5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 31.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1382 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Дунарит“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор П. В. П., чрез юрисконсулт П. К., против въззивно решение № 515 от 7 декември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 696/2018 г. на окръжния съд в гр. Русе, с което се потвърждава решение № 1326 от 30 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 2021/2018 г. по описа на районния съд в гр. Русе, с което обявяват за недействителни клаузите за определяне срок на трудовия договор както следва: по т. 3 от трудов договор № ЛС-570/30.06.2014 г. и т. 3 от допълнителни споразумения № № ЛС-1389/04.12.2014 г., ЛС-766/04.08.2015 г., ЛС-1172/04.11.2015 г., ЛС-116/17.10.2016 г., ЛС-1249/31.10.2016 г., ЛС-64/12.01.2018 г., сключени между Х. Г. Г., с адрес в [населено място] и дружеството, признава за незаконно и отменя уволнението на Г., извършено със заповед №А 345/12.11.2017 г. на прокуриста инж. П. П., Г. е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност „докер-мотокарист складова база“ към Дирекция „Маркетинг и търговия“ в дружеството, дружеството е осъдено да заплати на Г. сумата 3406,97 лева обезщетение за времето, през което е останал без работа в следствие на незаконното уволнение за периода 01.02.2018 г.-04.02.2018 г и периода 21.02.2018 г.-30.06.2018 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска върху главницата, сумата от 132,56 лева обезщетение за времето, през което Г. е работил на по-ниско платена работа за периода 05.02.2018 г.- 20.02.2018 г., в следствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се заявяват оплаквания по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд погрешно е приел за правилна установената от районния съд фактическа обстановка. Неправилно било прието, че за работника не е съществувала яснота кога точно ще изтече срокът за извършването на работата, тъй като е посочвано изрично и точно, че срокът на договора е до приключване на изработката на изделия по конкретен договор за изработка. Според касатора, изтичането на определено време – толкова, колкото е необходимо за довършване на определена работа, е бъдещо сигурно събитие, което определя времетраенето на договора, и така в този договор клаузата срок е свързана с времето, необходимо, за да бъде извършена/довършена определената работа. Изтъкнато е, че поради специфичния предмет на дейност на дружеството, не може да се предположи в дългосрочен план дали ще има работа, тъй като това зависи от външни, примерно изброени независещи от дружеството фактори, поради което след приключването на конкретен договор за изработка на военна продукция се преценява дали дружеството има/предстои сключен/сключване на друг договор за изработка, и ако има такъв, дали може да се ползва работната сила на конкретен работник или служител, какъвто и е процесният случай. Освен това се сочи, че във всеки момент ищецът е бил наясно със срочността на трудовото му правоотношение и е бил съгласен с това. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и се поддържа, че решението е очевидно неправилно.
Ответникът Х. Г. Г., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. Г., в отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователността й.
Съдът приема, че за работника следва да съществува яснота не само относно конкретната работа, но и кога точно ще изтече срокът за извършването й, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото правоотношение, а когато срокът на договора, сключен до завършването на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му, то се приема, че липсва уговорка за срок. Предвид установените по делото факти: трудовото правоотношение е възникнало по силата на трудов договор със срок за изпитване, последвали допълнителни споразумения за изменение на правоотношението в срочно до приключването на определена работа, последният анекс от 12.01.2018 г. до приключване изработката по изрично записан договор, въззивният съд приема, че в конкретния случай няма данни срокът да може да бъде определен от работника, поради което той е поставен в положение на неяснота кога ще бъде завършена работата и кога ще изтече срокът на договора му.
Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита кога е налице трудов договор за определена работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Противно на виждането на касатора, по поставения въпрос е налице изобилна и непротиворечива практика на ВКС, намерила израз например в решение № 256 гр.д. № 1379/2009 г., III г. о., решение № 282 гр.д. № 360/2009 г., III г. о., решение № 236 по гр.д. № 440/2015 г., IV г. о., решение № 166 по гр.д. № 4921/2016 г., IV г. о. В сочените решения се приема, че срокът по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ (за извършване на определена работа) следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т.е. в договора трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението на която той е сключен; касае се за работа, която би могла да се дефинира еднозначно още към момента на възникване на правоотношението, иначе не би могло да се счита, че има уговорен „срок“ за извършването й; ако работата не е надлежно индивидуализирана, нито е определяема съобразно други елементи на съдържанието на трудовия договор, то липсва уговорка за срок; такъв трудов договор се явява безсрочен и не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Изрично ВКС подчертава, че за работника/служителя следва да съществува яснота кога точно ще изтече срокът, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. В процесния случай въззивният съд е съобразявал именно това тълкуване на правния въпрос, но още и възможността срокът по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ да бъде уговорен и чрез посочване на срока на търговския договор на изпълнителя на съответната дейност. Прието е, че не е установено по делото дали и по какъв начин работодателят е информирал работника за сроковете по приключването на поръчката, предмет на изрично записания в анекса договор, независимо от секретния му характер. По същите съображения не води до допускане на касационното обжалване и въпросът в трудов договор, в който е вписан, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа, и изрично е записано, че същият е за срок до приключване на изработката на изделията по конкретен договор, до приключването на който се наема съответният работник или служител, следва ли да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение – за безсрочно.
Въпросът какви са задължителните елементи, които трябва да са посочени в трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, за да се приеме, че на работника/служителя му е известно времетраенето на трудовия договор, също не се нуждае от изричен отговор в претендираната от касатора хипотеза. Видно от установената съдебна практика, цитирана по предходния въпрос, ВКС е изяснил какви са елементите на трудовия договор, посочени в него, обосноваващи наличието на яснота кога точно ще изтече срокът на договора по сочения текст от КТ.
Не се налага допускането на касационното обжалване по въпроса срочният трудов договор, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа, трябва ли да отговаря и на изискванията на чл. 68, ал. 3, 4 и 5 КТ, или те се отнасят само за хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като законът ясно определя съответните текстове като приложими само към хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Освен това въззивният съд не е основал решението си на съображения за приложимостта на чл. 68, ал. 3, 4 и 5 КТ в процесния случай. Позоваването на касатора касае мотивите на първоинстанционния съд в това отношение, но те не са споделени от въззивната инстанция.
Накрая, неоснователно се поддържа, че решението е очевидно неправилно. Според касатора, очевидната неправилност на решението личи от неправилното виждане на въззивния съд, че в трудовия договор не е определен срокът. При това положение не се установяват хипотезите на тази квалифицирана форма на неправилност на решението – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените съображения в случая са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, но хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображения на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 1485 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 515 от 7 декември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 696/2018 г. на окръжния съд в гр. Русе.
ОСЪЖДА „Дунарит“ АД, ЕИК129006931, да заплати на Х. Г. Г., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 1485,00 (хиляда четиристотин осемдесет и пет) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: