.1 от ГПК, поради което и същият разполага с правото да насочи принудителното изпълнение на вземанията си срещу длъжника върху прехвърлените вещни права. Направените възражения за непринадлежността на сумата от 16 163, 33 лв. към масата на несъстоятелността Апелативен съд – София е счел за неоснователни, тъй като всички кредитори на длъжника имат качеството на трети лица по отношение на разпоредителната сделка с паркоместата и спрямо всички кредитори, след като апортът не е вписан в имотния регистър, то „Пропърти А 21 Малинов 51“ ЕООД не може да противопостави невписаното по неговата партида вещно право. По този начин, спрямо взискателите по изп. дело, предвид разпоредбата на чл.453, ал.1, т.1 от ГПК, процесните паркоместа са си останали собственост на „44 бит“ ЕООД. Предвид факта, че апортът им в имуществото на „Пропърти А 21 Малинов 51“ ЕООД не е вписан в имотния регистър, то сделката била непротивопоставима на взискателя, вписал възбрана върху тях на 07.09.2015 г. С оглед на приетото от правна страна въззивният съд е достигнал до извода, че принудителното изпълнение е насочено срещу имущество – собственост на длъжника, поради което и всички събрани суми при осребряване на това имущество следва да се върнат в масата на несъстоятелността и да послужат за удовлетворяване на всички кредитори с приети вземания. Поради изтъкнатите доводи съдът е приел, че сумата от 16 163, 33 лв е част от масата на несъстоятелността и като такава няма пречка да бъде използвана за покриване на разноските за продължаване на производството по несъстоятелност, доколкото същата е достатъчна да покрие определените от Софийски градски съд разноски в размер на 10 600 лв.
Законодателят в чл. 280, ал. 2 от ГПК е предвидил, че решението се допуска до касационно обжалване когато е нищожно, недопустимо или при очевидна неправилност. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд в съответствие с нормата на чл. 7 трябва да следи спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, включително и във фазата по чл.288 от ГПК. Предвид изричната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК ЗИДГПК ДВ бр. 86 от 2017 г., съдът извършва служебна проверка по посочените основания. Настоящият съдебен състав при извършването на тази проверка не констатира наличието на основания за нищожност.
Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че решението е постановено по искане на нелегитимирана страна и като такова е недопустимо. Софийски градски съд е сезиран с искане от „Уотърфол къмпани“ ЕООД, който е присъединен взискател и по чието искане е открито производство по несъстоятелност. Въззивният съд по изтъкнатия довод също е изложил мотиви, че с оглед качеството му на присъединен кредитор е легитимиран и да отправи искане, и да обжалва решението на Софийски градски съд този кредитор. Следователно съдът е признал качеството му на кредитор и не може да се отрече и правото му да иска възобновяване на производството по несъстоятелност. Неоснователен е и доводът е, че въззивният съд не е бил надлежно сезиран поради просрочие на въззивната жалба. С оглед нормата на чл. 633 от ТЗ решението е обжалвано в предвидения срок. При извършена справка в Търговския регистър съдът установи, че решението е обявено на 22.06.2019 г. Въззивната жалба на присъединения кредитор „Уотърфол къмпани“ ЕООД е подадена на 29.06.2019 г., видно от датата на пощенското клеймо върху запазения плик. Следователно и при спазване на чл. 62, ал. 2 от ГПК следва да се приеме, че въззивната жалба е в срок и въззивният съд надлежно е бил сезиран да постанови решението си.
Доводът относно наличие на сила на пресъдено нещо по въпроса, разгледан от въззивния съд също е неоснователен. На основание чл. 299 от ГПК се формира сила на пресъдено нещо само по отношение на разрешения с решението по чл. 630 от ТЗ въпрос относно финансовото състояние на длъжника към момента на постановяване на решението. Но не и други въпроси, макар и разгледани от съда. По въпроса за това дали конкретните суми, за които въззивният съд е приел, че отговарят на условията на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, не може да се приеме, че е формирана сила на пресъдено нещо с актовете на съда по несъстоятелността. Доводите, че с решението е разгледал доводи, непосочени във въззивната жалба, са неоснователни. Няма данни по делото за това твърдение. Жалбоподателят е релевирал наличието на суми, получени след публична продан и съдът е разгледал този довод. В този смисъл решението не е недопустимо. По изложените съображения не са налице основания за допускане на обжалване на решението за проверка относно наличие на основания за недопустимост.
Касационният жалбоподател е направил и довод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. „Очевдна неправилност“ като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК редакцията ЗИДГПК ДВ бр. 86/2017 г. е необходимо да произхожда от самото решение, без да се налага проверка на неговата правилност. Такова решение, при което може да се определи, че е очевидно неправилно би било решение, при което законът е приложен в противоположен смисъл или е приложена несъществуваща правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост вследствие на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая съдът от обжалваното въззивно решение не може да достигне до извод, че е налице соченото основание.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касационният жалбоподател сочи следните въпроси:
1. Кредиторите в производството по несъстоятелност имат ли качеството на взискатели и ползват ли се от непротивопоставимостта по чл. 453, т.1 от ГПК в изпълнително производство срещу длъжник, предхождащо откриването на производството по несъстоятелност на същия длъжник, в случаите когато в производството по несъстоятелност не е наложена възбрана върху имотите на длъжника като обезпечителна мярка от съда по несъстоятелността, респективно като мярка по чл.711, ал.1, т. 2 от ТЗ. Приложима ли е разпоредбата на чл.453 от ГПК в универсалното принудително изпълнение срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност?
Според касационния жалбоподател, съдът е анализирал фактите по спора, касаещи насоченото индивидуално принудително изпълнение към паркоместа, апортирани от длъжника в капитала на трето лице, без вписване на апорта в Службата по вписванията и проведената публична продан, след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, в резултат на което съдът е достигнал до извода, че всички кредитори на длъжника имат качеството на трети лица по отношение на разпоредителната сделка с паркоместата и спрямо всички кредитори на несъстоятелността, след като апортът не е вписан в имотния регистър, то „Пропърти А21 Малинов 51“ ЕООД не би могло да противопостави невписаното по неговата партида вещно право. Така въззивният съд бил приравнил кредиторите на несъстоятелността на взискатели в изпълнителното производство, произнесъл се е по изведения правен въпрос, с което бил покрил общия критерий за допускане на касационно обжалване. Сочи, също така, че формулираният правен въпрос покрива и специалния критерий за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в съответствие с разясненията дадени в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
2. Сумите от публична продан по ГПК на имущество на трето лице, събрани от съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 453, т.1 от ГПК (преди откриване на производство по несъстоятелност и без върху това имущество да са вписани тежести – ипотеки, залози), представляват ли част от масата на несъстоятелността на длъжника, прехвърлител по невписаната сделка ? Представлява ли такова имущество апортирано в капитала на трето лице с невписан в имотния регистър апорт част от масата на несъстоятелността на длъжника – прехвърлител ?
Според жалбоподателя този въпрос е пряко свързан с първия формулиран такъв и с преценката, която САС е направил относно това допустимо ли е да се приемат като разноски по смисъла на чл. 629 б от ТЗ или като имущество по смисъла на чл. 632, ал.2 изр. 2 пр. 1 от ТЗ суми от продажбата на индивидуално принудително изпълнение на имущество на трето лице, което не е вписало придобивния си акт и не е учредявало вещни тежести в полза на кредитор върху същото имущество при условие, че производството по несъстоятелност е открито, но не са изготвяни , съответно не са одобрени списъци на кредиторите в несъстоятелността и съществува възможност взискателите, за чието вземане е проведено индивидуално изпълнение да не предявят вземанията си или да не бъдат приети в производството по несъстоятелност. При произнасянето си въззивната инстанция била достигнала до неправилния извод, че принудителното изпълнение било насочено срещу имущество, собственост на длъжника, поради което и всички събрани суми следва да бъдат върнати в масата на несъстоятелността и да послужат за удовлетворяване на всички кредитори с приети вземания, както и че обектите, които са предмет на публичната продан, респективно – сумите от тях, се считат спрямо кредиторите на „44 бит“ ЕООД за част от масата на несъстоятелността и единствено могат да бъдат осребрени в рамките на универсалното принудително изпълнение за удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността. Сочи се, че формулираният въпрос покрива критерият за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според жалбоподателя решение № 166 от 12.03.2016 г. по т.д. 3596/14 г. на ВКС, не е приложимо в случая, тъй като е даден отговор на правен въпрос при различни факти. В случая правният въпрос касае имущество, срещу което е било насочено индивидуално принудително изпълнение при непротивопоставимост на третите лица на невписан апорт в Службата по вписванията, извършен от длъжника в капитала на третото лице. Индивидуалното принудително изпълнение било насочено срещу имущество на трето лице, в хипотеза на вписана от взискателя възбрана преди вписване на апорт в имотния регистър. Поради това счита, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК – касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от касатора въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, а именно въпросът да: 1. е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; 3. Въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценката на Върховния касационен съд за допускане на решението до касационно обжалване се прави въз основа на изложеното от касатора с оглед посочените от законодателя критерии. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед тези разяснения в конкретния случай формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос 1 не е обусловил решаващата воля на съда. Въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 453, т. 1 от ГПК. Произнасянето на въззивния съд е по отношение на суми, получени от публична продан на недвижими имоти, собственост на „Пропърти А21 Малинов51“ ЕООД, които са апортирани от длъжника, но е посочил, че съдия-изпълнител е приложил чл. 453, т. 1 от ГПК при извършване на продажбата, единствено, за да приеме, че е извършена публична продан, при която за два имота обявените за купувачи лица са внесли предложените от тях суми, постановленията за възлагане на недвижимите имоти са влезли в законна сила. Преценено е удостовереното от съдия-изпълнител обстоятелство, че сумите са по негова сметка за подлежащи на разпределение суми, както и обстоятелството, че разпределението на суми е отменено по реда на чл. 463 от ГПК. Направен е извод, че по сметка на съдия-изпълнител има постъпили суми от проданта на тези недвижими имоти в размер на 16 163,66 лв и тази сума е приета като достатъчно имущество, способно да осигури провеждане на производството по несъстоятелност.
В този смисъл съдът изобщо не се е позовал на приложение на чл. 453, т. 1 от ТЗ в производството по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. А е обяснил набирането на сумата и принадлежността й към имуществото на длъжника. Доводите на касационния жалбоподател, длъжник в производството по несъстоятелност, за отсъствие на действие на апорта, не са свързани с произнасянето на въззивния съд. Въззивният съд не е разгледал и въпросът за това дали при постановено решение по чл. 630 от ТЗ и липса на допуснати обезпечителни мерки от съда по несъстоятелността кредиторите на несъстоятелността ползват ли се с непротивопоставимостта по чл. 453, т. 1 от ГПК. Мотивите, поради които Софийски апелативен съд е преценил, че са налице предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност, а именно удостоверяване на имущество, което може да обезпечи покриване на разноски провеждане на производството по несъстоятелност, са, че има парични суми, които са по сметка на съдия-изпълнител и тези суми са получени в индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника. Всички набрани суми в индивидуалните принудителни производства следва да се приеме, че следва да се отнесат към масата на несъстоятелността. Поради това поставеният въпрос 1 не съставлява общо основание за допускането на решението до касационно обжалване. Отсъствието на една от предпоставките, предвидена в чл. 280 от ГПК изключва допускането на касационното обжалване. Поради това не може да се изследва дали и поставеният въпрос отговаря на допълнителните критерии, съгласно чл. 280, ал.1 т. 1- т. 3 от ГПК.
По отношение на въпрос 2 настоящият съдебен състав намира, че е налице произнасяне на въззивния съд. Именно, за да възобнови производството на основание чл. 632, ал.2 от ТЗ, въззивният съд е приел, че продажбата на недвижими имоти, дори и апортирани от длъжника като апортът не е зачетен, е завършила, налице са влезли в сила постановления за възлагане на недвижимите имоти и поради това сумите, получени от проданта са суми, представляващи част от масата на несъстоятелността макар и намиращи се по сметка на съдия-изпълнител. Преценено е, че изцяло от компетентност на синдика са действията по отношение масата на несъстоятелността. Сумите, събрани в индивидуалните изпълнителни производства, образувани срещу длъжника, подлежат на превод по особената сметка на синдика. В този смисъл по отношение именно на сумата от 16 163,66 лв, получена от влезли в сила продажби липсва произнасяне, че имущество, апортирано в капитала на трето лице е част от масата на несъстоятелността на длъжника прехвърлител. Въззивният съд е приел само, че получени суми при вече извършена продан принадлежи на масата на несъстоятелността. В случая макар и да е разрешил поставения в изложението въпрос и касаторът да е посочил общо основание за достъп до касационно обжалване, въззивният съд не е нарушил практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 166 от 12..03.2016 г. по т.д. 3596/14 г. на ВКС, ТО, II отделение. Върховният касационен съд и приел, че когато е извършено индивидуално принудително изпълнение и по сметка на съдия-изпълнител са внесени сумите от публични продажби, то това представлява имущество, което се включва в масата на несъстоятелния длъжник. Не е основателно становището, изразено от касационния жалбоподател, че е налице идентичност на фактите между разгледаните по посоченото решение и разгледаните от въззивния съд в настоящето производство. Въззивният съд е изходил от факта, че са набрани суми от публична продан. Именно такъв факт е разгледан и от Върховния касационен съд в посоченото решение. Наличието на формирана практика на Върховния касационен съд изключва допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Липсва изменение в обществените условия или законодателството, обуславящи приложението на така посочената предпоставка. Касаторът не е обосновал необходимост от осъвременяване на формираната практика и поради това поставеният правен въпрос, макар и да е разрешен от въззивния съд не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 2990 от 18.12.2018 г. по в.т.д. 4373/18 г. Апелативен съд – София.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2990 от 18.12.2018 г. по в. т. д. 4373/18 г. на Апелативен съд – София.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: